Руби Диксън
Огънят в целувката му (25)

Глава 25

Саша

О, мили Боже! Драконът накара костите ми да се разтопят и дори не бях ядосана.

Лежах с буза, притисната към бетонния под на празна сграда. Бях доста сигурна, че имаше камъче под едната ми гърда, и че бях в странна позиция със задник във въздуха. Също така бях доста сигурна, че съм твърде отпусната, за да се движа в момента. Дакх тласна в мен за последно, докато свършваше. Чувствах се лепкава и гореща, докато семето му се изливаше вътре в мен. Това определено бе… различно преживяване в сравнение със секса с човек.

Дори не ме интересуваше. Никога не бях получавала оргазъм с човек. Току-що имах два с Дакх и все още се възстановявах от тях.

Той изсумтя, докато се плъзгаше от мен, и след миг ме придърпа към себе си, докато лягаше на пода. Оставих го да ме настани срещу себе си, след подкосяващ краката оргазъм. Опитах се да подредя мислите си.

Това беше… да. Дори нямах думи за него.

„Казах ти, че ще ти хареса да се чифтосаш с мен.“ Мисълта на Дакх бе самодоволна.

Пресегнах се и сложих ръка на устата му, сякаш това някак си щеше да го накара да млъкне.

„Бъди тих. Трябва да помисля.“

„Мислите ти са забавни.“ Погали гърба ми, оставяйки ноктите си да се плъзгат по кожата ми, драскайки ме леко. Успокояващо бе. „Умовете ни са свързани. Наистина ли мислиш, че ще се чифтосам с теб и няма да ме интересува дали се наслаждаваш или не?“

Не отговорих. Все още свиквах с цялото това умствено свързване и имах чувството, че се употребява с друг смисъл в секса — не само че се вкусвахме и докосвахме, но чувахме и виждахме един друг. Той беше в главата ми, посочвайки ми какво трябва да мисля. Продължаваше да отнема равновесието ми и в резултат на това свърших по-силно, отколкото си бях представяла някога.

Все още не бях ядосана.

Знаех, че част от това е следоргазменото чувство, добрият секс не решаваше всички проблеми, но определено помагаше. Не променяше факта, че вероятно бях заточена от Форт Далас и можеше никога да не се върна или че лудувах с врага. Но това го караше да е много по-забавно.

Дакх изтътна развеселено в мислите ми и плъзна ръка по бедрото ми.

„Може да лудуваме още, ако искаш.“

Потупах гърдите му.

— Остави момичето да си поеме въздух — казах сънливо. Седнах и осъзнах нещо, докосвайки врата си. — Не ме ухапа този път.

„Нямаше нужда. Вече ти дадох огъня си. Докато редовно приемаш семето ми, мирисът ми ще продължи да те маркира като белязана. Никой няма да те вземе от мен.“

Е, това е облекчение… мисля.

— Значи, чакай, била съм в опасност друг дракон да ме открадне? За половинка? — Откачих от мисълта.

„Мирисът ти няма да привлича вече останалите. Сега миришеш сякаш си била напълно чифтосана.“ Той вдиша дълбоко. „И е най-привлекателният аромат.“

Ох, Боже! Можех само да си представям как мириша и се изчервих отново.

— Това е странно.

„Това е Драконѝ-нещо.“

— Това ли си ти? Драконѝ?

Мислите му бяха пълни със съгласие.

„Не помня много от времето преди, но спомени се връщат бавно сега, след като си закотвила мислите ми, моя Саша.“

Тревожех се, че може да си спомни нещо, което ще го накара да ме изостави.

— Ами семейството ти? Жена? Деца?

„Никаква половинка преди теб. Мога да дам огъня си само веднъж. Така споделям духа си.“

О!

— И си го пазил през цялото време за мен?

„Когато съм около теб, мислите ми са ясни. Ти си плодовита и млада. Всичко това са добри причини, за да избера половинка.“

Не трябваше да съм оскърбена, но малко ме заболя.

— Значи технически всяко момиче ще стане? Не се чувствам специална.

Той погали бузата ми с тези смъртоносни нокти.

„Не се разстройвай, моя Саша. Имах много възможности да избера друга, но аз реших да задържа теб.“

— Уау, не си ли принц Чаровен? — казах сухо. И защото се чувствах разстроена го ударих леко по рамото. — А това е за другите жени, между другото.

Устните му се свиха развеселено и ме дръпна надолу към него, игнорирайки движенията, които правех, за да се измъкна от хватката му.

„Никога не съм пожелавал друга, след като те видях. Гарваните се опитаха да ме накарат да те нараня, но аз ги игнорирах.“

„Гарваните? Беше в това състояние, когато страдаше от лудостта.“

„Да. Има нещо в този свят, който прави невъзможно ясното ни мислене. Гарваните искаха да те нараня, да унищожавам. Влязоха в ума ми и ме хранеха с ярост. Мисля, че правят същото и с останалите от моите хора. Затова атакуват човешкия кошер — искат да го унищожат.“

Потреперих при мисълта. Помнех толкова много драконови атаки и страхът от чуденето дали това ще е тази, която ще изравни останалото от града.

— Има ли начин да ги спрем? Другите дракони?

„Ако има, не го знам… освен ако не им намерим половинки.“

Спомних си Клаудия и как милицията я даде като жертвоприношение на дракон. Някой друг също знаеше, че драконите искат половинки. Притесних се от това. Дали хората, които управляваха Форт Далас знаеха повече, отколкото мислехме? Винаги е било мистерия за хората защо драконите непрекъснато атакуват града. Знаехме как, но не и защо. Дакх имаше отговорите.

Просто трябваше да ги разбера.

Разбира се, не знаех какво ще направя с информацията веднъж щом я получех, след като бях изгнаник, но имаше хора във Форт Далас — добри хора, — които все още заслужаваха да бъдат спасени.

„Не желая да спасявам никой от тях, особено този, който те нарани.“

— Това е проблем за друг ден, предполагам. — Потупах гърдите му. — Няма да се караме за това.

„Няма за какво да се караме“, съгласи се той, придърпа ме към себе си и зарови лице в косата ми. Драконите със сигурност харесват душенето, осъзнах. „И не всяка женска ще свърши работа“, каза ми. „Със сигурност и други са пресичали пътя ми, но само ти беляза мислите ми.“

Почувствах се поласкана от това.

— Защо предполагаш, че е така?

„Може би имаме силна ментална връзка, която само се подсили, когато закотвих душата си към твоята.“ Погали гърба ми отново. „Или може би просто харесва аромата ти.“

Прозях се, обмисляйки го. Не предполагах, че има значение, докато съм специална за него. Поради някаква причина бе важно за мен да имам стойност. Предполагах, че е така, защото бях изоставяна от всеки. Дори Клаудия и Ейми имаха връзка, каквато аз нямах. Винаги съм била третото колело. Хубаво бе да мисля, че съм най-важното нещо в нечии очи.

Дори причината да бе, че миришеш добре.

„Ако ще те накара да се почувстваш по-добре, не миришеше хубаво, когато те хванах в небето.“ Помириса косата ми. „Но те взех въпреки това.“

Засмях се тихо.

— Не, всъщност това не ме накара да се чувствам по-добре.

„Ти си и винаги ще си първа в сърцето ми, мой сладък пламък.“ Дакх ме прегърна по-силно. „Никога не се съмнявай в това“

И поради някаква причина му повярвах.