Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Дакх

Ставаше все по-трудно да остана неподвижен, докато ме целуваше, защото исках нещо повече от тези мимолетни докосвания. Исках да почувствам езика й да се отърка в моя, както беше предложила в мислите си. Исках да я дръпна и да почувствам гърдите й срещу кожата си. Исках вагината й да се отърка в бедрото ми отново. Исках толкова много неща от нея.

Но не можех да я притисна прекалено силно. Трябваше да я остави да води, докато не се отпусне.

Езикът й погали устата ми и забравих всички обещания, че ще стоя тихо. Простенах, оставяйки мислите ми да я наводнят с удоволствието, което ми даваше. Почувствах учудването й, след това слаб проблясък на наслада, щом езикът й срещна моя. Това преплитане на езици беше хубаво, но с ума ми, свързан към нейния, стана хиляди пъти по-еротично. Знаех какви се чувства и, защото не умееше да предпазва мислите си от мен, знаех какво й харесва и какво не. Знаех, че й достави удоволствие, когато плъзнах ръка надолу по гърба й и я придърпах по-близо. Допадна й, когато езиците ни се търкаха. Беше леко уплашена от зъбите ми, но внимавах, когато тя игриво ме ближеше, и когато й отвръщах със същото. Езикът ми е различен от нейния — толкова гладък — и се насладих на текстурата му, докато я дразнех. Съдейки по реакцията й, тя също.

И защото бяхме свързани, и двамата знаехме, че в момента влагалището й се овлажняваше.

Саша простена и се дръпна.

— Можеш да подушиш това? Да подушиш мен? Във въздуха?

„Мога“, казах й и ръмженето в гърдите ми ѝ показа колко много ми харесваше.

Тя се наведе и зарови лице във врата ми.

— Толкова ме е срам.

„Защо? Няма друг аромат, който да обичам повече, от този на соковете ти. Искам да ги оближа всички и да се насладя на всяка капка.“

Почувствах ахването й… и трепета, който разтърси тялото й, който ми показа, че едновременно беше шокирана и възбудена от мислите ми. Може би го правех грешно. Може би трябваше да поема контрола и да не й давам време да мисли.

Само да чувства.

Обхванах бузата й, вдигнах лицето й и потърках носа й.

„Ти си моята половинка. Всяка част от теб е възбуждаща. Мога да те оближа от върха на пръстите на краката до главата. Мога да прекарам безброй часове между бедрата ти, удовлетворявайки те, докато не можеш да поемеш повече. Когато се чифтосваме, не е за мен, моя Саша, а за това, което мога да дам на теб. Твоето удоволствие става мое, защото сме заедно в мислите си. Разбираш ли?“

Тя кимна, очите й бяха разширени и блестящи.

Захапах горната й устна, без да мога да се съпротивлявам на изкусителната пълнота. В отговор тя изстена леко, ароматът на чифтосването стана по-плътен.

„Не искам само да изтърпяваш докосването ми. Искам вагината ти да е хлъзгава, когато вляза в нея. Искам да си готова за мен. Искам мислите ти да са толкова горещи, колкото е и кръвта ти.“ Целувах я с всяко изявление, оставяйки езика ми да си играе с нейния. Мислите на Саша бяха напълно концентрирани върху устните и телата ни, удоволствието избутваше всичките й страхове.

Добре. Така я исках. Така трябваше да е между нас.

Зарових ръката си в гъстата й тъмна коса и хванах шепа от нея, докато я целувах отново.

„Искам да прокарам устата си по цялото ти тяло“, казах й, изпращайки й образ, който отговаряше на предложението ми. Лицето ми, заровено в гърдите й. Устата ми на тези твърди малки връхчета. Езикът ми, плъзгащ се надолу по стомаха й и потъващ в сладките й гънки.

Тя издаде лек звук и можех да кажа, че бе още по-възбудена от картината, която й изпратих. Щях да направя повече от това само да й пратя мислите си. Щях да го изпробвам.

Потърках носа си в нейния и пак захапах устната й.

„Ще ми позволиш ли да те докосна? Да ти направя тези неща?“

Кимването й в знак на съгласие бе колебливо, но все пак съгласие. Бях удовлетворен. Моята половинка бе смела.

Вместо да я поваля на земята, както исках да направя, я задържах близо, плъзгайки ръце по раменете й. Спомних си, че последният път, когато я докосвах и ароматът на чифтосването ставаше плътен, беше, защото я галех. Щях да го направя отново. Беше повече от удоволствие за мен. Изследвах деликатното й тяло с пръстите си, плъзгайки ги нагоре-надолу по нежната линия на гръбнака й, извивките на бедрата и задника й. Беше различна от женските Драконѝ. По кожата й нямаше следи от люспи; беше гладка навсякъде, дори и тена й. Косата й бе мека и се виеше покрай раменете й, не като моята гъста, дебела грива. Нямаше рога, нито нокти, нищо, с което да се защитава. Навсякъде бе толкова мека и уязвима. Трябваше да съм разтревожен от това, защото беше против всичко, което една Драконѝ трябва да бъде.

