Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 34 гласа)

Глава 4

Саша

Не. Можех. Да. Дишам.

Или предполагах, че мога. Просто не исках.

Изкашлях се в ръката си, след което издърпах тениската си до носа и устата, дишайки през нея. Вонята в стаята беше непоносима. Никога не бях подушвала нещо толкова гадно като разложения труп на крава, която гори. Сега пушеха само овъглените, мръсни кости и вонята все едно беше в цялото ми тяло. По дяволите, в душата ми. Бе толкова ужасно и част от мен се чудеше какъв вид съобщение се предполагаше да ми прати дракона с това.

Имам предвид, Клаудия ми каза, че драконът й е бил леко луд понякога, но това беше наистина откачено и бях засегната. Не знаех дали това бе предупреждение към мен, но бях несигурна и на ръба, чакайки дракона да се върне.

Откакто беше тръгнал, се оглеждах наоколо за стълбище и бях намерила такова, заринато под камъни, но махането им с една ръка щеше да бъде бавно мъчение. Бях разчистила няколко, но спирах често страхувайки се, че драконът щеше да се върне и да ме види как се опитвам да избягам.

Но вонята ставаше доста непреодолима. Исках да го изритам от ръба, но бях ужасена как би реагирал дракона на това. Клаудия беше толкова по-смела от мен. Не знаех дали имам и една смела кост в тялото си. Тя бе смела, но… аз бях оцеляла и това означаваше, че човек може да се справи дори да не е винаги смел. Понякога трябваше да си страхлив. Щях да направя каквото беше нужно, колкото беше нужно, за да остана жива.

И ако това означаваше да дишам, докато мъртва крава пушеше, докато чаках луд дракон да се върне, така да бъде. Това бе нещо, с което трябваше да се справя.

Задремах на пода, някак си и когато се събудих, чувствах гърлото си сухо и езика като вълна. Имах главоболие от липсата на храна, но жаждата ме притесняваше повече. По този начин ли щях да умра? Забравена от дракон и изоставена да гладувам? Не така си го бях представяла.

Забавно, винаги бях мислила, че Тейт щеше да ме убие.

Не че исках да умра. Не исках. Но знаех, че сключването на сделки с Тейт беше еквивалент на играенето с огън и знаех, че всеки път трябваше все повече и повече, за да го удовлетворя.

Бях предупредена да не правя сделки с милицията. Клаудия отново и отново ми казваше, че това бе хлъзгавият път към проституирането. Но Тейт изглеждаше мил и ми беше предложил храна в замяна на „среща“. И тогава той вече не бе толкова мил, нито пък бе наистина среща, а бързо, грубо чукане. А по-късно вече имаше по-малко храна и повече грубост, но нямах избор. Гладувах.

Ако Тейт искаше просто секс, може би нещата нямаше да са толкова лоши. Но той не можеше да гали члена като всеки друг мъж. Той се възбуждаше от болка. Когато се съгласих да го оставя да прави с мен каквото иска в замяна на пари или храна, знаех какво правя. И когато нещата станаха лоши, се справих с тях, защото няколко плесници ме спасяваха от глада.

По този начин станах наистина, наистина добра в блокирането на нещата. Просто мислех за перфектното ми място и се пренасях там, докато той ме удряше и биеше с камшик. Тейт разбра, разбира се. Не харесваше, когато отивах на моето Дзен-място.

Ето така свърших със счупена ръка. Тогава вече не успях да блокирам мислите си.

Ако този дракон се окажеше такъв побойник като Тейт, щях да се справя и с това. Нямаше значение какво щеше да ми стори, стига да останех жива. Може би някой ден щях да отида при Клаудия или обратно във Форт Далас. Обратно при безопасността.

Сякаш мислите ми го бяха призовали, чух плясъка на криле.

Изправих се. Драскотините и натъртванията ми изпротестираха при движенията, но се чувствах по-добре, когато бях на крака. Секунда по-късно, голямото тяло на дракона се приземи на ръба. Пристъпи напред, държейки предпазливо нещо между предните си крака, и докато гледах, главата му се вдигна. Ноздрите му се разшириха и изрита остатъка от овъгления кравешки труп от ръба.

