Руби Диксън
Огънят в целувката му (14)

Глава 14

Дакх

Тествах умствената връзка отново, поглеждайки в ума й.

Поляни с цветя, мисля. Поток. Чуруликане на птици. Може би пикник и някакви книги със сияещо слънце и без нито един облак в небето. Боже, това щеше да бъде страхотно. Да. Пикник до поток. Нищо друго, освен мир и тишина и време за четене на книгите ми. Това е перфектното място.

Това бяха мислите на Са-ча, спокойни, сладки и мъркащи. Притиснах мислената връзка отново, искайки повече от това. Саша, осъзнах, когато докоснах ума й. Казваше се Саша Кенеди и е моя. Разрових се в мислите й, търсех и се чудех как работи ума й.

Голяма хубава дебела книга, замисли се. Мога да сложа одеяло близо до криволичещия поток и… ау. Премести се леко в хватката ми. Глупава ръка. Пулсираше, разпращайки болка по цялото й тяло. Надявам се, че скоро ще приключи с мен.

Приключи?

Нямаше никаква сладост, която да придружава тази мисъл, само… смирение. Любопитен се промъкнах в ъгъла на ума й, чакайки.

Срещу мен Саша се раздвижи, огъвайки крака си. Дупето й се притисна към мен и дори докато се увивах около нея, можех да чуя мислите й. Лепкаво, мислеше си. А преди малко се къпах. О, добре. Слава Богу, че свърши. И по-лошо е било. Освен това оцелях, точно както оцелях в миналото.

Слава Богу, че свърши?

Това не са мислите на задоволена женска. Почувствах неприятно свиване от това, че Саша изтърпя докосването ми. Осъзнаването дойде, докато проследявах мислите й. Не искаше да се чифтоса с мен. Остави ме да се наслаждавам на тялото й, защото се е почувствала задължена. Въпреки че го имаше ароматът на чифтосването, тя не искаше да се чифтоса с мен. Дори сега почувствах срама й в мислите й и бях нещастен, че се чувства така.

Моята половинка не иска докосването ми?

Сърцето ми — така радостно преди моменти — се изпълни със срам. Как можах да не разбера сигналите й? Дори когато сънят ме надвиваше, исках да се боря. Исках да разбера половинката си. Исках да почувства това, което чувствам и аз — не срам. Не отвращение от нея. Не самоомраза.

Но ако ме лъжеше с усмивките си, как можех да й вярвам, че няма да прикрива мислите си от мен? Как щях да вярвам, че ми казва истината?

Отговорът бе прост — но болезнен. Трябваше да действам така, сякаш между нас няма ментална връзка.

Саша

Когато Дакх най-накрая заспа, се изплъзнах от хватката му и станах от пода. Болеше ме навсякъде, коленете ми се клатушкаха и бяха слаби. Бях мокра между бедрата си, чувствах кожата си трескава и гореща. Накратко, чувствах се като боклук. Затова вдигнах плажната си кърпа и погледнах към драконът-тъмничар отново.

Той спеше, едната му ноктеста ръка потрепваше, сякаш ме търсеше дори в съня си.

Обвих кърпата около тялото си и се запътих към магазина. Беше ужасно тихо — твърде тихо. Нямаше нищо друго, освен мислите ми и не бях сигурна, че искам да бъда сама с тях точно сега. Но освен това не исках и да съм сама с Дакх, така че предполагам трябваше да съм удовлетворена. Отидох до басейна и влязох във водата, без да ме интересува, че е студено и балончетата ги няма.

Правих секс с дракон.

Нямах… идея какво точно чувствах. Част от мен бе доста облекчена, че всичко свърши, защото сега вече знаех какво да очаквам. Имаше голям пенис, леко груб, дори когато се опитваше да е нежен, и хапеше. Наистина, можеше да е много по-зле. Замислих се за Тейт и как през цялото време ме караше да се чувствам ужасно, преди да даде най-доброто от себе си, за да ме унизи. Можех да се справя с един леко груб, хапещ дракон-мъж, решен да ме бележи.

Бях леко разочарована и от Дакх. Част от мен се надяваше, че той ще разбере, че не бях ентусиазирана, когато ме притисна към земята, и че трябва да спре. Това беше моментът, когато трябваше да се върнем към галенето на гърдите ми. Защото се насладих на това — доста — и ме изненада. Мислех си, че мразя целия секс. Сега разбрах, че ми харесва да бъда галена, но реалният секс сам по себе си бе нещо, което трябва да се изтърпи, дори и с някой различен.

Сложих ръка между бедрата си под водата. Женствеността ми пулсираше и се почувствах наранена. Вратът ми също туптеше и разбрах, че се чувствам трескава навсякъде — отвътре и отвън. Дали заради това, че спермата му бе по-топла от тази на хората? Всъщност можех да я почувствам в себе си, като горещ плисък във вътрешността ми. Беше странно чувство. Може би можех да говоря с Дакх да носи презерватив, ако ги правеха в драконови размери. Трябваше да погледна в аптеката. Вратът ме болеше и го разтрих.

Почувствах лека вина за това, че отново продавах тялото си в името на безопасността. Казах си, че никога няма да направя такова нещо, и тогава срещнах Тейт. Приех да спя с него за няколко хапки ядене или малко пари, но да бъда с него ми даваше сигурност от другите идиоти от Новата милиция. Знаеха, че съм играчката на Тейт, и не ме закачаха. И си казах, че ако е само Тейт, е различно. Но си отидох и се дадох на дракон, и се почувствах леко засрамена.

