Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Саша

Взех чашата от Клаудия и отпих внимателно, мислейки какво да кажа. Не исках да нараня нечии чувства.

— Помня падането. Мисля, че припаднах, защото следващото, което помня, е, че се събудих на странно място с Дакх, който се взираше в мен.

— Трябва да си била толкова уплашена — прошепна симпатизиращо Ейми.

Клаудия не каза нищо, но погледът й бе нещастен, сякаш я болеше за мен. Наля чаша кафе и я подаде на сестра си, след това наля на себе си и седна да слуша.

— Бях уплашена — признах. — Не знаех какво става, а Дакх не беше много… фокусиран.

„Съжалявам, бейби.“

„Не се извинявай. Но грешиш. Бях фокусиран — върху теб.“

„Добре, така да е.“ Усмихнах се на другите.

— Дакх каза, че бил фокусиран върху мен. Както и да е, отнасяше се добре с мен, но бях уплашена, защото беше атакуван от друг дракон, бяхме на високо и нямаше къде да се скрия. Бях в капан с него и въпреки че знаех, благодарение на Клаудия, че може да се превръща в човек, все още беше наистина разстройващо — бузите ми се зачервиха, докато си припомнях срещата ни и как реагира Дакх. — Също беше доста очевидно, че иска едно определено нещо.

Клаудия издаде сподавен звук.

— Какво? — попита любопитно Ейми.

О, човече. Лицето ми стана по-червено.

— Ъм. Чифтосване.

Ейми изглеждаше засрамена.

— Разбира се. Трябваше да се сетя.

— Не можеш да осъзнаеш наистина какво означава, докато не се озовеш лице в лице с дракон — каза Клаудия съчувствено. — Дори говоренето за него не показва колко… интензивна може да е срещата. Колко очевидно съсредоточени са.

Кимнах, защото бе права за всичко.

— Определено беше поразително. Много е плашещо в началото, но тогава разбираш, че искат да се грижат за теб и страхът започва да си отива.

„Освен ако не се страхуваш да правиш секс, както мен. Това донася съвсем различен вид страх към кашата.“

„Вече не се страхуваш“, каза ми Дакх с малко самодоволна гордост в мислите си. „Всяка сутрин се катериш по мен, когато…“

— Достатъчно — прошепнах засрамено. Ейми и Клаудия ме погледнаха и се почувствах още по-глупаво. — Съжалявам, просто отговарям на Дакх. Понякога забравям, защото мислите му са толкова ясни в главата ми и сякаш стои до мен.

— Вие двамата изглеждате достатъчно щастливи — каза Клаудия с предпазливо изражение. — Така ли е? — Показа ми палец нагоре и след това надолу с любопитно изражение.

Отне ми момент да разбера, че ми казва да дам палец надолу, ако съм нещастна и не искам Дакх да знае. Едновременно бях обидена и поласкана. Сладко беше, че искаше да ми помогне, но наистина ли смята, че ще предам моя дракон?

„Удовлетворен съм, че сега имаш високо мнение за мен.“ Мислите на Дакх практически ме погалиха. „До скоро се страхуваше от докосването ми.“

„Разбира се, че те ценя. Обичам те. Караш ме да се чувствам в безопасност. Отнасяш се с мен така, както никой друг.“

Мислите му бяха пълни с обич.

„Не се сърди на приятелката си, половинке. Тя само иска най-доброто за теб. Забавно е, че твоите малки човешки женски смятат, че могат да се бият с мен, за да те защитават.“

„Те вероятно просто ще изпратят след теб дракона на Клаудия.“

„Ха. Няма да се бия с него и той няма да ме предизвика заради човек. Ние сме братя по люспи, но нищо повече. Половинката на Драконѝ е свещена.“

— Дакх е чудесен — казах, когато осъзнах, че и двете ме гледаха, чакащи отговора ми. Вдигнах палец към Клаудия и кимнах. — Както казах, страхувах се в началото, но вече не. Той наистина е перфектен. Никога не съм в опасност с него и ме храни добре.