Добре, това беше един начин да се изчисти къщата.

Свих се до стената, докато той се движеше напред, движенията му бяха тромави. Използваше единствено задните си крака, за да ходи, което ме изпрати в недоумение, докато не видях, че носи нещо.

Беше… вана с вода в нея.

Неочаквано. Дали искаше да си взема вана? Погледнах го, изненадана, опитвайки се да прочета нещо по драконовото му лице.

Пристъпи напред още малко, остави внимателно ваната и водата плисна навън. Бях толкова жадна, че не можах да спра вика си от вида на толкова много вода, изливаща се по пода. Секунда по-късно драконът наведе глава и внимателно пусна нещо, което държеше между зъбите си.

Беше готварско гърне. Едно от големите от огньовете на Форт Далас… и все още имаше яхния в него.

Шокирана, погледнах дракона. Той седна на бедрата си и трепна с криле, настани се, след което ме погледна, чакайки.

Устата ми се напълни със слюнка, въпреки това чувствах гърлото си невероятно сухо и това ме направи по-самоуверена. Пристъпих напред и посочих към ваната и гърнето.

— Това за мен ли е? — Гласът ми беше дрезгав дори за моите уши.

Очите му станаха златни и бутна гърнето към мен. Добре, определено бе за мен. Лека усмивка накъдри устните ми и се втурнах напред, насочвайки се към водата. Щях да пия до насита, преди да стане някакъв вид шега и да ми я вземе. Наведох се над ръба на ваната. Водата изглеждаше достатъчно чиста, въпреки че в нея плуваха някакви остатъци и не оставяше съмнение, че беше взета от някоя от близките реки или езера. Не от река Троица, надявах се, но свих длани и пих, въпреки всичко. Водата бе студена и вкусна… и имаше следа от риба. Не ме интересуваше. Пиех глътка след глътка, водата се изливаше по брадичката ми. Когато се напих, се срутих отстрани на ваната, умствено изтощена.

Благодаря на Бога, нямаше да умра от жажда. Една грижа по-малко.

Подпрях буза на ваната, очите ми бяха затворени. Бях толкова уморена и слаба. Трябваше да се изправя, за да ям, но точно сега просто исках да лежа и да си почивам, без този възел на напрежение в стомаха ми. Той обаче не се махаше, не и след като бях държана от дракон.

Драконът. Не го чувах.

Отворих очи и се изправих, любопитна. Когато го направих, видях гол мъж да се взира в мен от другата страна на ваната. Драконът не се виждаше. Паникьосана хванах ръба на ваната и се изправих.

— О, не, трябва да се махнеш от тук. Ти… ти… — Спрях, тъй като мъжът ме гледаше непрекъснато с най-напрегнатите златно-върху-златно нечовешки очи.

Това беше драконът.

О!

Почувствах се леко глупаво. Разбира се, че беше той. Клаудия каза, че нейният също се бе превърнал в човек. Просто мислех… е, не знам какво си бях мислила.

Беше потресаващо да видиш мъж там, където дракон беше седял до преди малко, но не можеше да бъде никой друг. С тези златно-върху-златно очи, примесващи се с малко черно и след това връщащи се обратно към златно, знаех, че бе той. Зяпнах го. Бях толкова изненадана от вида му.

Той беше… красив.

При втория поглед, разбира се, се виждаше, че не бе напълно човек. Не ме изненада. Кожата му беше наситен, богат нюанс на бронзовото, който изглежда беше покрит с някакъв вид неясна шарка на люспи. Тялото му беше по-голямо от всеки мъж, когото бях виждала и изключително мускулест. Бицепсите му бяха големи и стегнати и отбелязах, че малко над лактите си имаше драконови шипове дори в човешката си форма. Те продължаваха до слепоочията му под формата на тънка линия, откривайки лицето му, като избутваше заплетената му бронзова коса назад. Той беше златно върху златно върху златно, отнемащо дъха красив, ако не знаех, че бе дракон.

