Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 55 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в целувката му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10164

История

  1. — Добавяне

Глава 15

Саша

На следващата сутрин, когато се събудих, видях Дакх да спи до мен, голямата му ръка бе прехвърлена над раменете ми. Бях закътана при гърдите му, косата ми е влажна от пот. Имах чувството, че съм с махмурлук, изцедена и уморена. Болна ли бях? Измъкнах се от хватката му и отидох до малкото огледало, оглеждайки врата си. Ухапванията, които ги имах предната нощ, сега ги нямаше. Бузите ми бяха зачервени от треска, но като се изключи това, изглеждах наред.

— Саша — прошепна Дакх. Погали ръката ми с мълчалив въпрос в очите си.

— Добре съм — казах му, докато го гледах с бледа усмивка. — Просто се чувствам зле. — Запазих весело изражение на лицето си, въпреки че гледах внимателно, когато той се надигна. Знаех, че някои мъже имаха сутрешна ерекция и искаха секс. Той от тях ли щеше да бъде?

Но Дакх стана и се отдалечи, и аз облекчено потънах в завивките.

Върна се след няколко минути и бях изненадана да видя какво носи. Едното беше чашата, от която пих, и когато ми я подаде, видях, че е пълна с прясна, студена вода. Гледаше ме, за да е сигурен, че ще пия, и когато го направих, седна на земята до мен и остави още някои неща за мен: консерва боб, буркан фъстъчено масло и кутия бисквити, вероятно твърде стари.

Грижеше се за мен. Въпреки смесените ми чувства към него, се разтопих от това.

— Благодаря, Дакх. Това е наистина сладко от твоя страна.

Той докосна бузата ми и загърна одеялото около мен, след това ръката му се пресегна към една от книгите ми.

— Саша — посочи към леглото и дори с една дума го разбрах. Трябваше да стоя в леглото и да си почивам. Усмихнах му се искрено.

— Предполагам, че мога да се справя с това.

Пих от водата си и докато го правех се зачудих дали мога да си направя кафе или горещ чай. Ооо. Това щях да го направя в бъдеще. За сега изпих всичко в чашата и Дакх веднага я взе и ме остави, за да я напълни. Пропуснах боба и огледах бисквитите и фъстъченото масло. Бисквитите бяха ужасно стари, но ги намазах с маслото с пръстите си и ги изядох. Най-хубавото нещо, което някога бях яла. Когато Дакх се върна, пих отново и легнах обратно.

Той бутна книга в ръцете ми и се изкисках на това.

— Никога не съм мислила, че някой ще настоява да чета. — Но разлистих страниците и продължих да чета, от където бях прекъснала, щастлива да се изгубя в нея за няколко часа.

Разбира се, беше малко смущаващо Дакх да кръжи наоколо. Бях наясно къде е, дори когато се концентрирах върху книгата си. Когато се качи на леглото, сетивата ми вдигнаха тревога, но той само седна до мен и пръстите му започнаха да се провират в косата ми, галейки я. Което бе… мило.

За момиче, което се бе заклело да мрази да бъде докосвано, със сигурност се наслаждавах на допира му. Може би не контакта мразех, а това, което идваше с него — секса. Но да ми бъде галена косата беше добре. Когато Дакх показа, че трябва да сложа главата си в скута му, го направих, и той продължи да прокарва пръстите си през къдриците ми. Но правеше само това. Не предприе друго, не ме притисна, дори не проговори. Изглеждаше доволен с това, което правеше, сякаш знаеше, че не се чувствам добре и имам нужда от почивка.

Изненадващо, но много удовлетворяващо. Колко дълго бе минало, откакто прекарах ден в леглото? Твърде дълго. Решена бях да му се насладя. Пригладих една страница и се върнах към четенето.

Дакх

Мислите на Саша бяха пълни с удоволствие. Все още се напрягаше, когато се раздвижех, но ме остави да галя косата й и да докосвам лицето, докато се взираше в нещото, наречено „книга“ и се изгуби в историята. Нейното удоволствие ме правеше щастлив.

Не помнех неща като „книги“ в моя свят. Неясните ми спомени бяха замъглени и замърсени от гарвани, но помнех някои неща. Стоях в краката на старейшините и слушах истории за славни битки, въпреки че не можех да си спомня някоя точно определена. Може би така се чувстваше и Саша, когато погледнеше към книгата си. Разказваше история в ума й, вместо на глас. И тъй като бях в мислите й, слушах историята заедно с нея.

Беше странна, пълна с хора и неща, наречени „кораби“, които плаваха по вода. Един мъжки ухажваше женска, но защото тя му беше ядосана, той реши да се опита да я спечели. Това спечели цялото ми внимание, защото аз също исках да спечеля моята женска.

Вратата на кабината на Офелия се отвори с трясък. Тя седна на леглото, притискайки нощницата си към повдигащите й се гърди.

