Карън Робърдс
Когато дойде часът (40)

40.

Устата му беше гореща, напориста и леко миришеше на кафе. Чантата й глухо тупна на пода. Обвивайки ръце около врата му, Грейс отвърна на целувката му с лакомо нетърпение и залепи тялото си към неговото.

Без да забравя за изтичащото време, тя плъзна ръце надолу по гладката кожена предница на якето му, намери ципа, дръпна го надолу и го разтвори. Движейки ръце по меката материя на блузата му отдолу, тя започна да разкопчава копчетата дори преди още той да се е освободил от якето си.

— Господи, искам те… — Тони прошепна думите в ухото й, когато устните му се плъзнаха по шията й и ръцете му я освободиха от единственото копче, което придържаше затворен блейзъра й, а после и от самия блейзър, който падна на пода при неговото яке и чантата й в краката им.

— Ммммм. — Грейс простена, докато зъбите й бяха заети с меката част на ухото му.

Дланта му залепна за гърдата й и Грейс освободи жертвата си, за да си поеме задъхано въздух, а зърното й веднага се втвърди. Белият копринено-дантелен сутиен, който носеше, не представляваше никаква преграда за огъня, който струеше от неговото докосване. Ръцете му се плъзгаха навсякъде по нежната материя, отпред и отзад по гърба й, търсещи и възбуждащи, галещи дори такива части от тялото й, които никога не бе смятала за ерогенни — раменете й, гръбнакът отгоре до долу и кръста й. Междувременно нейните ръце успяха да се справят и с последното копче на ризата му и се пъхнаха вътре, за да усетят топлата, покрита с косми плът отдолу.

Допирът до гърдите му беше изключително приятен — бяха толкова топли, стегнати и мъжествени.

— Как се сваля тази проклета блуза? — Галещите му ръце замряха за миг върху ребрата й и той вдигна глава от чувствителното място на врата й, което целуваше, за да я погледне. По лицето му се четяха объркване, учудване и неустоимо желание.

Разбрала целта на милувките му, скрита зад изследването на новите ерогенни зони по тялото й, Грейс просто не можа да не се усмихне.

— На гърба горе, в основата на врата има едно копче.

Тя вдигна ръце и му показа как трябва да се справи с него. Преди да възобнови откривателското си пътешествие по гърдите му, той хвана дрехата й и я съблече през главата, пусна я на пода и тя остана да стои пред него само по финия бял сутиен, кремавата вълнена пола от костюма и консервативно изглеждащите обувки.

Той докосна гърдите й и я погали през тънката материя. Ръцете му бяха огромни, топли и твърди, а зърната й бяха щръкнали като строени мирно войници под ласките му. Ръцете й лежаха на гърдите му, пръстите й си играеха по кожата му като малко котенце, когато изведнъж почувства как желанието й я завладя толкова силно, че коленете й отмаляха.

Сутиенът й имаше стандартното закопчаване отзад между плешките на гърба. Той определено не изпита затруднение да се справи с това, защото го разкопча само за секунди. Сутиенът й се плъзна по раменете, след което беше издърпан и захвърлен настрани. Грейс погледна първо към себе си, застанала вече съвсем гола от кръста нагоре, а след това и към него.

Гърдите й бяха малки, но стегнати, с розово-кафяви ореоли и щръкнали твърди зърна. При вида на голото й тяло той стисна зъби и очите му се премрежиха така, че станаха почти черни.

Беше поставил ръцете, големи и бронзови на фона на нейната млечнобяла кожа, от двете страни върху ребрата й малко над кръста и колана на полата й. Тя можеше да усети по кожата си леката грапавост на загрубелите му длани.

Сърцето й заби лудо и тя почувства ритмичното и възбуждащо пулсиране в слабините си.

— Ти си най-сексапилното нещо, което съм виждал в живота си — избъбри той с дрезгав глас.

При това изречение тя звънко се разсмя.

— Тъкмо си мислех същото за теб.

Той вдигна очи и я погледна.

— А сега?

Преди Грейс да се опомни и да разбере какви са му намеренията, той се наведе, вдигна я и я взе на ръце толкова лесно, сякаш беше перце. Тя автоматично обви ръце около врата му и с широко отворени от удивление очи видя как я понесе през вратата, която водеше към дневната.