Лицето му беше нещо друго. Чертите му бяха леко прекалено остри, за да бъде напълно човек, със силен и горд нос, високи скули и чело. Челюстта му беше изрязана, устните му приличаха на изваяни, като на мраморните статуи, пълнещи музеите, и които някога са били нещо важно и скъпо. И дори от тук можех да кажа, че имаше дълги, гъсти мигли. Той бе… приятен за окото. Много приятен.

Очите ми лесно можеха да се придвижат надолу към шестте плочки на корема му, например, по целия път надолу към неговия…

Принудих се да държа погледа си сключен с неговия.

— Значи си човек в крайна сметка. Започнах да се чудя дали не съм луда. Или Клаудия, след като тя ми кажа, че вие може да си променяте формата. Но предполагам, че е била права. Може ли да кажа, че съм облекчена? — Страхотно, сега говорех нервно. Беше мой лош навик. Усмихнах се неспокойно.

Той също се усмихна, разкривайки дълги, дебели резци и остри зъби.

Опа. Това беше малко по-зловещо, отколкото исках. Продължих да се усмихвам, но бе по-трудно. Това са просто зъби, Саша. Не означават нищо повече от това, че е месояден. Както знаеш, акулите.

Да, това някак си не ме накара да се почувствам по-добре.

Останах на място, докато той заобикаляше ваната и идваше към мен. Не можех да спра да го гледам. Бях изненадана, че изглежда толкова човешки… и толкова нечовешки в същото време. Беше едновременно очарователно и леко зловещо. По-близо разбира се, миризмата му се понесе към мен и той миришеше леко на канела и топла мъжка кожа. Беше изнервящо привлекателна комбинация.

Той се приведе и ме подуши, силно.

Подскочих леко от изненада.

— О.? Съжалявам. Изплаши ме. — Облегнах се обратно на ваната. — Просто съм… нервна, разбира се. Ти също щеше да бъдеш, ако беше изоставен тук с изгнила, горяща крава цял ден.

Мъжът-дракон игнорира движението ми и сложи ръка на косата ми. Прокара пръсти през нея и отрих, че ръката му завършваше със зловещо изглеждащи нокти. Двойно опа. Вдигна шепа от косата ми към носа си и подуши, след което изръмжа ниско.

— Надявам се, че това е добро ръмжене и не означава, че си гладен — казах, задържайки усмивката на лицето си. — Защото не съм повече от една хапка.

Изглежда той не обръщаше внимание на думите ми, просто се наведе по-близо.

— Боже, не си много добре с личното пространство, нали? — казах нервно. Пристъпих назад, но мястото ми за отстъпление свършваше. След няколко крачки щях да бъда до стената. И все пак, ако единственото, което искаше да прави, беше да ми души косата… имаше и по-лоши неща.

Мъжът-дракон отново подуши косата ми. Но тогава се наведе и зарови лице във врата ми, дишайки дълбоко.

Задуших писъка си от изненада и дадох най-доброто от себе си, за да остана неподвижна, защото не исках да го ядосам.

— Това е просто за да ме опознаеш, нали? Правилно. Това ще правим сега.

Разбира се, това след момент излетя през прозореца. Облиза врата ми, дълго и силно, и потреперих. Езикът му беше грапав и наподобяващ шкурка, както когато ближеше раната ми. Не беше напълно неприятно срещу здрава кожа, но беше и ужасно приятелско.

Всичко в него беше ужасно, ужасно приятелско, включително и твърдия му член, за който бях доста сигурна, че се притиска до бедрото ми. Да. Не бях невинна. Можех да предположа на къде отива цялото това душене. Клаудия каза, че нейният дракон беше искал партньор. Предполагах, че и този иска същото.

Не знаех какво да правя. В миналото се продавах на Тейт за пари или за да оцелея, но го правех, защото бях отчаяна и той беше само един човек. Мразех себе си всеки път, когато го правех. Не бях сигурна как щях да се чувствам, след като се продам на дракон.

Задраскайте това. Знаех как щях да се чувствам. Напълно и окончателно ужасена.

