Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 35 гласа)

Глава 26

Саша

В някакъв момент на следоргазменото ни гушкане заспах, мисля, защото се събудих след известно време, за да видя, че Дакх е обратно в драконовата си форма и летяхме през нощното небе. Изпратих му сънлива мисъл и той се опита да ме придума да заспя отново.

„Летим към къщи. Почивай си. Ще те пазя в безопасност.“

Вярвах му — или това, или бях изтощена, — защото заспах и не се събудих, докато не ме внесе в магазина.

„Спи“, каза ми.

Поклатих глава, търкайки очите си.

„Имам нужда от баня. Лепкава и потна съм, и не искам да лягам на одеялата така.“

Той промени посоката си и вместо към одеялата ме занесе към детския басейн, който бях сложила в стаята за почивка. Водата от вчера още бе вътре, относително чиста, но студена. Дакх се погрижи за температурата, докато чаках. Тогава се плъзнах вътре, а драконът ме държеше. Изми всеки сантиметър от тялото ми с голяма концентрация. Когато бях готова, ме обви с хавлия и ме изсуши, след което ме вдигна на ръце, носейки ме към леглото.

— Мога да вървя, нали знаеш — казах му и провалих силното си изявление като се прозях.

„Можеш да вървиш, но ми доставя удоволствие да те нося.“ Очите му заблестяха.

По времето, в което стигнахме до леглото, бях доста будна. В края на краищата не беше толкова късно и имаше доста неща за правене, които можехме — или трябваше — да направим. Чувството да безделничиш цял ден бе странно, но нямаше толкова много избори какво да вършиш. Във Форт Далас винаги имаше работа — пране, готвене, чистене или поправяне. Тук имах неизчерпаем запас от дрехи и готова храна. Наистина нямаше с какво да се занимавам.

„Можеш да четеш историята си“, каза ми Дакх, качвайки се на леглото и дърпайки ме към себе си. „Ще ми хареса да чуя повече.“

— Наистина ли?

Той кимна и ме дръпна така, че гърбът ми да се облегне на корема му. Твърдият му член се притисна към бедрото ми и ръката му се обви около гърдите ми.

„Хареса ми да чуя за Дирк и Офелия.“

— Свърших с тази книга — казах му, избирайки друга романтична история. — Но можем да четем тази?

„Хората чифтосват ли се в тази книга? Той прави ли й пикник?“

Изкикотих се и му показах корицата, която изобразяваше страстна прегръдка.

— Тази е за каубой, който спасява жена от бандити. Доста сигурна съм, че ще има чифтосване, ако корицата е някакъв знак.

„Тогава ни чети.“ Целуна рамото ми. „Искам да науча повече за човешките обичаи.“

— Не съм сигурна, че любовните романи са най-добрите за това, но да продължим — казах му и отворих книгата на първа глава.

 

 

— Не мисля, че трябва да стоим в леглото цял ден и да четем — казах на Дакх, когато пъхна друга книга в ръцете ми на следващата сутрин. — Грешно е.

„Защо?“ Дръпна ме към себе си и подпря глава на косата ми. Ръцете му се плъзнаха под нощницата и бе доста ясно, че „четенето“ на книгата ще включва нещо повече. „Нахранена си. Какво друго има, което трябва да направиш?“

О, да имаш такъв прост живот, в който не трябва да се тревожа за нещо друго, освен яденето. Наистина вече се чувствах мързелива от това, че прекарвам по-голямата част от деня в секс и четене.

Тук, в магазина, можех да си почина. Имах дрехи в изобилие, които не се нуждаеха от поправка или дори пране. Както и цялата храна на света, която да ям. Разбира се, остаряла бе, но това нямаше значение. Все още се яде. Но нямаше да е така завинаги. Трябваше да започна да мисля за бъдещето. Нямах представа колко студено ще стане в този голям, изложен на течение магазин през зимата. Също така не знаех колко дълго ще издържат аварийните светлини или дали водата ще продължи да тече, когато стане студено.

Нямах представа дали някой ще дойде и ще ме принуди да се защитавам.

