Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Midnight Hour, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

43.

— Майка ми почина, когато бях на четиринадесет. Толкова много я обичах — бяхме много близки. Стори ми се, че целият свят се разпадна на дребни парчета. Бях страшно ядосана. Ядосана на себе си, че не можах да я спася, ядосана на баща ми, че беше останал да живее, а тя беше умряла, ядосана на Господ, дори ядосана на самата нея, че беше умряла и ме беше оставила сама. Животът ми изгуби опорната си точка. Аз просто… превъртях. Започнах да се влача с една откачена банда, започнах да пия и да ходя по купони, да оставам до късно навън, да правя всичко, което беше възможно да се прави на този свят. Джаки беше съвсем малка и не разбираше какво става, не мисля, че дори си спомня много неща от онези години. Баща ми… баща ми се ожени повторно едва година след смъртта на майка ми и не му оставаше време за мен. Вкъщи носех само неприятности. Мащехата ми ме мразеше. Да си призная, аз я мразех дори още повече. Баща ми взимаше страната на жена си за всичко. Вкъщи непрекъснато се водеха войни, но нищо от това, което те правеха, нямаше значение за мен: бях решила да правя каквото си искам и пращах по дяволите всички възможни последствия.

Погледна го за миг с нещо средно между болка и страх, пое дълбоко дъх и продължи:

— Тогава една нощ отидох на някакъв купон, напих се толкова много, че изгубих съзнание. Сутринта, когато дойдох на себе си, се намерих просната на задната седалка в нечия кола, без ни най-малка представа чия е тя и как съм се озовала там. Дрехите ми бяха раздърпани и разбрах… разбрах, че някой беше правил секс с мен, докато съм била в безсъзнание. Нищо не си спомнях, не знаех с кого нито дори с колко. Толкова се разстроих, че оттогава никога повече не съм се напивала — но най-лошото тепърва предстоеше. Мина известно време — бях млада и глупава тогава — но след около четири месеца разбрах, че съм бременна.

Грейс отново пое дълбоко въздух.

— Истината е, че ако се бях усетила по-рано, сигурно щях да направя аборт. Но беше станало твърде късно. Бях изплашена до смърт. Ужасена. Знаех, че баща ми със сигурност щеше да ме пребие до смърт — той силно вярваше в силата на физическата дисциплина, особено по отношение на мен — и след това щеше да ме изхвърли. Мащехата ми щеше да ликува. Всичките й предсказания за това как ще свърша се бяха сбъднали. Не можех да ги погледна. Когато бях вече почти в седмия месец и повече не можех да го крия, избягах. Беше около месец преди Коледа.

Тя тъжно се засмя.

— Едва ли е нужно да ти казвам, че животът без семейство ми поднесе горчив урок. Имах единствено парите, които бях успяла да спестя, двеста-триста долара, и нямах къде да отида. Не можех да потърся приятелите си. Родителите им веднага щяха да се обадят на моите. Обикалях търговските центрове, гледах светлините и украсата и плачех, защото беше Коледа, а аз бях съвсем сама. Известно време спях в евтини хотели и ядях колкото се може по-малко и въпреки това невероятно бързо най-накрая останах с последните си двадесет долара. Когато бях на ръба на отчаянието, във вестника прочетох някаква обява, предлагаща алтернативи на аборта, и се обадих. Казаха ми да отида при тях. Така и направих, настаниха ме на едно място и когато настъпи моментът, изродиха бебето.

Грейс спря и преглътна. Когато продължи, гласът й беше съвсем тих.

— Дори не съм го държала в ръцете си. Той се роди и го отнесоха. Подписах някакви документи, че се съгласявам да бъде осиновен, и това беше всичко. Единствената причина да знам, че е момче, е това, което дочух да казва една от сестрите.

Тя отново спря да говори и ръцете на Тони я прегърнаха силно. Той остана безмълвен, просто я притискаше към себе си. След миг тя вече можеше да продължи.

— Върнах се отново вкъщи. Нямаше къде другаде да отида. Върнах се вкъщи и изтърпях наказанието на баща ми за това че бях избягала. Завърших гимназия — бяха ми останали само няколко месеца. Вече не ми се ходеше по купони, никога вече. Кандидатствах за кредит и ми отпуснаха, така постъпих в колежа. Съсредоточих се върху четенето и имах най-висок успех. Срещнах Крейг още в първи курс и се омъжих за него през лятото след първи курс. След това се роди Джесика. Когато за първи път я взех в ръцете си, чак тогава разбрах какво съм направила. Толкова много я обичах. Не бях разбрала колко много може да се обича едно бебе. Преди Джесика… синът ми… предполагам би казал, че е бил някакво залитане. Не изглеждаше реален. Раждането му беше свързано с толкова много страх и срам, и болка, че просто исках да направя така, че да забравя всичко. Но след Джесика — след Джесика вече знаех. От мига, в който ми я подадоха, я обикнах от дъното на сърцето си и осъзнах какво съм направила, като съм захвърлила сина си.