Истината беше, че ми харесваше. Всичко в нея бе привлекателно. Наведох се и потрих лице в шията й, прокарвайки устни по кожата й. Мирисът й бе по-силен тук и почувствах пулса под кожата й. Да я докосвам беше радост, а вкусването й — дори повече. Прокарах езика си по врата й и когато потрепери, изпитах глад за повече.

„Ще те докосна“, казах й. „Навсякъде.“

Погледна ме с широко отворени очи. Трепереше леко, но не от страх.

„Дори и да не ми хареса?“

„Ще ти хареса“, казах й. „Ще го направя така, че да ти хареса.“

Следа от усмивка повдигна ъгълчетата на устните й.

— Не си много добър в приемането на отрицателни отговори, нали?

„Не съм, но това е очевидно за всеки, който ме познава.“ Кратък спомен проблесна в ума ми, как седя с приятели около запален огън, остри думи и смях за упоритостта ми. Изчезна толкова бързо, колкото се появи, и отново целунах половинката си, фокусирайки се върху нея. Проблясъците от миналото не бяха толкова важни, колкото това, което бе в ръцете ми.

Продължих с леките целувки по меката й кожа, докато не я положих на земята. Подът бе твърд и груб, осъзнах, докато я поставях внимателно по гръб. Трябваше да я заведа на по-добро място. По-меко. Като в историята й, с одеяло на земята, близо до вода. Нетърпението ми ме накара да избера тази сграда. Не мислех за нея, само за себе си. Безсилие завладя ума ми.

„Какво има?“, попита нервно. „Очите ти почерняват.“

„Разстроен съм, защото не съм избрал по-хубаво място, за да ухажвам половинката си. Забравих, че не си Драконѝ. Че кожата ти е по-нежна, че си с по-деликатни кости.“ Оставих дланта ми да се плъзне по предната й част, от гърдите до бедрата й. „Това не е хубаво място за чифтосване.“

Тя се отпусна.

— Мислиш за мен? Това е мило, Дакх. Ще бъда добре, обещавам. Просто не бъди прекалено груб. — И този дребен страх се промъкна в мислите й.

„Ще бъда груб само ако искаш.“ Наведох се над малкото й тяло и подуших гърлото й. „Ще съм много внимателен с теб. Нямам по-голямо съкровище.“ Пернах с език основата на гърлото й. „С вагината ти ли да започна или с гърдите ти?“

Почувствах стона й. Винаги беше изненадана от откровените ми мисли.

„Молиш ме да избера?“

„Кое ще ти донесе по-голямо удоволствие?“

Мислите й веднага си представиха устата ми между бедрата й, но отговорът, който ми даде, бе друг.

„Гърдите“, каза ми.

Интересно. Дали не бе засрамена да има лицето ми върху вагината си? Затова ли покриваше тялото си и прикриваше миризмата си през цялото време? Хората бяха странни същества. Драконѝ приветстваха всяка форма на чифтосване. Женските ни не се срамуваха от телата си. Но отново, нашите мъжки нямаше да счупят ръката на женска, която ги е ядосала. Само мисълта накара в мислите ми да се завърти гняв.

„Остани с мен“, каза ми нервно Саша. „Очите ти отново потъмняват.“

„Да, и се радвам, че си тук, за да ме върнеш.“ Зарових лице във врата й и я покрих с моето голямо, тежко тяло. „Радвам се заради ума ми, моя сладка Саша. Ти си единственото нещо, което ме пази цял.“

Ръцете й хванаха косата ми и пръстите й я погалиха, докато ми се усмихна леко.

„Радвам се, че получаваш нещо от това чифтосване.“

„Получавам всичко. Нямаш идея как ме спаси. Не се подценявай, моя половинке. Не искам да чувам за това.“

— Добре — прошепна. Ясно е, че не ми повярва, но беше нормално. Все още нямаше нужда да ми вярва. С времето щеше да разбере сама.

За сега опияняващият аромат на кожата й ме върна към настоящето. Настаних бедрата си между нейните, разделяйки краката й, за да притисна члена си към меките гънки на вагината й. Исках да натрия аромата й в цялото си тяло, но трябваше да се задоволя да действам бавно.

„Дали да не притисна лице към гърдите ти тогава? Да ги ближа, докато ароматът на чифтосването не нарасне?“

Тя си пое дъх и погледът й се разфокусира. Мислите й бяха изпълни с ръцете ми, покрити с лосион, подръпващи зърната й. Ах, когато я галех преди й хареса, въпреки че не ми го призна.

Използвах лакътя си, за да задържа тежестта си над нея, и много внимателно поставих ръка на малката й гърда. Саша прехапа пълната си устна и ми прииска сам да я захапя, да я опитам отново. Бавно, напомних си. Раздвижих ръка по кожата й, наслаждавайки се на истинското удоволствие от докосването й. Контрастът между нас беше голям. Моята кожа бе доста бронзова в сравнение с нейната бледа, люспите ми — толкова здрави в двукраката ми форма, че приличаха на шарка. Тя нямаше толкова белези, само тъмната сянка на зърната си. Дори сега бяха стегнати, а връхчетата им остри. Гърдите й се повдигаха бързо и трепереше сякаш я докосват за пръв път.