Винаги си казвах, че го правя за оцеляването си, но понякога да програмирам мозъка си бе трудно. Потопих се във водата, искайки ми се да не се чувствам странно за това. Дакх беше мил, но…

Никога не си бях представяла така живота си, да се прехвърлям на мъже, да не бъда нищо повече от притежание.

Дакх се събуди към късния следобед и се постарах да действам нормално около него.

Бях заета с „подобряване“ на къщата, като се опитвах да държа ума си далеч от това, което се случи между нас. Надух надуваемия матрак и преправих леглото си, за да бъде хубаво и чисто. Намерих лампа и към нея няколко батерии със заряд, останал в тях, и така се получи нощна светлина, на която да мога да чета. Изядох цял пакет стар шоколадов чипс, защото прецених, че на едно момиче му е позволено да се поглези след такъв ден. Бях в нова пижама, след като Дакх разкъса последната ми, косата ми беше суха и пухкава. Имах хубава книга в ръцете си.

Трябваше да съм щастлива.

Вместо това бях нервна. Дакх дойде до леглото ми, където се бях настанила, четейки, и подуши косата ми, вдишвайки дълбоко. Усмихнах му се учтиво, но внимателно, защото се разтревожих, че щеше да иска секс отново. Колко често се чифтосваха драконите, зачудих се. Може би ако имах късмет, щеше да бъде веднъж месечно. Всичко щеше да е наред. Мисля, че можех да се справя, ако е така.

Но всичко, което направи, беше да потърка носа си във врата ми, след което се махна.

Вдигнах книгата си отново, но бях леко разконцентрирана. Той… дали ме остави завинаги? Беше ли приключил с мен? Не можех да кажа дали съм облекчена или се чувствам отхвърлена.

Бях толкова объркана. Четох за момент, след това оставих книгата и отидох до края на коридора, надничайки, за да го видя. Той се бе насочил към предната част на магазина, походката му беше спокойна. Освен това бе първият път, когато ме оставя сама, откакто ме взе, и не знаех какво да мисля.

— Добре, Саша, ако те оставя завинаги, трябва ти план Б — върнах се към леглото си и седнах, кръстосвайки крака. Потърках болящия ме врат, мислейки. Имаше бели дъски надолу по коридора, така че можех да си напиша от какви запаси имам нужда. Можех да ги опаковам в раница, която да струва пари във Форт Далас, да се върна обратно там и да живея като кралица. Е, стига някой да не ме обереше, разбира се. Но това щеше да означава да се върна във Форт Далас сама, а не мисля, че Клаудия и Ейми все още са там. Имах няколко останали приятеля — като Мелина, местния доктор, която ме виждаше по-често, отколкото ми се иска. Трябваше да се върна и да се придържам към това, което знаех.

Или можех просто да живея тук сама за малко, като Ема, и да маскирам миризмата си от драконите. Можех да се справя сама и просто да преглътна самотата.

Също така можех да отида да потърся Клаудия и нейния дракон. Това бе най-опасната от трите опции, защото щях да гледам за дракони, вместо да бягам от тях, но се чувствах задължена на приятелката си и сестра й.

Главата ме болеше, защото никоя от опциите не изглеждаше добра. Не знаех какво исках да правя. Отчаяно се свих на леглото и легнах. Ръката също ме болеше, дълбоко в костите ми. Чувствах болка и в бедрото си. Бях раздразнена и окаяна. Може би е треска. Притиснах ръка към челото си и го почувствах горещо. Ъх.

Може би бях алергична към спермата на драконите. Не би било толкова просто.

Дакх

Моята Саша. Повтарях името й в главата си, докато се връщах от лова си и я намерих заспала. Беше свита на леглото си, челото й беше покрито с пот. Миризмата й тежко се смесваше с моята, така че огънят трябваше да я изгаря. Отидох да легна до нея и я придърпах към мен, исках да я почувствам по-близо до мен.

Дори за краткото време, в което ме нямаше, ми липсваше. Разбира се, не можех да я взема на лова с мен, но видът й, в безопасност в гнездото, ме изпълни с яростно удоволствие.

Моята половинка.

Малкото й тяло пасваше перфектно в ръцете ми, и сега, когато умовете ни бяха свързани, можех да почувствам как я болят раните. Огънят минаваше и през тях, изгаряйки мръсотията. Драконѝ се лекуваха бързо и не се разболявахме като хората, а огънят ми помагаше на половинката ми да се оправи и да стане по-силна, за да може да износи малкото ми.

Никога не бях мислил, че Саша не иска да бъде моя партньорка. Бях обезпокоен, откакто я докоснах, и мислите ми бяха хаотично, неясно езеро, когато излязох над руините и ловувах. Сега, когато се върнах при нея и възобнових двукраката си форма, можех да мисля ясно. Саша не искаше да я докосвам, но когато галех тялото й с масажния крем, ароматът на желанието й се появи. Наслади му се.

Не си бях въобразил това. И докато може би не се наслаждаваше на всички мои докосвания, нямаше значение. Ако предпочиташе едно докосване, щях да науча и други, които да й харесват. Нямаше да се предам. Нямаше да се отчая. Както каза Каел, тя искаше да бъде милвана и убеждавана. Тогава бях глупав да не слушам, но сега щях да се възползвам от съвета му.

От каквото и да се нуждаеше половинката ми, щях да й го дам.