Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 33 гласа)

Глава 13

Дакх

Каел беше прав — моята женска искаше ласки и леки докосвания вместо битка за чифтосване. Направих го и сега брачният й аромат изпълваше въздуха.

Никога не бях помирисвал нещо толкова хубаво, както аромата на Са-ча. Плътна и мускусна, исках да заровя лицето си между бедрата й и да прокарам езика си там, докато не уловя всяка капка. Но настойчивостта, която чувствах, нуждата да я направя своя половинка? Не исках да чакам. Трябваше да я бележа като моя и да я защитавам. Да я закотвя за себе си. Да й дам огъня си.

Моята половинка.

Нуждата заплашваше да ме надвие и членът ме заболя. Отчаяно исках да се заровя в партньорката си. Кучешките ми зъби ме боляха, пълнейки се с огъня ми. Тялото на Са-ча бе малко под мен и когато я притиснах надолу, за да мога да я яздя, не ми отказа. Моя, помислих си с радост. Най-накрая е моя.

Все още носеше от странните си кожи и прокарах ноктите си по задните й части, опитвайки се да открия как да ги махна. С разочаровано движение раздрах мекия материал, нарязвайки ги, докато не паднаха от нея. Тя простена и пръстите й се свиха в юмруци на одеялата, но остана неподвижна. Премахнах унищожените кожи и прокарах ръка по мекото тяло на половинката си. Хълбокът й беше блед, възхитителният й аромат се издигаше към мен, карайки устата ми да се пълни с нуждата да я бележа.

Нямаше да чакам повече.

Притиснах се към задните й части, триейки дължината си срещу горещината й. Беше мокра, но не толкова хлъзгава от сокове, колкото се надявах. Нямаше значение. Щеше да стане, когато съм в нея. Прокарах члена си по плътта й и се притиснах в нея. Са-ча простена отново, малкото й тяло се изпъна под мен, и тогава се изгубих в горещината на чифтосването. Плъзнах се в нея, оставяйки вик на чиста радост да ми избяга, докато се погребвах до основата си в нея. Толкова мокра и тясна, моята половинка. Нищо не бях чувствал толкова добре. Нищо.

Не можах да се спра. Издърпах се и се плъзнах отново, след това пак. Отново и отново потапях члена си в тясната й топлина. Кучешките ми зъби ме боляха от нуждата да я бележа, но не можех да спра да се тласкам в нея, не можех да спра да разтягам вагината й с дължината си. Малкото й тяло под моето беше това, от което се нуждаех през цялото време, нейната сладост, дадена на мен.

Тялото ми се напрегна и почувствах как семето ми започна да гори в ствола ми. Намалих енергичните си тласъци, успокоявайки се. Въпреки че ми бе трудно да спра, трябваше първо да дам огъня си на Са-ча, иначе щях да я изгоря. Мисълта да се издърпам и да изсипя семето си на гърба й — ритуалът на Драконѝ за отхвърляне на половинка — нямаше да се случи. Тя е моя.

Само моя.

Наведох се напред, покривайки по-малкото й тяло с моето по-голямо. Тя потрепери под мен и когато хванах шепа от косата й и я издърпах настрани, за да открия врата й, чух дишането й, бързо и пресипнало.

— Са-ча — прошепнах и облизах сухожилията на деликатния й врат.

Тя потрепери и когато обърнах главата й настрани, очите й бяха затворени.

Нямаше значение. Тя е моя. Оставих кучешките ми зъби да удължат, огънят ги изпълни и притиснах устата си към кожата й отново. Този път проникнах дълбоко и забих зъбите си в нея. Огънят ми се изля, нахлувайки в тялото й, а тя бе тиха, докато поемаше огъня ми. Не се чуваше звук от моята Са-ча, само нейното непрекъснато треперене. Смела е, моята половинка. Виж как прие огъня ми, след като я завладях. Никой мъж не би си поискал по-перфектна половинка.

Огънят ми се изливаше, докато не ме заболя челюстта и се съпротивлявах на желанието да захапя, защото не исках да нараня моята деликатна Са-ча. Сърцето ми пееше от удоволствие, докато я чувствах под мен.

Сега това е мое, разбрах. Тя е в безопасност с мен. Моя е. Никой не може да я вземе, нито гарваните, нито мишеловите, нито някой мъжки, търсещ си половинка. Са-ча принадлежеше на Дакх, сега и завинаги. Духът ми бе свързан с нейния.

Дори когато огънят ми изчезна, напрежението в члена ми се увеличи. Нуждата да я изпълня със семето ми порасна невероятно много, и когато кучешките ми зъби най-накрая се прибраха, издадох стон на облекчение. Изправих се, намествайки половинката ми под мен и разтваряйки по-широко бедрата й. Пасна перфектно под дланта ми, малкото й дупе, розово и извито, кожата й светлочервена там, където пламтящата ми плът се бе притискала към нейната. Гледах с очарование как пениса ми изчезва във влагалището й, когато се тласнах в нея, и почувствах как стегнатото й тяло се предава под напора на моето. Времето дойде. Можех да й дам семето си, без да я изгоря. Следващият ми тласък в нея беше брутален с интензивността си, но не можех да се спра. Отново и отново тласках в половинката си, по-силно и по-бързо, докато тялото ми сякаш започна да се движи по своя собствена воля. Са-ча, пеех в ума си. Са-ча. Са-ча.

Свърших. Почувствах как се втурна в мускулите ми, ръцете ми се стегнаха на бедрата й, докато изръмжаването ми от удоволствие се превърна в нисък тътен. С властно движение изригнах в нея. Семето ми се изля и, не можейки да се сдържа, тласках в нейната тясна, мокра топлина, докато й давах всяка част от тялото си. Тунелът й беше горещ и хлъзгав от спермата ми и продължих да тласкам в нея, давайки й повече, докато не остана нищо.

Тогава силата изостави тялото ми и се свлякох. Внимателно се претърколих, защото не желаех да нараня половинката си с тежестта си. Придърпах я към мен, извивайки я около мен, за да може членът ми да остане в нея, докато се възстановявам. Властно сложих ръка около раменете й и я държах силно, заравяйки лице в мократа й коса, която миришеше на цветя, вода и Са-ча.

Моята половинка. Моя.

Тя мълчеше, тихо стоеше в ръцете ми след удоволствието ни. Исках да оближа раната, която й оставих на врата с белязващата ми захапка, но бях твърде уморен. Следващия път, обещах си. Нямаше нужда да я хапя отново, но щях да я оближа навсякъде следващия път.

Мисълта ми хареса наистина много. Отпуснах се и затворих очи, чакайки силата ми да се върне. Знаех, че изковаването на умствена връзка с половинката ми ще бъде изтощително, но си нямах идея, че ще бъда толкова уморен. Вероятно беше по-трудно с хора.

Поех аромата на Са-ча, удовлетворен да усетя, че вече се променя. Въпреки че кожата й все още бе по-студена от моята, можех да подуша миризмата на Драконѝ, смесваща се с нейната човешка. Скоро щеше да се появи мирисът на подправки, обозначаващ белязването ми в кръвта й и бях алчен тя да го разбере.

Бях почти толкова алчен за това, колкото за умствената връзка. Изпратих мислите си към нея, чакайки. Нямаше много все още, но почувствах нещо да нараства и да се променя, сякаш светлина постепенно се усилва някъде дълбоко. Гарваните мълчаха след чифтосването ми и исках да крещя от радост от тази малка промяна.

Са-ча поправи ума ми. Тя ме спаси.

Поляни, появи се лека мисъл, ехтяща в ума ми. Поляни с цветя.

А?