— Сега точно това харесвам в мъжете: мускулите — каза тя закачливо с тих, гърлен глас, изпълнен със страстно желание, от което голите й гърди се надигнаха към неговите, а долната част на тялото й пулсираше изгарящо в очакване. Но очите й се смееха и го гледаха весело, докато я пренесе през тясната рамка на вратата.

Той й се усмихна в отговор, а очите му я гледаха страстно.

— Ти си това, което харесвам у една жена — изрече задъхано той. Навеждайки глава, целуна зърната й, което я накара да въздъхне от удоволствие и да разтвори устни. — Цялата. Всеки милиметър от теб.

Той отново я целуна и продължи да я целува, докато я носеше през дневната и през кухнята чак докато стигнаха спалнята. Когато я остави на леглото си и се наведе над нея, Грейс мимолетно усети, че ръчно съшитата завивка на леглото беше точно толкова мека, колкото й се беше сторила и предния ден. След това ръката му се пъхна и я погали по обутите в чорапогащи бедра под полата, като носеше огън и страст с всеки нов допир, и тя изобщо престана да мисли за всичко останало, освен за него.

Изрита обувките си, докато той сваляше всичките й останали дрехи и смъкваше ризата си. След това той се отдръпна от нея, изправи се и съблече и останалата част от облеклото си с разтреперани ръце. Очите му горяха, докато се движеха по тялото й, застанало голо в средата на леглото му.

Тя също се почувства гола, усети еротичността на голотата си по непознат дотогава начин, въпреки че се беше опитала да застане по възможно най-скромния начин за гола жена, седнала с прибрани към гърдите колене, а ръцете й бяха обгърнали коленете.

По тялото му пробягнаха тръпките на страстното нетърпение за това, което предстоеше да се случи.

Тя го гледаше, докато смъкваше дънките и боксерките си надолу по краката и след това се изправи и застана гол пред нея. Почувства прилива на чистото и необуздано желание, от което сякаш се топеше на онова място между краката. Вече не беше онази жена на тридесет и шест, майка, съдийка и разведена дама, която беше пропуснала толкова неща в живота си. Повече, отколкото искаше да си спомня.

Отново се почувства като момиче, младо и красиво момиче, което току-що беше открило чудото на желанието. Не, поправи се тя, тя се чувстваше като жена.

Като влюбена жена.

Устните й се разтвориха при тази мисъл, очите й се спряха на лицето му. Но преди да може да реагира по какъвто и да било начин, той се отпусна на леглото при нея, матракът поддаде под тежестта му, когато я бутна назад върху меката завивка и покри тялото й със своето.

Грейс отвърна на целувката му като изви език около неговия, ръцете й обвиха врата му, разтвори устните и краката си инстинктивно, за да го приеме. Нямаше нужда от никакви прелюдии, никакво желание за предшестваща любовна игра, тя го искаше вътре в себе си веднага, сигурно и той това беше искал, защото още докато застана върху нея, го вкара дълбоко и силно и изстена в устата й. Грейс отвърна по същия начин и здраво обви крака около кръста му.

— Тони, Тони, Тони — викаше тя, докато той я завладяваше яростно и поривисто, точно както копнееше тя.

Тя се извиваше и гърчеше и се вкопчваше в него и накрая застина на място, цялата тръпнеща под него, когато той за последен път се заби в нея, остана там и намери собственото си облекчение.

Когато всичко свърши, когато Грейс отново се върна на земята и си спомни кои са, къде са, какво правеха, тя първо се усмихна сънливо и доволно по посока на черната глава, която се беше заровила в раменете й. След това хвърли един поглед към будилника до леглото.

Дванадесет и тридесет и пет. Грейс изръмжа недоволно.

— Тони. — Тя го разтърси за рамото. Той се беше отпуснал върху нея, горещ и изпотен, а тялото му все още беше свързано с нейното. Всичките тези мускули тежаха цял тон. Тя, по всичко личеше, беше затисната под него и не можеше да помръдне.

— Ммм? — откликна той, като обърна глава малко встрани, за да могат устните му да докоснат шията й.

Допирът на тези горещи устни по толкова чувствителното място накара тялото й да потръпне чак до върха на пръстите на краката.

— Тони, трябва да ставаме! Трябва да се върна в съда до двадесет минути.

Той изръмжа и повдигна глава, като я погледна с не съвсем весело изражение на лицето. Останалата част от тялото му не се и помръдна.

