Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Midnight Hour, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

39.

На следващата сутрин Грейс тъкмо излизаше от кухнята, когато го забеляза: ключ, забоден в изплюта розова дъвка, точно по средата на стъклото на кухненската врата.

— Почакай — каза тя на Пеник, който вървеше пред нея. Джесика и Глория Байер тъкмо бяха тръгнали за училище.

За миг Грейс просто остана безмълвно загледана в ключа. Беше почти напълно сигурна, че това е ключ от собствената й къща, един от онези, които вече не ставаха на новите ключалки. След това тя се обърна и подаде глава в кухнята.

— Тони — повика го тя тихо. Той седеше на масата и пиеше кафе. Беше открила, че в ролята си на охраняващ служител той не спеше нощем: беше дежурен и следователно будуваше цяла нощ, за да ги пази. Затова сега на закуска сутринта погледът му беше мътен.

Той я погледна. Явно само един поглед му беше достатъчен, за да разбере, че нещо не е наред, защото веднага се изправи. Беше облечен със сива блуза и дънки, с бели спортни чорапи, но без обувки. Имаше нужда да се избръсне, а черната му коса беше разрошена.

Дори така, с мътен поглед, небръснат и разчорлен изглеждаше секси.

— Какво? — попита той и пристъпи към нея. Пеник стоеше зад гърба й, свъсил вежди и с озадачено изражение на лицето.

Грейс отстъпи назад в коридора и изчака Тони да дойде при нея.

— Погледни — каза тя и посочи.

Той забеляза това, което му сочеше, и лицето му се изопна.

— Поне не е могъл да влезе — рече Грейс. Скръсти ръце на гърдите си и внезапно й стана много студено, независимо че навън утрото беше слънчево и ясно и че беше облечена с кремавобял вълнен костюм. Цялото й безпокойство, което беше успявала да потиска и преодолява, откакто се беше прибрала у дома предишната вечер, отново се появи и я завладя.

— Тръгвай за работа. Аз ще се погрижа за това — изрече рязко Тони. След това я погледна и й се усмихна. Усмивката му беше толкова интимна, че все едно я целуна. Ако Пеник не стоеше зад нея, той вероятно щеше наистина да я целуне, така смяташе. Но той не го направи и тя почувства, че й липсва. — Ще го хванем, не се притеснявай. А докато това стане, ти и Джесика сте в безопасност.

— Знам. — Тя му се усмихна в отговор доста тъжно. Но когато последва Пеник навън към колата, почувства как страхът я обзема, студен и задушаващ, загнездил се над нея като облак.

Споменът за оградените с червено хороскопи тегнеше като оловна топка в гърдите й.

Двадесет и първи януари. Тя просто не можеше да изхвърли от главата си тази дата и всичките последствия, които беше донесла.

Трябваше ли да каже на Тони за това, или не?

Въпросът я тормозеше толкова много, че тя с усилие се концентрираше върху работата си в съда. Беше вторник и я очакваха обичайните случаи: разводи, спорове за родителски права, случаи на домашно насилие, сексуално насилие и злоупотреба с деца, престъпления, извършени от непълнолетни. В единадесет часа вече се чувстваше толкова изморена, сякаш беше работила цял ден — а пред нея се беше изправил Колин Уилкърсън в защита на една майка, която се опитваше да оспори съвместната родителска опека и дори всякакъв вид посещения от страна на бащата. Във въпросния случай той не беше биологичният баща на детето, въпреки че се беше оженил за майката, когато детето е било само на шест месеца и го беше гледал досега като свое собствено. Сега, след девет години брак и грижи за детето, майката искаше развод и освен това искаше да забрани на своя — скоро — бивш съпруг всякакви бъдещи контакти с детето.

— От правна гледна точка всичко е ясно — погледна я Колин, като цитира предишни подобни случаи. — Господин Харви няма право да вижда Лиза, камо ли да изисква равни родителски права над нея. Истината е, че той не е нито неин биологичен баща, нито е неин осиновител, следователно няма никакви основания за подобни претенции.

След като вече беше изслушала версията на господин Харви по случая, както и доклада на назначения от съда психолог, който беше прегледал детето, Грейс погледна Колин, който изглеждаше съвсем уверен в правотата и добродетелите на своята клиентка.