— Да те храни някой не е достатъчна причина да си с него — каза ми Клаудия с разтревожен поглед. — Той… внимателен ли е с теб?

Ейми издаде засрамен звук.

— О, хайде, възрастни сме — каза Клаудия. — Да не претендираме, че сме светици. Саша има ужасни изживявания в миналото. Просто искам да се уверя, че е истински щастлива, защото го заслужава.

Бях трогната.

— Щастлива съм, Клаудия. Наистина. Дакх и аз сме наистина добре заедно. По-щастлива съм с него, отколкото ще бъда някога с някой друг. И ако трябва да знаеш, сексът е… пълен с много, много оргазми. Нищо общо с Тейт. — Чух Дакх да ръмжи в ума ми при споменаването му. — Той, ъм, се опита да убие Тейт, знаеш ли?

Очите на Клаудия се разшириха.

— Така ли?

Казах им как Дакх улови мислите ми и тръгна да намери Тейт, хвана го и го донесе пред мен, за да го убие. Ейми бе облекчена, че сме го пуснали, но Клаудия не беше удовлетворена.

— Трябваше да убиеш този шибаняк, когато имаше шанс — каза ми. — Счупи ръката ти. Съзнателно те нарани.

„Харесвам тази“, каза ми Дакх. „Казва умни неща.“

„Тихо.“

— Само защото е животно не означава, че трябва да го убия. Не искам да живея с кръвта му по ръцете ми.

— Ммм. Аз няма да имам проблем. Исках да го убия няколко пъти. — Клаудия отново си наля кафе. — Във всеки случай се радвам, че двамата с Дакх сте добре. Тревожех се, че от една лоша ситуация си влязла в друга, и когато срещнах Дакх… не беше точно най-нормалния дракон.

— С всеки ден се подобрява — казах с усмивка. — Помниш ли дневника, за който ти споменах? Имам доста парчета, но не знам как да ги комбинирам.

Изражението на Клаудия стана завистливо.

— Каел не може да си спомни много.

Погледнах Ейми, която стоеше тихо по време на разговора ни. Не исках да се чувства отхвърлена, но тя изглеждаше изгубена в собствените си мисли. Свих рамене на Клаудия.

— Научих куп случайни неща, но не знам дали имам някакви отговори все още.

— Все ще е повече, отколкото имам аз — каза ми Клаудия и безсилие се появи на лицето й.

— Заради… бебето ли? — Когато ме погледна шокирано, добавих. — Дакх каза, че го помирисва. Това е едно нещо, което открих. Могат да помиришат всичко.

— Човече, не се шегуваш — промърмори Клаудия. Погледна към Ейми и бледо й се усмихна. — Изненада.

О, не. Погледнах към Ейми, ужасена, че съм изплюла камъчето. Устата на Ейми бе отворена, но се възстанови бързо.

— Разбрах, че си стресирана тези дни. Помислих, че или ще ти идва цикъла… или изобщо не идва поради някаква причина. — Уви пръсти около чашата си. — Предполагам, че не съм била далеч от истината.

— Малко стресирана съм, да — Клаудия се изправи и остави чашата си с гримаса. — Не знам нищо за бебетата. Дори не знам дали трябва да пия кафе. По дяволите, дори не знам дали ще е яйце или бебе — изглеждаше готова да избухне в сълзи, което бе изненадващо предвид колко силна бе обикновено.

— Дакх ми каза, че ще е бебе — казах й. — Ако това помага.

Очите на Клаудия се разшириха.

— Сериозно? Помни толкова много?

— Е… да. Каел не помни ли? — Искрено бях изненадана от това. Посочи колко „луд“ е бил Дакх преди, затова бях доста сигурна, че умът на Каел трябва да е „по-силен“ от този на моя дракон. Събуди безпокойство ми. Но не можех да не се почувствам горда, че е по-добре в главата от Каел.