Той продължи да души врата ми, да го гали и напълно да превзема личното ми пространство. Беше некомфортно да бъда обект на такова интензивно изучаване, особено като се имаше предвид, че той бе гол. Не знаех какво да правя, със сигурност не исках да го изкарвам от равновесие, при положение че можеше да се превърне в огнедишащ дракон. Но се притеснявах, че цялото това душене щеше да премине в неприятна посока, ако не проговорех.

Внимателно го избутах, усмихвайки се с неподвижна, приятелска усмивка.

— Благодаря ти за водата. Беше наистина мило. — Когато това не предизвика отговор, се отдръпнах. — Така, говориш ли английски?

Той вдигна глава, гледайки ме, след което се отдръпна. Потърках ръце, облекчена да го видя, че си тръгва. Това беше малко прекалено близо, за да бъде удобно, а той беше твърде неуравновесен. Исках да каже нещо. Каквото и да е. Щеше да отнеме от странността и неувереността, но той беше напълно мълчалив.

Докато гледах, мъжът-дракон отиде до голямото гърне и пъхна ръка вътре. Извади шепа задушено и се обърна, предлагайки ми го.

Оу. Ъм. Предполагах, че нямаше купички. Протегнах ръце.

Той ги игнорира и се приближи, вдигайки ръка към лицето ми. Беше ясно, че нямаше да ми я даде. Добре. Предполагах, че драконите хранят приятелите си с ръце? Нещо такова? Опитах се да взема парче месо, но когато той изръмжа и отново бутна ръката си към лицето ми, реших да не се съпротивлявам и се наведох.

Това вероятно беше най-странното ядене, което някога бях имала. Предпазливо отхапах голямо парче, но бях гладна и яхнията беше вкусна, въпреки че беше студена. Скоро забравих, че ядях от ръката на непознат и държах китката му, поглъщайки лакомо храната. Когато свърших, все още бях гладна и трябваше да се съпротивлявам с желанието да оближа пръстите му.

Очите му блестяха с ярко злато, докато ме гледаше. Когато свърших, отстъпих, бузите ми се изчервиха от смущение заради това, което бях направила. Това беше… странно. Още по-странно бе, че с удоволствие бих приела друга шепа, ако ми беше предложил.

Но той не го направи. Вместо това пристъпи към мен и преди да разбера какво прави, притисна уста към моята.

Или по-точно, притисна лицето си към моето. Не беше като целувка, нито дори близо до това. Объркана, останах напълно неподвижна, докато той търкаше долната половина на лицето си в мен. Какво правеше?

Тогава изръмжа и не звучеше, сякаш беше ядосан. По-скоро бе ниско… и удовлетворено. Хвана раменете ми и ме обърна, бутайки ме напред. Хванах ръба на ваната, за да запазя равновесие, и когато го направих, той хвана наполовина скъсания колан на дънките ми и ги разкъса.

О, Боже. Знаех накъде се насочваше това.

Захапах бузата си отвътре и останах неподвижна, очите затворени. Страх и ненавист изпълниха ума ми. Този дракон искаше секс — и не трябваше да бъда изненадана. Клаудия каза, че нейният искал половинка. Не беше нещо по-различно от този.

Нещата стояха така, че не бях заинтересувана от половинка.

Мразех секса. Мразех да бъда докосвана. Мразех всичко това и трябваше да благодаря на Тейт.

Но дори с него не беше така. С него знаех какво щеше да стане. Бе мой избор, всеки път. Аз бях тази, която отиваше в казармите и се продаваше. Ако не друго, поне тази част контролирах. Това?

Нямах никакъв контрол. Щеше да ме вземе, без значение искам или не.

Освен това имах счупена ръка, драскотини и рана отстрани, която болеше, когато той ме дръпна назад и позиционира бедрата ми. Този мъж беше дракон. Беше по-висок от мен, с мускули и невероятно силен. Държеше ме като затворник тук. Да се боря с него би било смъртоносно.

Така, че нямаше да се бия. Трябваше да остана жива.

Въпреки това не можех да сдържа сълзите, които се стичаха по бузите ми. Просто се примири с това, докато не свърши, припомних си. Можеш да отидеш на щастливото си място и да останеш там. Това няма да продължи вечно и бе единственият начин да оцелееш.