Какво е това? Спрях да галя косата на Саша, очарован. Думите рисуваха история в ума й. Намирах това очарователно. Повече от това, почувствах колко заинтригувана е половинката ми от историята. Настаних се, любопитен.

Дирк се вмъкна вътре, погледът му оглеждаше Офелия. В ръцете си държеше голям букет рози.

Каза ми да ти покажа любовта си? Е, това и ще направя.

Офелия въздъхна доволно.

Цветя? За мен?

Единствено най-доброто за теб, скъпа моя. — Той задържа цветята към нея. Тя ги взе, след което той я прегърна и я изнесе от каютата на кораба. Качи се на палубата с нея и тя се изчерви, когато чу всички от екипажа да им ръкопляскат. Но Дирк не спря. Продължи до подвижния мост към кея, след това по пътя. Офелия замря в ръцете му, възбудена от силата му и начина, по който я носеше. Толкова романтично. Караше я да е гладна за него като знаеше колко е силен.

Изсумтях на това. Носих Саша на ръце много пъти и тя никога не го беше виждала като романтично. Тази история беше глупава.

Саша спря четенето си и ме погледна.

— Какво? — Погалих косата й — Изсумтя. Какво има?

Погалих бузата й, действайки сякаш не разбирам думите й.

— Саша.

Тя ме погледна странно и се настани пак, връщайки се към книгата си.

— Странен дракон — промърмори тя.

Дирк я отведе от пиратския кораб към песъчливия бряг. Там, в далечината, имаше разстлано одеяло за пикник, покрито с вкусна храна. Колко внимателен беше! Колко мил! Да знае, че Дирк е направил всичко това за нея, чак до цветята, разположени там. Чувстваше се обичана и глезена. Сякаш той наистина се интересуваше от нея, за да направи тези неща. Тя обгърна врата му с ръце и го целуна, докато всичките й тревоги за бъдещето изчезнаха. Това беше най-сладкото, най-милото нещо, което някой някога беше правил за нея.

Интересът ми се повиши. Мъжкият е сложил одеяло на земята за женската и тя искаше да се чифтоса с него? Умствената картина, която получих от ума на Саша, изглежда съвпадаше с това. Да не би това да беше друг човешки ритуал, който бях пропуснал?

Моята красавица — каза Дирк на Офелия, когато я положи на одеялото. — Приготвих ти пикник, с най-вкусната храна, която мога да си представя, но вкусът на никоя от тях не може да се сравнява с вкуса на устните ти.

Дирк! — извика тя. — Колко много те обичам! Вземи ме в ръцете си и никога не ме пускай отново.

В ума си Саша въздъхна щастливо. Беше удовлетворена от странната история и, докато продължаваше да чете, можех да видя картини в ума й на това, което хората правят, а именно, започнаха да се чифтосват. Описанието продължи и открих, че се възбуждам от начина, по който моята Саша си ги представяше — и как й влияеше. Когато Дирк смъкна бикините на Офелия и сложи устата си между бедрата й и Саша се напрегна?

Много ясно ми показа какво трябва да направя.

Трябваше да направя пикник на половинката си. Щях да намеря бряг, някакви цветя и храна, които да сложа на одеяло. Тогава щях да чакам да сложи устата си върху моята и да поиска да се чифтосам с нея.

Звучеше перфектно.

На следващата сутрин, докато ловувах, се замислих за пикника на половинката ми. Трябваше да е правилно, помислих си. Исках моята Саша да е удовлетворена от него, за да не може да се сдържи и да се отпусне в ръцете ми, ароматът на чифтосването да насища въздуха.

Да, харесвах идеята.

Започнах с разноцветни растения, които тя наричаше „цветя“. Не можах да намеря такива, които да съвпадат с картината, която имах в ума си. Повечето от растенията бяха повехнали и кафяви, дали от драконовия огън или от студа във въздуха. Вместо това намерих зелен храст с лъскави листа. Със сигурност е същото нещо. Удовлетворен го изкопах с ноктите си и го понесох, докато се оглеждах за следващото нещо. Храната беше лесна. В историята ядяха някакъв вид птица. Хванах една от прелитащите покрай мен птици и я преглътнах, опитвайки я. Не беше по-голяма от залък, но предполагах, че вкусът е от значение, ако нямаш нищо против перата. Настигнах друга група от тях и насочих огъня си към една от тях, сваляйки я от небето. Тя падна като камък на земята и я взех със себе си.

Реших, че човешките женски са лесни за удовлетворяване. Това начинание не беше толкова трудно, въпреки че „лесна за удовлетворяване“ не бе начинът, по който бих описал моята Саша. Огледах изпечената птица, която носех в една от лапите си, и храста в другата. Може би бърках? Представих си отново картините, които запомних след историята на Саша. Растения. Храна. Пикник. Не, не бърках.

Отлетях в търсене на перфектното място, където да разположа пикника си. Някъде, където имаше вода.