Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

09. За залива Гуантанамо

Някой трябва да постави балет със заглавие „Гуантанамо, Гуантанамо!“. Кордебалет от затворници с оковани крака, привързани с вериги един към друг, с дебели плъстени ръкавици с един пръст, пухени слушалки на ушите и глави, покрити с черни качулки, изпълняват танца на преследваните и отчаяните. Около тях пазачи с маслиненозелени униформи подскачат екзалтирано и злорадстват сатанински, вдигнали в ръце остени за добитък и полицейски палки. Мушкат затворниците с остените и те подрипват, после ги събарят на земята и натикват палките в анусите им, докато затворниците се гърчат от болка. В един ъгъл мъж на кокили с маска на Доналд Ръмсфелд пише нещо пред висока катедра, после се разкършва в лудешка джига и пак пише.

Един ден това нещо ще бъде поставено, но не от мен. Дори може да стане голям хит в Лондон, в Берлин и Ню Йорк. Но няма да има абсолютно никакъв ефект върху хората, станали прицел на пародията, които и без това не дават пет пари за мнението на публиката.

 

 

Моля те, казах й. Не ме разбирай погрешно.

Да не разбирам погрешно какво? Това, дето ми каза, че не мога да пиша на машина ли?

Разбира се, че можеш. Много добре знам, че тази работа е под твоята квалификация и съжалявам за думите си, нека продължим, нека нещата си останат така.

 

 

Три години сме заедно, но Алан все още си пада по мен и понякога така се разгорещява, така се възбужда, сякаш всеки момент ще се пръсне. Докато ме чука, много обича да му говоря за бившите си гаджета. И после? Не спира да пита. И после? И после? После той поиска да му го лапна, казвам му. С тази уста ли? С тези устни ли? И ме обсипва с огнени целувки като обезумял. Да, с тези устни, отговарям му и се отскубвам от обятията му, дотук ми е дошло с това негово плямпане, и той се изпразва.

Разбира се, всичко е лъжа. Измислям си, за да го възбудя. Тия неща, дето ми ги разправяш, казва ми той след това — това са само лъжи, нали така? Само лъжи, съгласявам се, и му пускам една загадъчна усмивка. Мъжът никога не трябва да е сигурен.