— Ти — си — красива — и — секси — и — … — започна той, като наблягаше на всяка дума и я запечатваше с лека целувка на устните й.

— Закъсняла — завърши троснато вместо него изречението Грейс. Тя отново разтърси рамото му. Независимо дали беше влюбена, или не — щеше да помисли по този въпрос внимателно малко по-късно — тя, освен това беше и съдия и трябваше да се върне в заседателната зала до един часа.

Той направи комична гримаса и се претърколи встрани от нея, като легна по гръб, без изобщо да се притеснява от голотата си, скръсти ръце под главата си и започна да я наблюдава как тя се измъква от леглото му с малкото й останало достойнство.

— Който е казал, че жените са романтичният пол, очевидно никога не се е любил с тях — промърмори той, като че ли се оплакваше.

— Чук-чук, хайде чао и благодаря, умнико — отвърна през рамо Грейс, която беше обзета от добро настроение, усмихна му се и се скри в банята за един бърз душ, съпроводена от изблика на смеха му.

Той се появи след секунди, точно когато тя изплакваше пяната, с която бързо се беше насапунисала, и подаде глава зад завесата, като наблюдаваше движенията й с интерес.

— Мога да ти права компания — предложи той с престорено похотлив поглед. По подаващия се триъгълник от тялото му — ръката, рамото, гърдите и част от бедрото, тя разбра, че той все още е гол.

— Колко е часът? — попита тя вместо отговор и спря водата. Той любезно й подаде кърпа, а после си погледна часовника.

— Дванадесет и тридесет и девет.

Грейс отново издаде недоволен звук. Увивайки се с кърпата, тя излезе от ваната.

Тони стоеше пред нея съвсем гол, точно както тя беше предположила. Той я хвана за раменете, залепи на устните й една бърза целувка, усмихна се и влезе да се изкъпе като дръпна завесата.

— Побързай! — започна да го припира тя, когато пусна водата.

Когато влезе в стаята, тя забеляза, че съвсем добросъвестно беше събрал дрехите й от всичките възможни места, където ги бяха захвърлили. Всичко — сутиенът, бикините, чорапите, костюмът — беше подредено на малка купчинка върху леглото. Обувките й бяха поставени една до друга на пода до леглото.

Набързо вмъквайки се в дрехите си и като следеше с едно око часовника, Грейс си помисли, че едва ли имаше на света нормална жена, която не би се влюбила в такъв мъж. Почувства как по цялото й тяло премина гореща вълна от удоволствие.

Тъкмо обуваше обувките си, когато той излезе от банята с блеснало от водата мокро тяло и една малка бяла кърпа, увита срамежливо около кръста му. Широкоплещест, със стройни крака и атлетично, сексапилно окосмено тяло, той изглеждаше толкова върховно, че тя с удоволствие би му се отдала още веднъж — ако не й се налагаше да се връща в съда в един часа.

— Побързай — отново го смъмри тя. Часът беше вече дванадесет и четиридесет и три.

— Това и направих. Затова му викат бързия начин — отбеляза той с лукава усмивка, когато тя се шмугна покрай него към хола, където си беше оставила чантата.

— Обличай се — почти изсъска тя, като се направи, че не чува последната му забележка и вялия опит да бъде забавен. За щастие мъжете обикновено бързо се обличат, помисли си тя, а тя оставаше само да си среше косата си, да си сложи червило и пудра и да се почувства като нова-новеничка.

Чантата й беше точно зад вратата, там, където я беше пуснала, когато Тони я беше целунал в началото. Тя я грабна и забързано се отправи към огледалото над камината.

Почти привършваше — постави един тънък слой прозрачно червило с цвят на бахар, когато погледът й падна на снимката в рамка върху полицата над камината. Рамката беше от тъмно дърво, а самата снимка беше малка и поставена в горния ляв ъгъл, което обясняваше защо не беше привлякла вниманието й по-рано.