Почувствах как той погали дължината на члена си — дебел, твърд и горещ — по линията на дупето ми. Това агресивно движение унищожи всяка надежда за отиване на щастливото ми място. Не можех. Бях твърде уплашена. Изплаках, не можех да си помогна.

Драконът зад мен спря.

Замръзнах, поемайки си дъх. Бях ужасена, че по някакъв начин го бях ядосала с хленча си. Тейт харесваше сълзите, но този мъж — този дракон — дали не го виждаше като обида? Трябваше да спра. Подсмръкнах и изтрих лицето в ръкава си, опитвайки се да се успокоя, но след това започнах да хълцам и не можех да спра да плача.

Дори след толкова години в След, години на правене на всичко възможно за оцеляването, имах граници. Чувствах се малка, несигурна и уязвима и мразех това толкова, колкото и докосването му.

Унижението ми нарасна, когато го почувствах да пада на колене. Хвана дупето ми и зарови лицето си между бедрата ми, вдишвайки дълбоко.

Боже!

Но тогава се изправи. Ръце докоснаха раменете ми. Бяха изгарящо горещи, като останалата част от кожата на мъжа-дракон, и ме обърна към него. Треперих, чакайки най-лошото.

Погледът му не беше ядосан, а объркан. Очите му станаха черни и повдигна длан до бузата ми, изтривайки сълзите ми с нежни пръсти. Огледа влагата по ръката си, след това я вдигна до устата си, за да я опита и ме погледна любопитно.

— Съжалявам — подсмръкнах. — Просто… уплашена съм. Знам какво искаш и се кълна, че ще се опитам да съм сговорчива, но не съм готова. Трябва ми малко повече време, става ли?

Дакх

От очите на човешката жена отново течеше вода. Вече знаех какво означава, защото бе придружено с миризмата на страха й.

Тя бе уплашена. От докосването ми.

Подуших влагалището й и там нямаше и следа от нужда. Ако я докоснех, нямаше да бъде, защото ме иска, а защото е твърде ужасена да ми откаже.

Не разбирах. Мислех, че съм направил човешкия знак за чифтосване. Притиснах лице към нейното и тя прие. Защо тя не искаше да се чифтоса? Нещо грешно ли направих?

Очите й още повече се наводниха и изглеждаше тъжна. Нараняваше ме да я виждам така. Нараняваше ме да мисля, че е уплашена от мен, когато не исках нищо повече от това да я удовлетворя. Галех меката й буза и се чудех какво е нужно, за да я накарам да приветства докосването ми. Членът ми ме болеше, зъбите ми ме боляха от нуждата да й дам отровата си, но нямаше да я принуждавам да ме приеме. Имаше разлика между битка за чифтосване и завладяването на жена без съгласието й. Да направя това щеше да бъде ужасно.

Женската каза нещо с този мек глас и звучеше тъжно. Погалих бузата й отново, разочарован. Ако имахме ментална връзка като половинки, тя щеше да ме разбере, аз нея също. Но докато не се чифтосаме и не й дам огъня си, ние бяхме непознати. И колкото по-дълго я покриваше аромата на страха й, никога нямаше да ме предизвика.

Хората са… мъчни.

Отърви се от нея, прошепнаха гарваните, връхлитайки ума ми отново. В човешкото гнездо има още женски. Вземи една от тях. Разкъсай я с ноктите си.

Изръмжах им, защото мисълта ме ядоса. Никога нямаше да я нараня. Тя е женската, която избрах. Не исках никоя друга.

Женската замръзна, очите й се разшириха при изръмжаването ми. Трябваше да спра желанието си отново да изръмжа, този път от чисто разочарование, защото гнева ми не е насочен към нея. Отново си пожелах да са свързани умовете ни. Трябва да отида при Каел, помислих си и да го попитам как беше вкарал женската си в топлината на чифтосването, ако не сменя формата си. Трябва…

Защитавай, извикаха гарваните, дори когато го подуших. Нарушител.

Някой външен.

Някой мислеше да отнеме женската ми от мен.

Ръмженето от ярост избухна от гърдите ми заедно с пламък.