Малко, глупаво нещо за гордост, предполагах. И се почувствах дребнава, че го превръщам в състезание. Но бе хубаво да знам, че не бяхме напълно извън състезанието.

— Питах Каел, но той не може да ми отговори. Спомените му са доста бледи. — Сложи ръка на корема си. — Дали… дали Дакх помни нещо? Можеш ли да го попиташ?

— Каза ми по-рано, че ще е бебе. Не яйце. И ми каза, че не са огнедишащи, докато не преминат през ритуал щом достигнат зряла възраст, затова не трябва да се тревожиш за това. И, да видя… — Замислих се за момент. — Нещо за това, че огънят в кръвта се предава на бебето? Но беше неясно.

Тя се отпусна, видимо облекчена.

— Всичко е наред. Щом няма да имам огнено яйце, това отнема доста от тревогата ми. — Ръцете й трепереха, докато ги притискаше към стомаха си, и си пое дълбоко въздух, докато напрегнатостта и стресът я напускаха. — Нямаш идея за кошмарите, които имах.

— Мога да си представя.

Не знаех как щях да се чувствам да съм първата, която има наполовина човешко, наполовина Драконѝ бебе.

„Не? Не желаеш да носиш малкото ми?“ Мислите на Дакх притиснаха моите.

„Разбира се, че ще уловиш тази мисъл, нали?“

„Разбира се. Чувам всички твои мисли. Наслаждавам им се.“

„Не казах, че не искам бебе. Просто не искам да съм първата, която да открива нещата.“

„Какво има за откриване? Ти си ми половинка.“ Мислите му са пълни с обич и похот. „Всичко е съвсем естествено и правилно.“

„Със сигурност. Но докато не си спомниш повече за Драконѝ, предпочитам да оставя някой друг да играе морското свинче.“

„Детето ни никога няма да те нарани. Няма да позволя нищо да те нарани.“

„Знам. И започвам да разбирам, че ако ме забремениш, няма да е лошо за мен. Просто… малко е страшно да мисля за това.“

„Не се страхувай. Силен съм и мога да пазя в безопасност теб и нашето малко.“

„Не се съмнявам в това, бейби. Обещавам.“ Изпратих му топли мисли, за да успокоя чувствата му, просто за всеки случай.

— Е, наистина се радвам, че дойде — каза ми Клаудия и тревогата изглежда се махна от челото й. — Чудех се от седмици. Чувствах се виновна, че не можах да спася и двете ви.

— Всичко е наред — казах й, докато отпи от кафето. — Чувствам се глупаво, защото никога не предположих, че Дакх може да се пресегне и да каже здрасти. Вчера го спомена и беше наистина момент, за който ми иде да си забия силен шамар, защото не се сетих по-рано — ухилих им се. — В момента, в който осъзнах, че може да ви посетим, дойдохме. Да имаш дракон като транспорт и комуникация е доста ново за мен. Не помислих това и имам чувството, че сякаш сме изгубили седмици.

Клаудия ми се усмихна печално.

— Важното е, че си щастлива и здрава. И можеш да идваш да ни виждаш по всяко време! Или ние да те посещаваме!

— Една от нас поне може — каза внимателно Ейми.

Клаудия трепна.

— Да, добре, една от нас. Въпреки че аз не мога да оставя… — Погледна към мен с безпомощност в очите.

— Ние можем да идваме. — Уверих я аз. — Може би дори ще успея да убедя Ема да дойде с мен в някакъв момент, но тя все още не е свикнала с драконите. Просто ще трябва да намеря по-добър начин за летене. — Изтръпнах, мислейки си за многократните пътувания в ноктите на Дакх.

— Аха. — Клаудия се изправи с триумфален поглед. — Сега за това определено мога да помогна.