Защото, когато я взе в ръка, тя разбра, че е трябвало да привлече вниманието й. Беше хитроумна лятна снимка на около десет-единадесет годишно момиче, красиво, но малко слабичко, облечено в лека бяла лятна рокля с плисета отпред на гърдите и бяла панделка, привързана в косата. Имаше дълга права коса, черна като тази на Тони, и големи тъмни очи, засенчени от дълги ресници. Тя се усмихваше — устните й бяха разтегнати в широка усмивка. Ръцете й бяха вдигнати нагоре и широко разтворени, сякаш да покаже цветята, които я заобикаляха. Беше заобиколена от рози, а детето стоеше в средата на голяма кръгла градина, потънала цялата в цвят. Цветята бяха толкова пищно разцъфнали, че докато гледаше снимката, на Грейс й се стори, че усеща уханието им. Всички цветове бяха еднакво красиви и нежно бели.

Снимката беше цветна, но черната коса на детето, тъмните му очи, белотата на роклята й и кадифената свежест на розите създаваха впечатлението, че е черно-бяла. Ефектът беше завладяващ.

Детето, разбира се, трябваше да е Рейчъл. Не можеше да бъде никой друг.

Докато я гледаше, Грейс почувства как една буца заседна в гърлото й.

Тогава Тони влезе в стаята, напълно облечен с риза и дънки. Усмихваше се, а лицето му грееше топло и спокойно, очите му блестяха и изкушаваха.

Когато Грейс срещна погледа му в другия край на стаята и той видя снимката, която тя държеше в ръка, изражението на лицето му светкавично се промени.

Той се спря и за няколко секунди просто остана загледан в нея. По очите му Грейс можа да прецени, че тялото му сякаш пое психологическия еквивалент на един юмрук в стомаха.

— Била е много красива — промълви най-накрая Грейс с много нежен глас.

Той се раздвижи и се приближи, за да застане до нея. Когато го направи, се наведе погледна снимката в ръката й и нежно повдигна един пръст, за да погали образа под стъклото на рамката.

— Много красива, нали? — Очите му и бръчките около устата се изпълниха с тъга, но гласът му остана непроменен.

— Изглежда толкова щастлива. Чия е тази градина? — Той имаше нужда да говори за мъката си според Грейс, ако искаше някога да може да я преодолее.

— Нейната. Рейчъл обичаше рози. Направихме снимката през лятото, преди да почине. Тя и аз отидохме в една градина близо до мястото, където живеехме, и аз купих всички розови храсти, които имаха в наличност. Когато се прибрахме, изкопах една градина за нея в задния двор на къщата ни в Кливлънд и ги посадих. Цялото това последно лято ги поливах и ги торих, и ги пръсках тези проклети растения и изобщо направих всичко, само и само да не умрат. Даже им се молих да не умират. Те още цъфтяха, когато тя умря. Когато напуснах Кливлънд, изкопах ги всичките и ги донесох тук с мен. Защото тя ги беше обичала, просто не можех да понеса мисълта да ги оставя там сами.

Грейс се замисли за кръга от неподдържани, сякаш мъртви розови храсти в задния двор на къщата, където в момента се намираха.

— Те тук ли са сега? — попита го. Той кимна с глава.

— Понякога се сещам да ги поливам, но оттогава никога повече не са цъфтели, откакто ги преместих. Трябва да ги изкопая и да ги изхвърля, но просто не мога да направя това с… розите на Рейчъл.

В гласа му се усети едно-единствено кратко прекъсване при споменаването на името на дъщеря му и това беше всичко.

— О, Тони… — Парадоксално, но сега, когато го погледна, в очите на Грейс имаше сълзи. Тя се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и по устните с лека и успокояваща целувка. Той обви ръце около нея и за миг я прегърна силно и безмълвно.

След това тя почувства как прегръдката се отхлаби и разбра, че си беше погледнал часовника.

— Дванадесет и петдесет и четири часа е — каза той, като я пусна и взе снимката от ръката й, за да я постави отново над камината. — Ако тръгнем веднага, ще закъснееш само с пет минути.

— О, боже… — Той изглеждаше добре или поне толкова добре, колкото беше възможно при тези обстоятелства. Но тя просто мразеше да хукне презглава за работата си, ако той всъщност имаше нужда да поговорят или нещо такова.

— Добре съм — рече твърдо той, явно предусетил мислите й от изражението на лицето й, когато го беше погледнала. — Хайде да тръгваме. Цяла съдебна зала, пълна с хора, те чака.

Той обви ръка около кръста й и не я махна оттам, докато стигнаха до колата и тя му отвърна със същия жест напук на всичко, което шумната госпожа Крътчър щеше да си помисли.