Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 33 гласа)

Глава 37

Дакх

Докато денят течеше, почувствах как половинката ми започна да се унася. Мислите й станаха приятно размити, както когато стават преди да заспи, и въпреки че не правеше опит да стане, за да си тръгнем, знаех, че е изтощена. Другите женски й говореха и тя ги слушаше с постоянна усмивка. Когато седнаха да ядат, побутнах косата на половинката си.

„Приключвай с яденето“, казах й, „Ще се връщаме вкъщи. Уморена си.“

„О, не искам да тръгвам. Имам чувството, че съм била на далеч толкова отдавна.“ Придружи мислите си с прозявка и сънлива гримаса. „Добре, може би съм малко уморена. И трябва да видя дали Ема ми е оставила бележка.“ На другите каза:

— Вероятно ще трябва да си тръгваме скоро.

Те издадоха звуци на протест, но Каел побутна косата на собствената си половинка и почувствах потока на мислите му, въпреки че не можех да ги чуя. Вероятно казваше на половинката си същото, че е уморена и има нужда от почивка.

Беше хубав ден. Ловувахме заради женските и прекарахме деня седейки на слънцето, лениво говорейки, докато половинките ни не ни прекъснеха. Каел бе доволен с човешката си половинка, дори и с изчезналите му мисли за миналото.

Не мога да съм нещастен, каза ми. Не харесвам това място, но харесвам какво съдържа — половинката ми.

И аз се чувствах по този начин. Моята Саша се опитва да научи миналото ни. Не мога да й кажа много.

Вероятно мога да й кажа още по-малко, съгласи се Каел. Понякога си мисля, че е за добро. Може би това означава, че трябва да го оставим зад нас и да започнем нов живот тук.

Може би. Но не съм напълно убеден.

Женските си казаха довиждане и огненокосата издърпа Саша настрани още веднъж. Попита я дали е истински щастлива.

— Разбира се — каза й Саша с любопитно отбелязване в ума си. — За втори път ме питаш това днес.

Въпреки умствената връзка с половинката си, можех да кажа, че половинката на Каел отговори, че просто иска да е сигурна.

— Определено — усмихна й се Саша и я прегърна отново. — И ще се видим пак много скоро. Обещавам.

Женските се прегърнаха за последно и половинката ми сънливо се привърза за уреда на гърба ми. Провери го два пъти, преди да отлетя и се вдигнах във въздуха колкото мога по-леко. Небето бе с розови и оранжеви ивици на залеза, въздухът изпълнен със стотици различни миризми. Можех да усетя ужасната, остра миризма на сестрата на половинката на Каел, която носеше лютивия парфюм. И можех да усетя мириса на другия дракон наблизо, въпреки че е на далеч и нарастваше с всяка минута. Незаинтересуван бе от мен и половинката ми и докосването на ума ми до него не предизвикваше нищо, освен гарвани.

„Мислиш ли, че това е странно?“, попита моята Саша сънливо, докато летяхме към къщи. Мислите й бяха за половинката на Каел — Клаудия — и въпросите й. „Не спря да ме пита дали съм щастлива. Сякаш не харесваше — или не очакваше — отговорите, които получи.“

„Ммм. Може би се тревожи за теб.“

„Предполагам. Просто ми изглежда странно.“

„Бременна е. Тези женски винаги са странни.“

Усетих смях в мислите й.

„Мисля, че си прав за това. Може би преувеличавам нещата.“

Изпратих й успокояващи мисли.

„Но се забавлява днес?“

„О, да.“ Мислите й са пълни с щастие. „И това седло е хубаво. И дръжките! Помислила е за всичко.“

„Радвам се, че ти харесва. И имам предвид това, което казах — където и да искаш да отидем, ще отидем.“

„Знам, бейби.“ Мислите й са щастливи и замечтани. „Точно сега съм доволна да бъда, където сме.“

По времето, по което стигнахме до вкъщи, чувствах как умората притиска мислите й. Беше дълъг, емоционален ден за моята Саша и имаше нужда от почивка. Изчаках, опитвайки се да скрия нетърпението си, докато се бавеше с разкопчаването на ремъците на гърба ми.

— Съжалявам — прошепна над бръмченето на нощните насекоми. — Тъмно е и не виждам добре.

„Иска ми се да мога да ти помогна“, казах й. „Да запаля ли нещо, за да виждаш?“

— Не, добре съм. — Дръпна някакъв каиш и всичко се разхлаби. — Готови сме. — Плъзна се внимателно от гърба ми, приземявайки се с лек скок на твърдата настилка. — Оох, чувствам краката си като каша всеки път, когато сляза от теб, без значение как съм яздила.

