Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 33 гласа)

Глава 20

Саша

„Връщам се, моя Саша.“

Силната мисъл ме събуди от мързеливата ми следобедна дрямка. Потрих очи и седнах, избутвайки заплетената ми коса от лицето си.

— Дакх? Къде си? Кое време е?

„Все още е светло. Връщам се при теб. Ела на входа на гнездото, за да ме посрещнеш“.

„Имаш предвид на вратата? Добре.“ Обух чифт джапанки и се насочих към предните врати на магазина, все още прозявайки се сънена. Нещата между Дакх и мен бяха обтегнати и тихи, но днес звучеше щастлив. Може би през каквото и да преминаваше, е свършило и се връщаше към нормалното си аз. Разбира се, не бях напълно сигурна какво трябва да е „нормалното“, но харесвах повече щастливия Дакх, отколкото раздразнения. И бях наистина доволна, че се прибира вкъщи по-рано, защото беше дълга, самотна седмица без компанията му.

Увих одеяло около раменете си и се насочих към вратата. Бях щастлива, преди да чуя първия вик.

Да не би… да си въобразявах неща? Или това е ястреб? Бягах надолу по коридора на търговския център и погледнах към небето през мръсните стъкла. Нямаше нищо друго, освен златните крила на Дакх, който се приземяваше на паркинга.

Но тогава чух втори вик. И когато драконът се приближи, видях, че носи нещо в ноктите си. Нещо, което носеше униформата на Новата милиция на Форт Далас, и което се гърчеше в хватката на дракона.

О, Боже.

Стомахът ми се сви, докато отварях вратата и побягнах навън.

— Дакх! Какво правиш?

— Саша! — Гласът, който извика името ми, не беше на Дакх. Беше Тейт. Драконът носеше войника в ноктите си. Гледах как се приземи, освобождавайки Тейт, който се изправи и започна да бяга. Дакх веднага го повали на земята с единия си преден крак и Тейт изкрещя.

„Донесох ти подарък, моя половинке.“ Имаше толкова скрито самодоволство в мислите на дракона.

— Подарък? — Погледнах голямото златно тяло на Дакх. Очите му бяха ярко, блещукащо злато, не страшното черно. Беше удовлетворен от себе си. Погледнах надолу към Тейт, който изглеждаше толкова малък, притиснат между ноктите на дракона. Единият изглежда беше забит в гърба му, защото обикновено хубавото лице на Тейт беше изкривено от болка и страх. Беше и ожулен, кожата му се бе зачервила там, където се е търкала по люспите на Дакх.

Само да го гледам накара ръката да ме заболи. В присъствието на Тейт почувствах шепот на стария ужас и страх, но беше много по-малък в сравнение с преди. Той изглеждаше… патетичен под ноктите на Дакх. Почти го съжалявах.

Почти. Въпреки че синините изчезнаха, ребрата все още ме боляха и ръката ми все още бе счупена. Така че съпричастността ми беше доста малка. Той бе ужасен човек.

Но… все още бе човек. И това не беше правилно.

— Какво правиш, Дакх?

— Помогни ми, Саша! — Изкрещя Тейт. Опита се да се измъкне от ноктите на Дакх. — Драконът ме взе!

— Забелязах — казах и увих одеялото около себе си по-силно. — И чакам обяснение — погледнах Дакх търпеливо. — Е?

— Обяснение? — изкрещя Тейт. — Шегуваш ли се? Драконът ме грабна…

— Не ти — казах на Тейт. — Той. — Поклатих глава към Дакх. Вниманието ми беше единствено върху дракона. — Това ли прави през цялото време? Издирва го?

В очите на дракона се завъртя удоволствие.

„Донесох го, за да гледаш как умира. Никога няма да те нарани отново.“

— Не мога да реша дали това е сладко или кръвожадно — прошепнах. — И в двата случая това е грешно. Не можеш просто да отмъкнеш някой от града, защото са били жестоки с мен.

