Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 33 гласа)

Глава 41

Дакх

Часът без половинката ми се удължаваше сякаш до безкрайност. Седнах на едно от рушащите се гнезда в Стария Далас, чакайки. Не знам колко време мина, след като ме отпрати, но мразех всеки миг от него. Исках да почувствам докосването на ума на моята Саша. Исках да чуя смехът й. Да вдишам мириса й.

Исках нея. Цялата. Исках да накарам сълзите да се махнат. Исках да осъзнае колко много значи за мен. Как бях нищо без нея.

Вместо това трябваше да стоя тук и да я чакам да приключи с плача си, сама. Пробвах слабата връзка на умовете ни, но бе прекалено далеч, за да разбра как се чувства, чувствах само, че е там. Ръмжейки от неудовлетворение, изритах един камък от ръба и гледах как пада далече долу.

Дакх… ти ли си? Мислите на Каел бяха слаби, но изненадани. Защо се върна?

Половинката ми е ядосана.

А. Моята също. Мислите на Каел бяха уморени. Наранена е, че не отидохме след половинката ти. Чувства, че половинката ти може да мисли, че е предадена. Моята Клаудия беснееше и плачеше цяла нощ. Няма да изслуша причините.

Въздъхнах.

Моята Саша е същата. Отпрати ме, защото не желае да съм в главата й.

От време на време е сложно да имаш половинка, съгласи се Каел. Опитах се да обясня на моята Клаудия, че не те преследвахме след битката, защото беше сериозно ранена. Тя почти умря. Въпреки това чувства, че е предала половинката ти и е разстроена.

Неясно помнех, че ми каза същото нещо и преди. Не бе нещо, което помнех, но може би щеше да успокои моята Саша, ако й бъде напомнено. А може би не.

Знае, че половинката ти е била ранена, казах му. Чувствата й са наранени. Ще се опитам да я успокоя, когато се върна. Точно сега се чувства предадена.

Тогава как ще го поправим? Как ще успокоим половинките си?

Приятелю, ако си мислиш, че зная как да успокоя разстроена половинка, щях ли да бъда на твоята територия, криейки се от половинката си?

Почувствах как Каел се засмя уморено.

Прав си. Замълча. Не съм казал на половинката си, че трябва да намерим на сестра й половинка Драконѝ. Ароматът на момичето става все по-силен с всеки изминал ден и гнездото ни става все по-интересно — за ядосани женски и заинтересовани мъжки. Не мога да ги отблъсквам завинаги, а и не искам да я изпратя обратно в човешкия кошер, затова трябва да й намеря мъжки. Някак си. Моята Клаудия няма да хареса идеята. Иска да защитава сестра си винаги.

Не осъзнава ли, че най-добрият начин да я защити, е да й намери силна Драконѝ-половинка? Той ще я пази от другите.

Половинката ми не слуша. Подозирам, че това при хората се нарича „сляпо петно“. Твърде емоционална е, за да мисли рационално за това, което има значение.

Това звучи като моята Саша тази вечер. Наранени чувства и предадена. Тогава трябва да ти запазя място на корниза. Звучи, сякаш ще имаш нужда от това скоро.

Да те вземе пепелта, ядоса се Каел. Емоционални са, но няма да разменя моята Клаудия за нищо на този свят… или онзи, който напуснахме.

Познавам чувството. Така е и с моята Саша. Мисли, че не съм я избрал, но как мога да й обясня, че държи сърцето ми от момента, в който очите ми се спряха върху нея? В момента, в който проясни мислите ми и ме освободи от лудостта? Точно тогава разбрах, че е моя. Че от тази секунда бях променен.

Може би… трябва да й кажеш точно това?

Може би.

Мислите му докоснаха слабо моите още веднъж, за да ми каже довиждане, и изчезна.

Повдигнах глава и улових мирис във въздуха, проверявайки за жертва. Може би трябва да хапна нещо, преди да се върна при половинката си, но нямаше нищо привлекателно. Не бях гладен, когато тя бе нещастна. Щастието й бе свързано с моето. Когато повече не можех да чакам, разтворих криле и се издигнах, решен да се върна при половинката си. Щях да й кажа колко много значи за мен. Щях да изпълня главата й с мили думи, за да знае, че е обичана, и тогава да я бележа яростно, отново и отново, за да й покажа колко дълбоки са чувствата й към нея.

Нямаше да оставя съмнение, че тя бе всичко за мен.

Крилата ми се размахваха бързо и бях нетърпелив да се върна при нея. Представих си я на леглото ни, сама, тъмната й коса падаща на бузата й, докато плаче. Ще целуна сълзите й и ще я притисна към леглото, както й харесва. Ще й изпратя яростни, похотливи мисли, които ще я оставят без съмнение какво чувства нейния Дакх към нея.

Летях в обсега и осъзнах, че моята Саша е тиха.

„Половинке?“, изпратих й, пробвайки. Умът й бе там, но нямаше отговор, мислите й бяха тихо течение. Значи бе заспала. Това ме удовлетворяваше. Ще я събудя с езика си.

Но докато се приближавах към мястото, което избрахме за гнездо, не мириса на моята Саша подуших във въздуха.

Друг бе. Непознат. Мирисът бе плътен от ужасната воня на това, което Ема използваше, и не можех да кажа дали бяха един или няколко непознати. Всичко, което знаех, бе, че мирисът е навсякъде в гнездото ни, и ярост заклокочи в мен, придружена от взрив гарвани и тъмнина.

Убий ги, викаха. Посмял е да приближи половинката ти. В опасност е.

Този път не отблъснах гарваните. Приветствах тъмните им мисли. Тези хора нямаха да видят милост от мен. Да нападнеш гнездото на Драконѝ? Да преследваш половинката им в леговището им? Нечувано и за това щяха да си платят с насилствена, болезнена смърт.

Да, прошепнаха гарваните. Направи го. Накарай ги да си платят.

Някой бе посмял да нападне гнездото ми и моята Саша спеше, без да зная? В мъглата от ярост летях колкото мога по-бързо, огън излизаше от ноздрите ми. Не можех да сдържа пламъците си, не и когато безопасността на половинката ми бе залогът.

„Саша“, извиках я отново, решен да я събудя. „Събуди се!“

Но нямаше отговор. Никакъв, без значение колко пъти я виках.

Ударих силно земята пред двойните врати, приземявайки се толкова силно, че стъклата се строшиха. Не ме интересуваше. Единствената ми мисъл бе за половинката ми.

„Саша!“ Пресегнах се към ума й, но все още нямаше отговор. Повдигнах глава, търсейки аромата й.

Стар. Изветрял.

С рев от ярост влязох в сградата, все още в бойна форма. Рафтове се сблъскваха и падаха. Колички летяха, докато гневно бързах, и не ме интересуваше. Всичко, което бе от значение, беше моята Саша. Моята Саша, която не можех да достигна, и чиито мирис бе студен.

Когато стигнах до леглото й, видях, че е празно. Нямаше я, миризмата й бе слаба и замърсена от вонята на тези, които я бяха взели.

Някой бе докоснал половинката ми.

Взел я бе.

Ще умре, увериха ме гарваните.

Изревах гнева си към небето и освободих пламъците си.