— Името на детето е Лиза Харви, нали?

— Да, това име използва, но госпожа Харви скоро ще сключва отново брак и тогава името на детето ще бъде променено според фамилията на новия му доведен баща.

Грейс погледна госпожа Харви. Здрава, едра блондинка на около тридесет, тя беше от онзи тип привлекателни гърдести и дългокоси жени.

— Значи това, което госпожа Харви предлага, е детето й да бъде отгледано от цяла поредица бащи.

Колин усети, че го хванаха натясно. Очите на госпожа Харви се разтвориха широко.

— Детето е било отгледано като Лиза Харви от бебе, нали така, госпожо Харви? — попита Грейс.

— Да — отвърна тихо госпожа Харви.

— То счита господин Харви за свой истински родител, нали така? — продължи Грейс.

— Ами да, но… — започна госпожа Харви.

— Факт е обаче, че не е — бързо се намеси и я прекъсна Колин.

Грейс вече беше чула достатъчно.

— В този случай смятам, че отглеждането на едно дете от бебешка възраст до деветата му година дава определени права на господин Харви. Нареждам да му бъдат присъдени равни родителски права върху детето на име Лиза Харви. Двете ответни страни ще се споразумеят за подробностите и ще ги представят за разглеждане от съда за одобрение. — Тя удари чукчето върху бюрото. — Делото е приключено.

— Ка-какво? — Госпожа Харви зяпна с отворена уста от удивление. Устните и очите й образуваха почти идеална форма на буквата О. — Колин, ти ми каза, че той няма никакви шансове!

Господин Харви, пълен тъмнокос мъж в твърде тесен тъмен костюм, се отпусна на стола си и невярващото му изражение бързо беше изместено от широка усмивка. Адвокатът му го потупа по рамото.

— Всичко е наред, Маргарет — каза внимателно на клиентката си Колин и погледна яростно Грейс. — Ваша Чест, мога ли да се приближа?

Не, много искаше да каже Грейс. Тя наистина не беше в настроение да изтърпи Колин Уилкърсън. Но, както обикновено, той не изчака да му даде разрешение.

Явно смяташе, че някогашната им връзка му даваше правото да се държи в известна степен по-свободно в случаите, когато тя беше насреща.

— Добре, това вече минава всякакви граници — застана пред нея той и го измърмори полугласно с вбесен глас. — Отмъстителността ти се е развихрила. По закон мъжът няма никакви права и ти много добре знаеш това. Заставаш на негова страна само защото искаш да си отмъстиш на мен, нали?

Грейс го погледна и преброи до десет наум. Зад гърба му съдебната зала се изпразваше и нови хора влизаха за следващото дело. Само още едно дело и щеше да обяви обедна почивка.

Слава богу…

— Колин, повярвай ми, надценяваш важността на мястото, което заемаш в живота ми — хладно му отвърна Грейс.

— За всички е съвсем явно какво правиш. Наказваш ме всеки път, когато застана пред теб в съда, за нещо, което дори не знам, че съм извършил. Но нека те уведомя, че решението ти точно по този случай никак не е издържано. Нямаш никакво законово основание!

— Винаги можеш да го оспориш.

Лицето му почервеня, а пръстите на ръцете му се свиваха и разпускаха от двете му страни.

— Предупреждавам те, Грейс: няма да се примиря с това. Ти накърняваш репутацията ми, като отхвърляш всеки случай, който внасям за разглеждане в съда. Заявявам ти, че ще направя всичко възможно да те отстраня от съдийската скамейка. Готов съм на всичко, ако се наложи. Чуваш ли? На всичко!

Преди Грейс да успее да отвори уста и да го обвини в обида на съда, една ръка се стовари на рамото му. Вече гладко избръснат, облечен с коженото си спортно яке и спортна блуза отдолу и по дънки, Тони се беше изправил зад него с присвити очи и стиснати челюсти. Пеник, стегнат в спортно сако и вратовръзка, както го изискваше редът в залата, стана от мястото си някъде отстрани в залата при този знак за опасност и се приближи към съдийската скамейка. Същото направи и Уолтър Доуд.

— Това много ми прилича на заплаха, господин адвокат — отбеляза Тони.