Толкова бе сериозна за чифтосването, моята Саша. Бях тъжен, защото не намираше радост в простото докосване. Трябваше да променя това. Нямаше по-голямо удоволствие от това да я докосвам и исках същото за нея. Трябваше да й покажа, че чифтосването ни може да е хубаво. Тогава нямаше да съжалява, че ми е половинка.

Прекарах леко нокти по кожата й. Никога нямаше да я нараня и винаги бях внимателен. Отново и отново, просто я галех, избягвайки чувствителните й зърна. След известно време тя се отпусна под мен и дишането й се забави. Разбрах, че намира докосването за успокояващо, дори когато не се интересуваше от самия акт на чифтосването.

Значи трябваше да се фокусирам върху докосването, докато не пожелае повече. Наведох глава и потърках лицето си между гърдите й, дишайки дълбоко.

Тя се стресна, но погали косата ми. Притихна, лошо предчувствие и ужас се надигнаха в ума й. Сложих уста върху върха на едната й гърда, облизах го и тя потрепери под мен. Следата от възбуда, която усети, изчезна, и паниката й нарасна. В рамките на няколко момента премина от удоволствие към страх.

Това не работеше.

Нямаше да се предам. Трябваше да намеря начин да накарам моята Саша да остане с мен, да остане в удоволствието, вместо да се потапя в спомените си. Замислих се какво почувства преди малко. Харесваше целувките и честните ми думи. Може би трябваше да взема контрола от нея, да сваля защитата й. Прекалено много се съсредоточаваше и мислеше.

Не трябваше да мисли изобщо.

Може би се движех твърде бавно, когато трябваше да се движа бързо.

Седнах и й зададох умствена команда.

„Разтвори бедрата си за мен.“

Очите й се разшириха и умът й трепна. Получих учудената смесица от вълнение и тревога.

— Моите… бедра?

„Да. Отвори се за мен. Искам да те погледна.“

Устата на Саша оформи кръг от изненада и подуших възбудата й във въздуха. Умът й отново се заплете, но този път по хубав начин. Това означаваше, че е фокусирана върху страха си. Плъзна ръка към едното си бедрото, хвана задната му част и го дръпна. Разтвори широко и двете, разкривайки ми вагината си, и лицето й се изчерви от неловко чувство и нервна възбуда.

Да я видя така бе великолепна гледка. Сложих ръка на другото й коляно, след като тя не можеше, и разтворих краката й повече, докато не се разкри още. Гънките й блестяха със следа от влагата по тъмните й къдрици и се насладих истински на вида й.

„Скоро ще сложа там лицето си“, казах й. Бях удовлетворен, когато почувствах трепета й.

Притиснах уста към коляното й, ближейки деликатните кости и кожа. Тя се сгърчи под докосването ми, но не се отдръпна. Придвижих се надолу, целувайки я. Очакването й се увеличи, наводнявайки мислите й, и по времето, когато стигнах до мястото, където се съединяваха бедрата й, тя се задъхваше, а ароматът й изпълваше въздуха.

Устата ми се изпълни със слюнка от нужда. Не исках нищо повече, освен да притисна лице в меките й, хлъзгави гънки и да я опитам. Но тя бе развълнувана от това, което правих и исках да е със свален гард. Отне ми всичко, което имах, за да се отдръпна. Погалих кратко с пръсти гънките й, докато сядах, и опитах сладостта й от пръстите си.

„Стани, моя половинке.“

— Д-да стана? — Мислите й бяха замъглени. Премигна към мен с възбудена изненада, но направи каквото я помолих.

„Да. Седни пред мен.“ Изправих се на крака, извисявайки се над нея. Членът ми стърчеше напред, твърдата му дължина ме болеше от нужда. Когато погледна нагоре към мен, изглеждаше толкова разрошена, мека и прекрасна, че ми се прииска да я хвърля на пода и да я обяздя. Изпратих мисълта към нея и дъхът й потрепери. Зърната й се втвърдиха още повече и се намести на мястото си, осъзнавайки собствената си възбуда и объркване. Това не беше начинът, по който мислеше, че ще преминат нещата, и тя бе едновременно удовлетворена и изпълнена с удивление.

Добре. Щях да продължа да я изненадвам.

„Искам да ме докосваш.“

Очите й се разшириха и погледна нагоре към мен с учудване.

„Да те докосвам? Къде?“

„Навсякъде, където желаеш. Навсякъде, където желаеш да изследваш.“ Отне ми всичко, което съм, за да задържа ръцете си до тялото си, но някак успях. Исках да види, че силата ми не е нещо, от което да се страхува, че я има, за да мога да я защитавам и да й бъда добра половинка.