Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Саша

— И така, ще влизаме ли? — попитах, докато Дакх продължаваше да ме прегръща на паркинга на търговския център, ръката му ме галеше по гърба. Дори не възразявах срещу докосването му. Хубаво е да те прегръщат, а аз бях толкова развълнувана да се върна тук, че нищо не можеше да развали този ден.

Мислех си, че ще загубя всички нови съкровища, когато той ме накара да оставя чантата тази сутрин. Мислех, че си тръгваме завинаги, когато ме вдигна във въздуха, и това ме натъжи. Търговският център имаше всичко, от което вероятно щях да се нуждая по някое време. Разбира се, мястото малко вонеше, но в тези времена си беше рай. За това, че ме върна обратно, можеше да получи всички преградки, които иска.

Въпреки това не изглеждаше, сякаш бърза, и не можах да спра усмивката си.

— Определено си падаш по прегръдките, нали така? — Бузата ми лежеше на гърдите му и реших да игнорирам факта, че е абсолютно гол и бельото, което носеше предната вечер, вече го нямаше. Предполагам, че се бе разкъсало, когато се промени. Може би затова дрехите не го интересуваха — не издържаха дълго. Е, ако не ги харесваше, нямаше да го карам да ги носи. Въздъхнах и се отпуснах срещу него, мислейки си, че можех да го оставя да ме прегръща още малко. Беше… някак си мило. Тялото му бе горещо срещу кожата ми, но не по неприятен начин. И все пак бе достатъчно горещ, че да накара кожата ми да се зачерви там, където се докосваха. И въпреки това да чувствам тази топлина бе един вид отпускащо, затова затворих очи и реших да му се насладя още малко. Ръката му ме галеше по гърба успокояващо и се зачудих дали не е бил самотен и по тази причина иска да го прегърна.

Това ме натъжи заради него. Странно как можех да съм тъжна заради свирепо чудовище, което яде хора и опожарява градове, но беше факт.

След е неприятно място — прошепнах му. — Но разбирам как се чувстваш. Понякога е приятно просто да те държат и да почувстваш безопасност. Това е най-рядкото чувство на света.

Както се чувствах в момента. Хмм.

Прегръдката продължи толкова дълго, че стана неловка. Или необикновена, предполагам. Предположих, че ще му отнеме повече време да пренесе отношенията ни на следващото ниво, но за сега не бях готова за това. Така че се дръпнах от него и му се усмихнах ярко.

— Ще влизаме ли?

Изсумтя съгласието си и когато му предложих ръка, той я прие и ме поведе напред.

Магазинът беше толкова празен, колкото когато го оставихме. Част от мен се надяваше, предполагам, Ема да се е върнала, докато ни нямаше. Не можех да я виня, че я нямаше, имайки предвид, че бях с доста неприятелски настроен дракон. Все пак ми липсваше женска компания. Прекарах последните седем години След с Ейми и Клаудия и ми липсваха. Надявах се, че са добре.

Боже, надявах се да са живи.

Разтревожена от мислите си, бях тиха, докато отивахме към леглото, което си бях направила в отделението за бельо. Купчината одеяла на пода бяха толкова удобни, колкото и когато тръгнахме, с планина от пухкави възглавници, за да съм сигурна, че ще ми е топло. Можех да се опитам да надуя надуваем дюшек тази вечер, защото дори с одеялата, подът все още бе твърд и не беше добре за болящото ме бедро. Да имам всички тези неща бе лукс, казах си. Наслади им се, докато ги имаш.

В края на краищата, кой знае колко дълго ще сме тук? Най-добре да взема всичко, което мога, от това, което предлага магазина, и да не се притеснявам прекалено за приятелите си във Форт Далас. Щеше да има достатъчно време за това по-късно. Седнах на одеялата и погледнах към Дакх.

— Какви са плановете ни за днес…?

Спрях, когато видях, че е взел един от романите ми и гледа хората на корицата с голямо внимание. Беше исторически роман, с граф и полугола дама. И, малко засрамено забелязах, жената имаше тъмна, къдрава коса, която доста приличаше на моята. Дакх докосна картинката и я погледна по-отблизо, след това се обърна към мен.

— Са-ча? — попита, сочейки корицата.

— Не, това не съм аз — почувствах как се изчервих.

— Са-ча… — Спря и направи странна физиономия, след което жестикулира. Погледнах го, опитвайки се да разбера какво ме пита. Когато го повтори и изимитира позата на мъжа, сложил ръка на кръста на жената, разбрах странната физиономия. Лицето на модела от корицата.