— Кой, по дяволите, сте вие? — Колин се обърна и се вторачи в мъжа отсреща, а лицето му беше станало вече толкова червено, че Грейс очакваше да види как ушите му започват да изпускат пара. Дори само видът и размерът на противника му са достатъчни да го откажат от намерението му да налети с юмруци срещу него, предположи Грейс. Въпреки че Колин беше висок, още на пръв поглед личеше, че той изобщо не влиза в категорията на Тони, който беше така здрав, добре сложен и мускулест.

— Полицай. — Отвърна кратко и отривисто Тони. — И вие заплашвате служител на съда.

— Какъв е проблемът? — попита Пеник, като застана до Тони. Уолтър се премести леко встрани, за да е по-близо до Грейс.

— И преди съм ви виждал — обърна се към Тони Колин, а очите му се присвиха. След това погледна Грейс, а устата му се изви в ехидна усмивка. — Да не би да е новото ти гадже?

Тони замръзна на мястото си. Пеник ясно усети, че напрежението нараства и пренесе тежестта на тялото си напред, сякаш готов да се намеси, и започна да мести погледа си от единия вероятен нападател към другия опонент. Уолтър сложи ръка на кобура си. Грейс погледна четиримата мъже пред себе си и въздъхна.

— Колин, направи ми една услуга: махай се. Ако искаш да се опиташ да ме отстраниш от съдийската скамейка по законов ред, добре. Но ако ме заплашиш още веднъж или изобщо кажеш още нещо, веднага ще те обвиня в неподчинение и обида на съда и ще те приберат на топло. Не ме принуждавай да го направя.

Колин я гледаше втренчено, като ръцете му се свиваха и отпускаха в юмруци от двете му страни, а лицето му вече беше станало алено червено. Той премести разярен поглед върху Тони, след това върху Пеник, който беше застанал точно зад Тони, и накрая върху Уолтър, чиято ръка още стоеше върху пистолета на хълбока му. След това устните му се свиха и без да каже нищо повече, той се обърна на пети и си тръгна.

Тони се загледа замислено след него, после погледна Грейс.

— Кой е този?

— Казва се Колин Уилкърсън. Адвокат е — отговори му Грейс.

Тони се приближи към мястото, където беше седнала, за да може да разговарят без другите, с изключение на Пеник и вероятно Уолтър, който стоеше наблизо, да ги чуват.

— Виждал съм го и друг път тук. Всъщност тогава не се ли скарахте пак нещо с него?

— Вероятно. Колин приема загубите си като мое лично отношение срещу него. Някога ние… излизахме заедно.

— Разбирам. — Погледите им се срещнаха и тя прочете нещо — леко неодобрение вероятно? — дълбоко някъде там, в очите му, нещо, което не беше виждала досега. Грейс разбра, че мисълта, че някога беше излизала с Колин Уилкърсън, никак не му се хареса.

Дали не беше, вероятно, просто малко ревнив? Грейс се изненада от това колко приятно й стана при мисълта, че Тони Марино може да я ревнува от един мъж, с когото само беше излизала няколко пъти, и то преди доста време.

— Ти какво правиш тук, все пак? — попита го Грейс.

— Мислех, че мога да те поканя на обяд. — Погледите им отново се срещнаха и гневът в дъното на очите му се стопи.

Разговаряха достатъчно тихо, за да не бъдат чути нито от Пеник, нито от Уолтър. Но можеха да бъдат наблюдавани и точно това с нескрито любопитство правеха Пеник, Уолтър и още няколкото души, които седяха в залата. Въпреки че добре съзнаваше, че ги наблюдават, Грейс не можа да се въздържи и му се усмихна. В отговор изражението на лицето му се смекчи и той също се усмихна.

— Имам още едно дело за разглеждане, преди да мога да обявя обедната почивка.

— Ще почакам.

Грейс изслуша с известна доза нетърпение последното за тази сутрин дело, което, слава богу, беше съвсем тривиално бракоразводно дело, което просто трябваше да бъде приключено, и след това обяви почивка за обяд. Тони и Пеник бяха седнали един до друг в дъното на залата вдясно и когато тя слезе от съдийското си място, те едновременно се приближиха към нея.

— Аз ще поема задълженията на кучето пазач до следобед — обърна се към Пеник Тони, когато Грейс се присъедини към тях. — Свободен си да хапнеш един сандвич или нещо друго. — Той погледна часовника си. — Ще се срещнем отново тук в един часа.