Трябваше ми план. Това място бе хубаво, но не знаех дали ще е такова за дълго време. Не и с предната врата, която всеки може да отвори и аз, седяща върху огромно богатство от храна и дрехи. Имаше дори тон батерии в сектора за технологии и ловни принадлежности в спортния отдел. Притежавах толкова много неща, за които някой лесно щеше да ме убие, за да ги има.

„Ще унищожа всеки, който се опита да те нарани“, каза ми Дакх с яростна умствена вълна.

Потупах ръката му, която беше сложил на стомаха ми.

— Това е сладко, но ако не си тук? Ако летиш някъде, за да закусваш? Или някой се ядоса, че сме тук и се опита да изгори мястото? Има милиони сценарии и никой от тях не е добър. Трябва да започнем да мислим дългосрочно. И тези предмети — казах, вдигайки кутия остарели крекери, с които закусвах въпреки факта, че са твърди като тухли. — Някои от тях трябва да се изядат възможно най-скоро, защото няма да изтраят още дълго, но има неща, които ще издържат неопределено дълго време, и които трябва да скрием някъде за спешни случаи и да измислим как да запазим храната за по-дълго време. Само защото има с какво да оцеляваме, не означава, че не трябва да сме практични. Дори ако това означава да не лежим в леглото и да четем истории.

Той прокара внимателно нокът по мидата на ухото ми.

„Можем да пропуснем историята и просто да се чифтосаме вместо това.“

Изплъзнах се от ръцете му с леко кискане.

— Някак си знаех, че ще предложиш нещо такова. И това ни връща в същата ситуация като четенето — не ни помага да се подготвим за бъдещето.

Въпреки че след последната нощ, пълна с откривателски секс, звучеше доста привлекателно. Все още се олюлявах от факта, че нямах един, а два силни оргазма. Изтощителни, но удивителни. Непрекъснато се учудвах от Дакх, не само защото бе по-човечен, отколкото мислех, но и защото бе мил и доста умен. И наистина, наистина добър в секса.

„Харесвам тези мисли.“

„И любопитен“, добавих на ум. „Наистина, наистина любопитен.“

„Мислиш шумно.“

„Така трябва. Това е моята проклета глава.“

„Защо те изненадва, това, че съм добър в чифтосването или че приличам повече на теб?“

„О, не знам. Защото си гигантско телепатично люспесто създание от легендите, което диша огън и има огромна луда черта? Твоят вид напълно унищожи света ни, Дакх. Не го казвам, за да съм жестока, просто посочвам фактите. Не мисля, че повечето хора осъзнават, че имате друга форма или че можете да говорите. Те ви виждат като големи, ядосани хищници.“

„Не сме избрали да сме тук.“ Захапа ухото ми, изпращайки трепет по гърба ми. „Не ме е грижа за никой от местните хора или за кошерите им. Ще ги завладея, ако трябва, и ще взема труповете им като плячка на победата.“

Боже, това бе кръвожадно, войнствено нещо. Изплъзнах се от ръцете на Дакх, леко притеснена, че това бе неговата представа за сладки приказки, които се шепнат в ухото ми.

— Откъде дойде това?

Той се опита да ме придърпа отново.

„Няма нищо лошо да си завоевател. Това е предпочитаната страна в една война.“

— Така ли ни виждаш? Война? За мен е повече като геноцид. — Откъснах ръката му от мен и се изправих на крака, леко чувствителна към темата. — Но може би съм докачлива, защото съм на губещата страна.

Дакх скочи на крака и уви ръце около кръста ми, дърпайки ме пак към себе си и заравяйки лице в косата ми. Човече, този мъж обичаше да докосва.

„Вече не си на губещата страна — сега си на моята страна.“

Не бях сигурна, че това ме кара да се почувствам по-добре, защото той бе врагът, и ако сега бях на неговата страна, това означаваше, че обръщам гръб на човечеството. И докато то не беше направило много за мен, все още бе грешно. Чудех се дали Клаудия е имала тези мисли, когато е целувала нейния дракон или се е гушкала с него в леглото през нощта. Или само моят дракон бе подстрекател към война?