Не знам дали намирах това за весело или ужасно неудобно.

— Не съм сигурна какво ме питаш — казах, опитвайки се да запазя безизразно изражение. — Казах ти, че това не съм аз.

Той взе друг роман и огледа корицата, след което я обърна към мен и посочи жената отпред.

— Са-ча? — Потупа картинката на мъжа, който целуваше жената. — Дакх?

Простенах. Дали не питаше дали можем да го направим? Или дали съм го правила в някого в миналото и иска да му покажа как се прави?

— Каквото и да питаш, отговорът е не. Дори и да беше да, не бих ти го казала. — Огледах голото му тяло, за да видя дали трябва да внимавам, но членът му беше наполовина еректирал. От това задишах по-леко. Значи е просто невинен въпрос. — Това е книга за връзка — казах му. — Хората в нея се целуват, но също има и голямо приключение. — Изправих се и издърпах книгата от ръцете му, отваряйки я на първата страница. Тази книга беше второ издание на стара класика и вътрешната корица беше изпълнена с пиратски кораби и героични дуели, докато героинята се държеше за крака на героя. — Виждаш ли? Вълнение и романтика, но предполагам, че сексът я продава. Аз съм фен на цялата история, не само на секса.

Вземайки книгата от него, я затворих и я сложих на леглото. Част от мен се чудеше дали да не махна корицата, за да не получи никакви идеи за секс — най-нелюбимото ми хоби някога, — но не можех да се накарам да обезобразя книга, която е толкова хубава години След. Те са съкровище и планирах да им се наслаждавам многократно.

Докато оставях книгата, видях, че ръцете и дланите ми изглеждат много мръсни на фона на светлите, чисти одеяла. Иуу. Хванах шепа от косата си и я подуших, миришеше гадно. Обзалагах се, че воня. Погледнах към Дакх.

— Имаме ли други планове за днес? Защото ако не, бих искала да си взема вана.

Веждите му се събраха и той ме огледа мълчаливо.

— Знаеш ли какво? Отивам да си взема вана и те уведомявам, че няма да излизаме повече. — Усмихнах му се ярко. — И след като имаме цяла пътека с шампоани, искам да се възползвам от тях. Хайде.

Взех количката за пазаруване и прекарах известно време в избиране на сапуни и шампоани. Имаше и балончета за баня, от които също взех, заедно с някакви лосиони. Ще имам спа ден, реших. Дакх ще трябва да си намери нещо друго за правене, ако не искаше да бъде с мен. След като взех всички нужни неща, се появи проблема с истинската вана. Отидох до сектора за летни принадлежности и взех детски басейн. Имаше кухня в стаята за почивка, в която имаше голяма мивка, така че можех да прикрепя градински маркуч и да напълня моя басейн с вода. Не знам дали имаше топла вода, но се сетих, че имам дракон, така че това е един проблем по-малко.

След като взех маркуч, няколко плажни кърпи и басейна, обърнах количката обратно към секцията с дрехи и взех бански. Съмнявах се Дакх да се махне, докато се къпя — по дяволите, беше трудно да го накарам да напусне, когато трябваше да използвам тоалетната, — така че по-добре да се подсигуря, отколкото да съжалявам. Трябваше да взема цял, предполагам, но имаше и къдрави розови бикини на райета, които крещяха на момичешката част от мен и не можах да им устоя. От години не бях носила фриволна дреха, а и кой щеше да се оплаче, ако носех нещо непрактично? Нямаше да съм гола и това е важното.

Дакх ме погледна заинтригувано, сякаш се опитваше да ме разбере. Последва ме мълчаливо, докато насочвах количката към задната част на магазина и я избутах в частта за персонала. В стаята за почивка все още имаше столове и опънати сгъваеми маси, затова Дакх ми помогна да ги преместя настрана, след като аз не можех да ги избутам с ранената си ръка. Когато разчистеното пространство беше достатъчно, успях да поставя басейна (отново с помощта на Дакх) и закрепих маркуча за мивката. След това се уединих в стаята на дамите, за да сменя бикините си.

Отне доста време, докато се напълни басейна, и влязох вътре в момента, в който водата стана дълбока до ханша, и потреперих от това колко е студена.

— Са-ча? — попита любопитно Дакх, гледайки ме внимателно.

Разтърках ръцете си, показвайки, че ми е студено. Това също спомогна и да прикрия зърната си, които бяха напълно твърди и видими от малките, накъдрени бикини. Явно не бях помислила за това, но Дакх не каза нищо. Наведе се над гъвкавата страна на басейна и, преди да успея да кажа нещо, потопи лицето си във водата. На повърхността се появиха балончето и се изкикотих на гледката, но след това въздъхнах от удоволствие, когато разбрах какво прави. Затопляше водата за мен.

