Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Midnight Hour, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

48.

Джесика вече беше почти излязла през прозореца, когато вратата се разби и синът на Грейс нахлу в стаята. Чюий, който стоеше до Грейс, започна истерично да лае, присвил опашка и с изправена на гърба козина като настръхнало прасенце.

От покрива Джесика изпищя като сирена, отново и отново, като инстинктивна и автоматична реакция на това, което ставаше зад гърба й.

— Тръгвай, Джес! — извика Грейс. Вместо да последва дъщеря си навън, тя затръшна прозореца и го затвори. След това се обърна да посрещне сина си. За да стигне до Джесика, първо трябваше да мине през нея.

Нощната лампа до леглото беше светната. Приятното жълто сияние беше единственият източник на светлина в стаята. Навън през прозореца нощта беше невероятно красива, цялата обляна в лунна светлина и обсипана със сияещи звезди. Джесика щеше да се измъкне и да се спусне на двора, където щеше да е в безопасност…

Чюий продължаваше яростно да лае, колкото му стигаха силите.

— Хванах те, мамче. — Синът й го изрече високо, за да надвика кучешкия лай, и насочи пистолета срещу нея. Сърцето на Грейс подскочи в гърдите. Тя не искаше да умре… Той се усмихна. — Бум. Бум!

Грейс се хвърли на пода точно в мига, когато той наистина натисна спусъка. Куршумът се заби в стената, до която се беше изправила. Мазилката се разхвърча на всички посоки и дребни парченца се посипаха по бузата на Грейс. Чюий подскочи и се скри зад тапицирания в розово стол. Де да можеше и Грейс така лесно да намери безопасно убежище… В следващите няколко секунди леглото щеше да я предпази, но след миг той вече щеше да бъде при нея и тогава…

Щеше да умре. Какво щеше да стане с Джесика? Крейг, и по-точно новата му съпруга, нямаше да я искат, въпреки че той беше неин баща. Джесика щеше да отиде при него, щеше да бъде недоволна и нещастна и най-вероятно нямаше да се остави да упражняват контрол върху нея. Нима целият този зловещ кръг щеше да се повтори отново?

Моля те, Господи, само не това…

Грейс видя първо сянката му да се приближава, нарастваща върху стената, където се беше забил куршумът. Чюий вероятно също я видя, защото отново започна да лае истерично. Грейс се опита да се провре под леглото, но рамката се оказа твърде ниска и не ставаше. В следващия момент тя реши да придърпа и да се скрие под завивката, но той много добре знаеше къде да я намери. Не можеше да му избяга.

Дишането й беше накъсано и учестено. Сърцето й биеше толкова бързо, че тя съвсем осезаемо го усещаше в гърдите си. Цялата се обля в студена пот и се обърна, за да застане лице в лице със…

Сина си. И чрез него да се срещне със смъртта.

Тя пое дълбоко въздух и го погледна втренчено, когато той се появи до долния край на леглото. На лицето му се бе изписала странна усмивка, а в очите му, реши тя, се чете омраза към нея. Тя лежеше на дебелия розов килим в краката му, съвсем безпомощна, вдигнала поглед към него и към насочения към гърдите й пистолет. Всеки миг той щеше да натисне спусъка и тя щеше да умре от този изстрел, който щеше да отекне в ушите й, придружен от яростния лай на кучето.

Внезапно, като филмова лента, пусната на бързи обороти пред очите й се появиха картини от деня на неговото раждане. Страхът и болката, немощният плач на новороденото. Като Джесика и той беше нейна рожба. Нейно дете. Плът от нейната плът и кръв от нейната кръв. Неин син.

И той се готвеше да я убие.

Джесика. Прозорецът зад гърба на сина й се отвори, тихо и внимателно. Стъпалото и долната част на крака на Джесика, обут в гуменка и размъкнат крачол на дънките й с разнищени краища, се появи в рамката на прозореца.

Не, искаше да извика Грейс, като разбра, че дъщеря й се беше върнала, за да се опита да й помогне. Джесика се вмъкваше тихо през прозореца…

Слава богу, че Чюий беше там. Истеричният му лай заглушаваше всички останали звуци.