Отново погледнах към Дакх.

— Сравни това с война. За теб това бойно поле ли е?

Той сви рамене.

„Понякога ми напомня на такова.“

Очите ми се разшириха.

— Спомен ли е? На битка? Война? Преди да дойдеш тук през Разрива?

Очите на мъжа-дракон почерняха.

„Аз… не знам. Когато се опитам да мисля за това, не чувам нищо, освен виковете на гарваните.“

Погалих ръката му, разтревожена от това колко черни бяха очите му в момента.

— Всичко е наред, Дакх Не мисли за това, ако те тревожи, става ли? Мисли за неща, които те правят щастлив. Като… пикници.

Очите му веднага станаха златни и начинът, по който ме погледна, бе пълен с молба.

„Искаш да отидем на пикник?“

— Може би по-късно — казах му и почувствах как се изчервих. Все още бях малко любопитна за спомените му за война и си отбелязах да напиша въпросите си в дневник, за да ги задам по-късно. Може би в някакъв момент умът му щеше да се успокои и ще можем да говорим за тези неща. За сега можехме да се фокусираме върху малките, ден за ден, неща. — Нека днес мислим за бъдещето ни, става ли? Ако ще останем тук през зимата, искам да видя как мога да направя вратите по-защитени. Има големи стъкла отпред, едни на регистратурата, на аварийните изходи, от двете страни на магазина, също и градинския център. — Само да мисля за всички тези врати ме караше да се чувствам още по-застрашена. Знаех, че Дакх ще ме защитава, но не исках да стигам до там. — Да направим това приоритет, какво мислиш?

„Каквото кажеш, моя половинке.“ Прокара кокалчетата си по бузата ми. „Стига да прекарвам деня с теб, не ме интересува какво ще правим.“

— Моят дракон е романтик — прошепнах, дразнейки го. Леката ласка ме накара да се разтопя като масло и накара части от мен да се чувстват сякаш всеки момент ще се намокрят.

„Искам само това, което те удовлетворява. Какво е толкова странно в това?“

Засмях се на себе си.

— Понякога си мисля, че „всичко“ е странно, но няма да се оплаквам. Да отидем да проверим предните врати и да помислим за идеи.

Той ме последва, когато се насочих към входа на магазина, и задържах мислите си спокойни и удовлетворени, дори когато размишлявах за това, което каза за войната и завоеванието. Все още не бях добра в криенето на неща, затова трябваше да се фокусирам върху това следващия път, когато отидеше на лов или е разсеян. Погледнах големия мръсен прозорец в предната част на магазина, чудейки се как мога да обезопася цяла стъклена стена, когато забелязах, че пликът ми е изместен. Името „ЕМА“, което преди бях написала на предната страна, сега бе насочено навътре.

Някой го бе обърнал.

Сърцето ми заби и побягнах към вратата, след това излязох навън. Когато го направих, видях, че „САША“, което бях написала на задната част на плика, е обърнато, за да мога да го видя.

Имах поща.

Дакх защитнически се премести до мен, ноздрите му се разшириха.

„Помирисвам малката човешка жена. Разпознавам тази противна воня.“

Противна воня? Трябваше да призная, че не бях толкова скрито удовлетворена от това. Исках моята миризма да е единствената, която харесва. Странно колко собственически се чувствах към дракона, но не можех да спра. След последната нощ, много неща се промениха. Чувствах как пулса ми започна да ускорява само от мисълта за това и знаех, че Дакх ще го използва като примамка, за да влезе вътре и да „играем на пикник“ още малко.

Преди да успее да го предложи, грабнах плика и извадих лист. Имаше бележка за мен.

Саша,

Свърши ми урината от елен. Може ли да ми оставиш няколко кутии?

ХОХО…

Ема

О, вярно. Забравих за това. Засмях се.

— Мисля, че не аромата на Ема подушваш, Дакх — размахах бележката. — Все още използва урина от елен, за да прикрие аромата си.

„Гъделичка люспите ми.“

Не можах да спра усмивката си при това.