Веднага се промених в двукраката си форма. Седлото и каишите му паднаха на купчина в краката ми и ги изритах настрана.

— О! — каза Саша, умората правеше гласа й мек. Посочи към бъркотията на земята. — Трябва да приберем и подредим всичко, да се уверим, че лентите не са оплели.

„По-късно“, казах й и сложих ръка зад коленете й, придърпвайки я към гърдите си. „Уморена си. За сега отиваш в леглото. Ще оправя седлото ти, когато си на удобно под одеялата.“

Тя сложи глава на рамото ми.

— Ммм. Добре. Харесва ми колко си топъл. — Зарови лице под брадичката ми. — Толкова хубаво. — Уморените й мисли отскачаха разсеяно между няколко неща, без да се съсредоточават върху него. — Провери за писмото от Ема, може ли?

„Ще го направя“, обещах й. Влязох в гнездото — мястото, което Саша наричаше „магазин“ — и разширих ноздрите си, проверявайки за нови миризми. Нямаше никакви, освен нашите. Нито дори този на Ема. Никой не беше идвал тук този ден, дори и заблудена птица. Носех половинката си през тъмната сграда и намерих удобно изглеждащото й малко кътче, което си беше направила. Избутах настрани покривалото с крак и внимателно положих половинката си между възглавниците и завивките. „Почивай.“

Тя се пресегна към мен, когато се изправих.

— Не си отивай, бейби. Остани с мен. — Усмивката, която отправи към мен, бе сънлива, но пълна с обещания.

„Ще оправя първо седлото ти“, обещах й. „И тогава…“ Изпратих й много образи.

Пръстите й се свиха и въздъхна щастливо.

„И тогава ще се върнеш и ще ме оближеш цялата. Ти, непослушно, палаво същество.“ Придърпа възглавница и я прегърна. „Не се бави. Не искам да заспивам, преди да правя секс с моя дракон.“

„Ще те събудя“, казах й пламенно. Исках да се кача върху завивките с нея, да разтворя прелестните й бедра и да заровя члена си в топлината й, но седлото й трябваше да се оправи. Не исках да се повреди от времето — или любопитни същества. Безопасността й бе най-важното нещо. Затова побягнах навън колкото мога по-бързо, където бях оставил приспособлението, и го внесох. Минах покрай мястото, където оставяше бележки за Ема, но нямаше пресен аромат, затова нямаше нужда да проверявам.

Стоварих седлото в една от пазарските колички, които бяха разпръснати близо до предната част, след това се върнах при половинката си. Вече се беше отнесла в съня, мислите й бяха далечни и мирни. Трябваше да я оставя да спи, реших. Беше уморена. Можех да се чифтосам с нея утре сутринта, когато си бе отпочинала. Членът ме заболя при мисълта, но достатъчно скоро щеше мине. Покачих се на леглото до нея и я придърпах към гърдите си, както правех винаги.

Ръцете й ме обвиха и издаде щастлива нежна въздишка. Очите й останаха затворени.

— Моят Дакх.

„Спи“, казах й.

Тя потърка лице в гърдите ми и устните й закачиха зърното ми.

— Ммм… — Ръцете й се плъзнаха по-ниско, намери еректиралият ми член и го погали. — Нещо не е напълно заспало.

Удоволствие се втурна през тялото ми и ми отне доста, за да го избутам.

„Не съм уморен, но ти си. Спи, моя Саша. Ще те бележа яростно сутринта. Изтощена си.“

„Не е толкова зле.“ Мислите й напълно се обърнаха към възбуда и, когато се пресегна към члена ми отново, не избутах ръката й настрани. Оставих я да гали твърдата ми дължина, обичайки начина, по който меката й ръка ме галеше. Болеше ме за докосването на половинката ми и, когато се пресегнеше към мен, винаги го чувствах като подарък. Устата й се притисна към кожата ми, дарявайки малки целувки на гърдите ми, докато пръстите й се свиваха около члена ми и ме погали.

Простенах от чувството и се пресегнах за една от пълните й гърди. След като стана моя половинка, извивките на моята Саша се бяха налели и малките й гърди бяха пораснали. Обичах я с всякакъв размер, но пълните й гърди с тъмни зърна бяха очарователни за мен и завъртях едното между ноктите си, внимавайки да не повредя деликатната й кожа.

Тя простена, главата й се наклони назад.

— Боже, имаш най-невероятните ръце за дракон. Мъж. Дракон-мъж. Каквото е.