Стана неочаквано топло за секунди и се приближих до маркуча за вода, откъдето още се изливаше студена вода.

— Благодаря — издърпах превръзките от счупената си ръка и ги сложих на близкия тезгях. Добавих балончета за вана и използвах маркуча, за да ги разпеня, след което спрях водата и се потопих в басейна. Балончетата образуваха гъста пяна и бях потопена до кръста в гореща вана за пръв път от много време. Боже, беше чудесно. Въздъхнах и затворих очи, отпускайки се.

Плясък и побутване на крака ми ме накараха да отворя очи. Седнах и видях Дакх да влиза в басейна от другата страна. Не беше достатъчно голям, за да се изпънем, а водата преля от ръба. Почти веднага водата стана още по-топла. Може би беше от изчервяването ми, като се има предвид, че споделях басейн с голям, гол мъж-дракон.

— Не знаех, че харесваш къпането с балончета — казах и хвърлих по него шепа пяна, за да премахна малко от неловкостта на ситуацията. По някаква причина си представях тази вана сама. Нямах идея, че ще влезе с мен. Предполагам, че това бе моя грешка, защото разбира се, че ще го направи. Мъжът и за секунда не ме оставяше сама. — Поне не трябва да се тревожа, че водата ще изстине.

Той взе от балончетата, опитвайки се да разбере какво са. Засмях се тихо на това, развеселена, и покрих с пяна косата и кожата си, за да се изчистя. Толкова хубаво беше, че го направих и втори път, просто защото сапунът бе лукс, на който възнамерявах да се насладя. Дакх взе една от бутилките и я помириса, докато плакнех косата си и с няколко мимики и жестове му показах как трябва да се използва. Той почисти косата си, потопи се и изглеждаше напълно възмутен, когато водата се стече в очите му, след като се изправи.

Не успях да се сдържа и се засмях.

— Хайде де, драконите не се ли къпят там, откъдето идваш? Не миришеш толкова зле, така че би трябвало. — Изпръсках го със здравата си ръка.

Дакх издаде игрив ръмжащ звук и ме издърпа към гърдите си. Изписках, притискайки ранената си ръка към гърдите си, когато ме дръпна, но той само ме сложи да седна пред него. Ръцете му бяха около мен и докосна ранената ми ръка с въпрос в очите си.

— Нищо не е — казах му меко. — Или поне не искам да говоря за него. И, така или иначе, не можеш да ме разбереш — чувствах се все едно Форт Далас е различна част от моя живот и планирах да остане така и да се наслаждавам на себе си. Ще се тревожа за Форт Далас, Тейт, Клаудия, Ейми и бъдещето в някое друго време.

С внимателни ръце Дакх махна кичур мокра коса от челото ми. Интересно как можеха да са толкова нежни, въпреки че бяха с големината на бейзболна ръкавица и завършваща с нокти, но се чувствах в безопасност с него. В един момент през изминалите няколко дни разбрах, че той няма да ме нарани. Точно обратното, искаше ме в безопасност. Мисля, че гледаше на мен като един вид притежание, но каквато и да беше причината, сега бях в безопасност.

Той взе шепа балончета и ги разнесе по ранената ми ръка. Беше болезнено нежен, докато го правеше, веждите му се смръщиха, когато видеше някоя от синините ми. Нокът леко докосна кожата ми и спря.

— Дакх?

Поклатих глава.

— Не разбирам?

— Дакх? — попита и докосна слепоочието ми, където натъртената кожа се превръщаше в зеленикаволилава. След това докосна бедрото ми, където още ме болеше раната, но се покриваше с коричка. — Дакх?

О! Питаше за раняванията, дали той ме е наранил.

— Не, не беше ти. Друг. Не Дакх.

Облекчение премина по лицето му и отново погали слепоочията ми. Почувствах пристъп на съжаление към мъжът-дракон. Дали мислеше, че той ме е ранил? Нищо чудно, че изглеждаше толкова тъжен, когато гледаше раните ми.

— Дакх е доста добър към мен — казах меко. Като се отстранят фактите, че ме отвлече и почти ме уби червен дракон, разбира се.

Очите му станаха с цвета на тъмен кехлибар, погледът му стана чувствен. Огледа ме и обхвана бузата ми с едната си ръка.

Потреперих, несигурна накъде отива това.