Пеник започна да се колебае.

— Аз съм на дежурство…

— Официално те освобождавам за обяд. — Тони заемаше по-високо служебно положение от Пеник, но от това другият полицай не стана по-щастлив в създалата се ситуация.

— Не се притеснявай, с детектив Марино ще съм в пълна безопасност — каза с усмивка към по-младия служител Грейс.

— Така ли мислиш? — прошепна в ухото й Тони, когато Пеник, все още колебаещ се, прие и се оттегли.

— Точно толкова, колкото искам да бъда. — Настоя тя и му се усмихна широко. Той се разсмя. Грейс се отби за кратко в кабинета си, за да свали робата си, и след това двамата забързано минаха през секретарския офис и се отправиха надолу по задното стълбище към паркинга.

Колкото и да й се искаше, те избягваха да се докосват и да се държат за ръце. Докато тя работеше в този съд, трябваше да проявява нужното за поста, който заемаше, достойнство и Тони показваше същото разбиране за това.

Веднъж вече в колата обаче, той я целуна, бързо и страстно, след това завъртя ключа и запали двигателя. Като не забравяше, че беше посред бял ден и че се намираха на паркинга на съда с толкова много хора наоколо, Грейс с усилие на волята се въздържа да не го прегърне през врата и да му отвърне със също толкова голямо внимание.

Тя така го искаше, че определено изражението на лицето й му го подсказа и той й отвърна с пламнал поглед.

— Колко си гладна? — попита той, като потегли от паркинга и се включи в натовареното движение в централната част на града по обяд.

— Не особено много.

Той й се усмихна в отговор.

— Можем да отидем у нас.

Грейс знаеше, че къщата му се намира на не повече от пет минути път. Беше обявила обедната почивка в единадесет и петнадесет часа. Сега беше единадесет и двадесет и пет. Което означаваше, че имаха на разположение около час и половина, преди да се върне обратно в съда.

— Добре. — Дори само като произнесе тази толкова незначително къса дума, цялото й тяло се събуди. Предишната нощ, когато я беше целувал на дивана по време на новините, й се беше наложило да му разкрие едно от правилата си, и по-точно, да не прави секс в дома си, особено когато и Джесика е там. Той се беше съгласил, че в това има здрав разум и че е много важно за състоянието на Джесика, а след това отново я беше целунал и я беше изпратил да си ляга преди, както каза, да беше забравил за обещанието, което й даде по този въпрос.

Тя дори не остана изненадана от това, че прояви разбиране. Освен че беше толкова съблазнително сексапилен, тя беше разбрала, че Тони Марино е и възпитан и почтен човек, който заслужава уважение.

Когато стигнаха до дома му, госпожа Крътчър от съседната къща беше излязла на верандата и поливаше цветята си с една стара тенекиена лейка.

— Здрасти, Тони! — извика тя и му махна с ръка, когато слязоха от черната му хонда, която остана паркирана на тротоара.

— Здрасти, госпожа Крътчър — махна и той в отговор. Грейс почувства как лицето й порозовя, когато старата жена с лейка в ръката започна да я разглежда с нескрит интерес, докато те двамата с Тони, без да се докосват един друг, се отправиха към къщата. Беше толкова глупаво, защото старата жена добре знаеше защо са дошли.

— Пак си бил цяла нощ дежурен, Тони — отбеляза госпожа Крътчър.

— Работя, постоянно работя — отвърна й той с усмивка.

— Добра работа, стига да можеш да се добереш до нея — натърти тя и се разсмя, като в същото време изгледа Грейс продължително.

Грейс се усмихна вяло в отговор. Тя все още ги наблюдаваше, когато Тони отключи вратата и дръпна Грейс навътре в къщата.

— Бива я повече от всяко куче пазач, което някога съм виждала — промърмори Грейс с огромно облекчение, когато вратата се затвори зад нея и я скри от любопитния поглед на жената от съседната къща.

— Нима? Тя ми е личната охранителна система. — Той се усмихна широко, заключи вратата и я привлече в обятията си. — Няма да се изненадам, ако е поставила микрофони из цялата ми къща.

При тази мисъл той се наведе и я целуна.