Тътен от смях се надигна в гърдите ми. Мислите й бяха все още неясни от сънливостта и вече надвити от похот. Обичах това, че се губеше в докосването ми толкова бързо. Дори сега мирисът на възбудата й изпълваше въздуха.

„Харесваш всичко в мен“, казах й. „Не само ръцете ми.“ Бутнах гърба й в одеялата и сниших устата си към врата й. „Харесваш устните ми и езика ми.“ Плъзнах ръка между бедрата й, виждайки мократа й вагина. „Харесваш пръстите ми.“

— Боже, обичам пръстите ти — прошепна, разтваряйки крака по-широко, за да ме приеме. Простена, когато прокарах пръст между гънките й, разнасяйки влажността й нагоре-надолу, галейки чувствителната й кожа. Мислите й станаха по-ентусиазирани, когато внимателно направих кръг с единия си пръст около клитора й и ноктите й се забиха в раменете ми. — Дакх! — извика тя. — Толкова нечестно. Искам да те докосна.

„И го правиш.“ Белязах устата й с моята, търкайки я, преди да вкарам езика си в устата й и да я погаля. „И сега аз те докосвам.“

Издаде мек, малък хленч, докато галех бавно клитора й. Вече знаех как й харесва да бъде докосвана, и какво й доставяше удоволствие най-бързо. Захапа неистово долната ми устна, когато увеличих скоростта. Непрестанното, бавно прокарване на пръста ми по клитора й я караше да се свива, и след това свърши с яростен вик и изблик на мокрота срещу ръката ми.

Изръмжах ниско, наслаждавайки се на удоволствието, което се излъчваше от ума й. Раздалечих бедрата й и плъзнах голямото си тяло между тях, нагласяйки члена си пред входа й.

„Моя половинка. Моя за белязване. Моята Саша.“

Хлъзгава бе от нужда и прокарах главичката на члена си през соковете й, намокряйки го, за да мога да вляза лесно в нея. Тя простена и се сви, докато се движех по гънките й, нагоре и надолу. Исках да се потопя в нея, да я бележа… но звуковете, които издаваше, бяха толкова хубави, че и не можех да не удължа това удоволствие.

„Искаш ли ме в себе си, мой сладък пламък?“

— Дакх. Моля те. Сега! — Пресегна се към мен.

Хванах ръцете й с моите, притискайки ги. Само я направи по-възбудена и започна да се задъхва, очите й бяха унесени от желание. Задържах ръцете й притиснати над главата й, докато бавно вкарвах члена във влагалището й. Тихите й стенания от удоволствие накараха тялото ми да се стегне и преглътнах ръмженето, което заплаши да излезе.

Моята половинка. Моя да бележа. Моя да взема.

Веднъж, щом се настаних дълбоко в нея, се наведох и белязах устата й с друга силна целувка. Тя я посрещна нетърпеливо, гърчейки се под мен, и тласнах в нея. Тя бе стегната, силната й топлина обгръщаше члена с възхитителна хватка. Отново и отново влизах в нея, тласъците ми ставаха по-изискващи, с всеки малък вик, който издаваше.

По времето, по което викаше името ми, почти бях загубил контрол. Успях да го задържа за още малко, обаче, изцяло фокусиран върху нея и удоволствието й. Харесваше ми, че мога да я накарам да свърши само като я избутам до границите й. Изпратих й интензивни мисли на всичко, което исках да й направя, всички начини, по които исках да я вкуся, всички места, на които исках да сложа устата си, и тя свърши с нисък вик, тялото й се изви под моето.

Достатъчно бе. Докато влагалището й се стягаше около члена ми, намерих освобождението си. Докато изливах семето си в нея, притиснах чело към нейното, ноктите ми бяха оплетени в косата й.

Виждайки Каел и половинката му днес ме накара да осъзная, че докато имах моята Саша, все още имаше нещо, за което копнеех, за да постигна пълното удоволствие: исках тялото й закръглено от детето ми.

Исках да носи малкото ми.

Исках семейство.

Ако това означаваше да вземам половинката си силно и често, това бе задача, която ще изпълнявам с радост.

Обаче моята Саша бе твърде сънлива, за да улови тези мисли. Въздъхна щастливо и очите й бавно се затвориха уморено. Бавно излязох от нея и придърпах тялото й към моето. След момент на размисъл събрах краката й и плъзнах кокалче над цепнатината на влагалището й, където бе мокра от семето ми.

И избутах мокротата обратно вътре в нея. Исках да вземе всичко от мен. Да бъде белязана от всичко, което имам.

Моя.