— Ти… ти с дракона ли говориш? — недоверчиво каза Тейт. Очите му бяха разширени, докато ме гледаха. — Опитомила си го?

— Очевидно не — казах му. — Ако бях, мислиш ли, че щях да му кажа да те отвлече? — Отново се фокусирах върху Дакх. — Знаеш, че това е грешно, нали? Изравни ли града, за да го вземеш?

„Не нараних никого. Знаех, че няма да си доволна, ако го направя.“ Очите на Дакх бяха вихрушка от злато. „Всичко, което правя, е, за да си доволна.“

Почувствах топлина от това. Трудно беше да не го направиш.

— Ох, Дакх.

„Сега ми кажи как искаш да умре.“ Прокара един нокът по ръката на Тейт. „Да счупя ли ръката му, както той счупи твоята?“

Простенах.

— Не искам да умре.

— Какво? — изкрещя Тейт.

„Защо не?“ Попита Дакх. На практика можех да почувствам мръщенето му в главата си. „Наранил те е.“

„Той е човек, а хората имат значение“, казах на Дакх, превключвайки на умствен разговор, за да спре Тейт да ни прекъсва. „И ме нарани, но аз знаех, че ще го направи. Не е изцяло виновен. Аз съм. Аз… казах му, че може да го направи. Което е ужасно, но е и истината.“

Мислите на Дакх се изпълниха с гарвани и очите му станаха черни. Тейт извика от болка, когато ноктите отново се завиха в гърба му.

„Оставила си го да те рани?“

„Трябва да разбереш, Дакх. Не се гордея с това. Мразя го. Но Клаудия и Ейми ги нямаше, а аз гладувах. Нямаше начин да спечеля някакви пари. Всеки път, когато се нуждаех от нещо, Тейт ми предлагаше храна или пари в замяна на… секс. Понякога дори нямаше секс. Понякога просто му харесваше да ме наранява.“

„Затова не харесваш, когато те докосна.“ Имаше толкова много смъртоносно спокойствие в мислите му.

„Така е. Но не можеш да го виниш напълно, защото знаех какво иска и го направих въпреки това. Аз съм толкова виновна за счупената ми ръка, колкото и той.“

„Не си. Била си отчаяна, а той е използвал отчаянието ти срещу теб.“ Мислите му ставаха все по-ядосани. „Трябваше да изгоря човешкия кошер…“

„Радвам се, че не го направи“, казах му бързо. „Има лоши хора там, но също и добри. Те са хора, които просто се опитват да живеят както могат. Не ги виня и се радвам, че не си ги наранил.“

„Никога не искам да се тревожиш, че ще бъдеш ранена отново, моя Саша.“ Очите му бавно станаха златни. „Винаги ще си в безопасност с мен. Винаги ще те защитавам.“

— Знам — прошепнах меко. — И това е сладко. Оценявам го. Наистина. — Пристъпих напред, игнорирайки Тейт, който все още се гърчеше под ноктите на Дакх. Докато пристъпвах напред драконът наведе глава, и когато го достигнах, прокарах ръка по носа му. Беше страшен и ужасяващ, но искаше само хубави неща за мен. Как можех да му остана ядосана?

„Все още искам да го убия, Саша.“

„Не исках това да стане, Дакх. Моля те. Заради мен. Той е човек, а хората имат значение.“

Отново почувствах как мислите му потъмняват и гарвани нахлуха в ума ми.

„Не и този.“

„Дори този.“ Продължих да галя люспите му, въпреки че Тейт гледаше. Знаех, че трябва да си мисли ужасни неща, но не ме интересуваше. Пазарях се за живота му. „Нямаш идея колко хора умряха След, Дакх. Цялото човечество беше унищожено. Не искам смъртта му да бъде моя отговорност. Не желая да живея с това.“

„Но аз ще съм този, който го е убил.“

„Да, но ще го направиш заради мен.“

„Също и заради себе си.“ Имаше удоволствие при мисълта за това.