— Мисля, че това е идеята, Дакх. Тя не иска драконово внимание. Или каквото и да е внимание предполагам, след като се грижи сама за себе си. — Мисълта накара виновната ми съвест да надигне глава. Дори Ема технически да е изоставила този фантастичен магазин, когато пристигнахме, истината бе, че постъпихме грешно. Уплашихме я. По някакъв начин се настанихме в нейната територия. И знаех какво е чувството да си сам на света без някой, който да се грижи за теб, и в опасност. Мразя, че й причинихме това. Замислих се за минута и реших да й пиша.

Трябваше да поправя това.

Ема,

Хей! Толкова съм щастлива да те чуя. Проверявах всеки ден писмото с надеждата да ми пишеш и се радвам, че го направи. Дакх и аз сме все още в магазина и искам да те уверя, че можеш да дойдеш по всяко време и да вземеш всичко, от което имаш нужда. Дори можеш да останеш в магазина с нас. Знам, че звуча като задник, имайки предвид, че това е твоят дом, но знаеш какво имам искам да кажа. Трудно е да откажеш на дракон, дори когато е моят дракон.

Накратко, ела и вземи урина от елен. Но, моля те, остани за малко. Ще правим барбекю вдругиден. Ще донеса (разгазирана) сода и (стар) чипс, а Дакх ще донесе прясно месо! Ще бъде страхотно. Кълна се, че ще си в безопасност с нас. Моля те, моля те, ела. Ще ми хареса да си поговорим, дори само да си кажем здрасти.

Твой приятел:

Саша

„Хубава бележка е“, увери ме Дакх. „Но трябва да й кажеш, че не е капан.“

Намръщих му се.

— Ъ, значи искаш най-отдолу да напиша „ПП. Това не е капан“? Това няма да свърши добре.

„Защо не?“

— Защото тогава ще мисли, че наистина е капан.

„Но ти ще си й казала, че не е.“

— О, сладък невинен дракон — казах му с поклащане на глава. — Просто ми повярвай за това. Ще трябва да има вяра. — Сложих листа обратно в плика и го обърнах с „ЕМА“ напред. — Надявам се.

„Развълнувана си за тази женска, която ще дойде.“

— Да. — Усмихнах му се. — Предполагам, че част от това е изкупление за открадването на къщата й, а другата част е, че искам друг приятел — от женски пол. Липсват ми Ейми и Клаудия. Забавно е, защото във Форт Далас живяхме в задната част на училищен автобус. Премахнахме седалките и ги продадохме, но цялото нещо все още беше тясно. Свикнах никога да не сме сами и си мечтаех да имам собствено място, но когато изчезнаха, разбрах, че да си самотен вероятно е най-лошото възможно нещо.

„И тогава аз те оставих за много дни, за да отида да намеря чупещия ръце човек.“ Очите на Дакх отново потъмняха. „Направих те нещастна.“

— Не можеш да си около мен по цял ден, всеки ден — казах му, пресягайки се и галейки рамото му. — Трябва да ловуваш. Знам това. И да, да намериш Тейт вероятно не беше най-доброто оползотворяване на време, но беше с добро намерение. Знам, че трябва да се науча да бъда по-независима, но харесвам компания. Не мога да го променя.

„Няма нищо грешно с теб.“ Очите му станаха дълбоко златни. „Ти си перфектна във всяко отношение.“

Потреперих от изобилието от емоции в мислите му. Ясно бе, че иска секс отново. Аз също, но освен това бях и малко разтревожена за това. Не поради същите причини, обаче — последната нощ беше толкова добра, че нямаше начин да не може да е пак толкова хубаво. Може би бе случайност и се тревожех, че няма да можем да го повторим. Не исках да тая надежди, само за да бъдат попарени.

Така че печелех време. За сега имах наистина добра причина.

— Знам, че си мислиш за пикник сега — казах и в мислите му лумна похот. — Но ако Ема ще идва, има толкова много неща, които трябва да свършим.

„Така ли?“

— Да! — Засиях към моя дракон. — Ще правим барбекю и трябва да го подготвим.