— Ти не искаш да направиш това — каза високо на сина си Грейс, като се опита по този начин да привлече вниманието му върху себе си. Нервите й изведнъж станаха железни и неуязвими. Вече не се страхуваше да умре, изобщо не се страхуваше за себе си, а единствено за Джесика, която сега беше вътре в стаята. Той щеше да убие и Джесика.

— Напротив, много ми се иска, мамче! Ти съсипа живота ми. — Той също говореше доста високо. — Знаеш ли това? Съсипа живота ми. Малкото братче. Винаги втори. Никога най-добрият. Това бях аз, винаги. Заради това, което направи с мен.

— Съжалявам — изхлипа Грейс и наистина го мислеше. Тя погледна втренчено пистолета, сина си и се помоли Джесика да изчезне незабелязано от стаята и просто да я остави на съдбата й. Съдбата, която винаги беше смятала, че заслужава.

Но тя знаеше, така добре както знаеше собственото си име, че Джесика няма да се върне обратно и да я остави.

— Съжалявам, че не улучих от първия път — ухили се той. Ръката му се протегна и той се прицели. Несъзнателно Грейс стисна зъби, мускулите й се вдървиха и тя се приготви да посрещне куршума с тялото си. — Нямам повече време да приказвам с теб. Трябва да намеря и малката си сестричка. Предполагам, ако мина през къщата, ще стигна тъкмо навреме, за да я видя как се спуска по стълбата на гаража, точно както е правила много други пъти досега. Затова кажи лека нощ и приятни сънища, мамче…

Той сложи пръст на спусъка. Грейс наблюдаваше ужасена и й се стори, че като че ли сега всичко ставаше на бавни обороти. Тя извика и се претърколи към стената, точно когато нещо като синя светкавица — Джесика — се появи зад него. Докато се претъркаляше, тя забеляза, че Джесика държи в ръката си нещо, което вдигна високо над главата му и го заби в гърба му. Той нададе пронизителен вик, изпълнен с болка и изненада. Пистолетът гръмна и куршумът се заби в килима на не повече от два-три сантиметра от носа на Грейс. Той посегна към гърба си и се завъртя с лице към Джесика. Пистолетът падна на земята.

Като се обърна с гръб към нея, Грейс видя хиподермичната игла все още да се поклаща в меката част на врата му.

Джесика го беше пробола със собствената си спринцовка за инсулин.

— Кучка такава! Малка, скапана кучка! — изпищя той, псувайки, като с една ръка хвана и извади иглата, а с другата докопа Джесика. Сега тя нададе остри писъци и се вкопчи в лицето му. Чюий, който не спираше да лае, явно набрал смелост от опасността, която сега застрашаваше Джесика, изскочи от скривалището си зад стола и захапа единия крачол на дънките му. Той изрита кучето с един силен, изпълнен със злоба удар и Чюий се блъсна в стената с жално квичене. Джесика отново извика, а той хвърли спринцовката на пода. Стисна с две ръце гърлото й и викът й сподавено забълбука.

Грейс грабна пистолета, който той беше изпуснал, и стреля. Направо, без дори да има време да помисли.

Бум! Изстрелът отекна отчетливо. За миг всичко застина като че ли в някаква зловеща картина: Джесика, с широко ококорени очи, бореща се с ръцете, които стискаха врата й, за да си поеме глътка въздух; синът й, опитващ се да удуши сестра си, бълващ проклятия; тя самата, легнала по гръб на килима и стиснала пистолета с двете си ръце. След това едно червено петно избухна на гърба на черното му яке между плешките и започна да расте.

Бавно, много бавно, пръстите му се разтвориха. Ръцете му пуснаха гърлото на Джесика и като отсечено дърво той се строполи на килима.

За миг никой не помръдна. Последните вопли от сподавения вик на Джесика заглъхнаха в настъпилата тишина.

Тогава Грейс, коленичила на четири крака, се приближи към сина си.