Засмях се въпреки себе си, след това поклатих глава.

„Знам, но все още не мога да те оставя да го направиш. Съжалявам, Дакх. Моля те, разбери. Ще ти дам всичко, което искаш.“

„Всичко, което искам за половинката си, е да се чувства в безопасност.“ Мислите му бяха ръмжащи и груби, но почувствах топлина при това.

„Чувствам се в безопасност с теб, но я чувствам, когато си с мен, не когато си на далеч цял ден, ловувайки този подлец. Ако искаш да ме накараш да се чувствам в безопасност, остани с мен. И ми позволи да остана с теб. Не ме оставяй. Не ми харесва, когато го правиш.“

„Ще те вземам с мен винаги, моя Саша.“ Притисна носа си към ръката ми като грамадна котка, която иска да бъде погалена. „Но трябва да ловувам храна. Няма да крада твоята.“

„Тогава ме вземи с теб, предполагам. Да направим седло като това на Клаудия и нека да летя с теб.“

„Може би. Но искам да си в безопасност. Ако не е безопасно, няма да го правим.“

„Съгласна.“ Посочих към Тейт. „И ще го пуснеш като услуга за мен?“

„Не искам.“ Мислите му бяха като гладко стъкло, очите му отново потъмняха. „Нищо не ми харесва по-малко.“

„Не мога да живея със смъртта му на съвестта си. Дори нямаше да знаеш, че съществува, ако не бях аз.“ Продължих да галя носа му. „Моля те, Дакх. Не ме карай да моля за живота на този задник.“ Замислих се за момент, след което предложих: „Може пак да правим секс.“

Главата на дракона се отдръпна и очите му станаха още по-тъмни.

„Не и ако не се наслаждаваш!“

„Не е като да се опитвам да го мразя! Просто се случва, разбра ли? Откачам.“

„Не искам да откачаш. Не искам секс, ако само «изтърпяваш» докосването ми. Ако отиваш на друго място в ума си. Искам да си с мен. Искам вагината ти да е пълна със соковете на чифтосването. Искам умът ти да е пълен с удоволствие.“ Голямата глава се наведе отново и се втренчи в очите ми. „Това са изискванията ми, моя Саша. Искаш това треперещо отвратително парче месо да живее? Няма нищо, което да можеш да ми обещаеш, за да ме накараш да го освободя.“

Веднага си помислих:

„Е, има едно нещо.“

В очите му пламна дълбоко злато.

„Ще направиш това, за да го спасиш?“

Почувствах как се изчервявам.

„Ще го направя. Или поне ще опитам. Но не мога да гарантирам, че ще се насладя.“

„Настоявам да се насладиш!“ В очите му отново се появи вихрушка.

Леко абсурдно беше, че се карах с дракон над това дали ще имам или не приятен секс.

„Тогава ще трябва да се увериш, че за мен е добре, преди да продължим, става ли? Ако не е, спираме!“

Той леко се отпусна и очите му отново се върнаха към това лежерно златно.

„Мога да приема това. Ще ме оставиш ли да те галя и обещаваш ли му се насладиш?“

„Ще дам най-доброто от себе си. Как ти звучи това? Ще се опитам наистина силно…“

„И аз ще се опитам наистина силно да не убия този тук.“

— Ноктите. — Викът на Тейт прозвуча като вой, когато един се заби в гърба му. — Саша, помогни ми!

Въздъхнах към Дакх.

„Невъзможен си.“

„Искам половинка по всякакви начини. Искам теб по всякакви начини.“

„Може да отнеме известно време, докато възприема нещата“, казах му. В същото време вътрешно се опитвах да намеря начин как може да се наслаждавам. Мастурбация? Да се напия? Трябваше да има някаква опция. Някак си.

„Нямам проблем с опитите“, отговори ми Дакх и очите му светнаха от удоволствие. Наведе се и ме подуши.

И се почувствах, сякаш сключих сделка с дявола… заради Тейт, от всички хора на земята. Ъгх.