Тя потрепери.

— Ако мога да върна назад живота си, бих поправила само едно нещо, и то щеше да е това. Нямаше да дам детето си.

Гласът й секна и тя затвори очи. Гърлото й се беше свило от болката на неизплаканите сълзи, но още не можеше да заплаче. Всичките сълзи на света нямаше да заличат и отмият болката й. Не заслужаваше облекчението, което сълзите щяха да донесат на сърцето й.

— Грейс. — Гласът на Тони беше тих, ръцете му — топли и силни — я обгръщаха.

Тя се сви още повече в скута му, обви с ръце шията му, засрамена от това, че толкова отчаяно се нуждаеше от него и от невъзможността да преодолее това чувство. Сега, знаейки за най-лошото в нея, застанала съвсем беззащитна пред него и уязвима, тя се ужаси от това колко грозна можеше да му се стори. Ако сега, след като знаеше всичко, той не искаше повече да има нищо общо с нея — тя знаеше, че не може да го вини. Беше обичал собствената си дъщеря и единствено съдбата му я беше отнела. Докато тя съзнателно беше изоставила сина си.

— Грейс — повтори той, след като тя не му отвърна. — Искам да помислиш за това: какво щеше да стане, ако беше задържала детето си? Помисли реално, сега. Какво щеше да правиш? Щеше ли да можеш да се върнеш обратно вкъщи?

Грейс потрепери.

— Не. Никога нямаше да мога да се върна у дома. Баща ми и мащехата ми нямаше да ме пуснат да прекрача прага им.

— Значи, щеше да останеш съвсем сама с едно бебе, нали? Ти, бездомна тийнейджърка, без никаква подкрепа и дори без диплома за средно образование. Къде щеше да отнесеш бебето? Обратно в някоя от онези евтини хотелски стаи? Не, защото нямаше да имаш пари. В приют за бездомници? Може би щеше да кандидатстваш за помощи и да ги получиш, въпреки че минава известно време, докато те включат в списъка. Това щеше да бъдеш: неомъжена хлапачка и майка без никакво образование, която живее от социални помощи. И това е възможно най-добрият сценарий.

Той вдигна ръка, потупа я по бузата и с един пръст повдигна брадичката й.

— Отвори очи, Грейс, и ме погледни.

Тя неохотно направи това, което й поискаха. Очите му бяха пълни с топлота и нежност. Тя не заслужаваше тази нежност.

— Знаеш ли, почти се бях отказал да се женя за Глена. В последната минута краката ми изтръпнаха и почти я зарязах пред олтара. Ако не се бях оженил за нея, нямаше да се роди Рейчъл и щеше да ми бъде спестена болката да гледам как детето ми бавно и постепенно умира. На Рейчъл щеше да й бъде спестена цялата тази мъчителна агония на проклетата й болест. Но тя — и аз — също нямаше да изживеем най-голямата радост. — Той я гледаше напрегнато. — Истината е, че всички се натъкваме на препятствия по пътя си, правим избора си, приемаме го и започваме да живеем с него, за хубаво или за лошо. Ако беше избрала да задържиш детето си, нямаше да имаш Джесика. Нямаше да си жената, която си днес. По пътя си си се натъкнала на препятствие и си направила най-добрия избор за тогава, при обстоятелствата, пред които си била изправена, и според информацията, която си имала. Няма за какво да се упрекваш.

— О, Господи, Тони, каква е тази майка, която дава детето си за осиновяване… — Викът се изтръгна от самото й сърце.

Грапавите му пръсти погалиха брадичката й.

— Много млада и изплашена в твоя случай. Грейс, искаш ли да знаеш какво първо ме привлече у теб? Хареса ми начинът, по който се държеше с Джесика. Хареса ми, че беше готова да се изправиш срещу целия свят, включително срещу мен и проклетата полицейска бюрократщина заради нея. Обичах начина, по който я обичаш, толкова яростно и покровителствено, и въпреки това нежно. Ти си великолепна майка, Грейс! Прекрасна майка. И това, че си направила такъв труден избор, когато си била дори по-малка, отколкото е Джесика сега, не те прави по-малко добра. Направила си възможно най-доброто, което си могла, а това е, което всеки от нас трябва да прави.

Грейс погледна дълбоко в очите му и това, което видя там, й донесе утеха. Буцата, заседнала в гърлото й, още стоеше на мястото си и й причиняваше болка. Но ужасната агония в гърдите й постепенно отслабваше, бавно и почти незабележимо.

— Обичам те, Тони Марино — каза с ясен глас тя. И тогава, за нейна собствена изненада, избухна в плач.