Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

02. За анархизма

Когато думата „копелетата“ се използва в Австралия, всеки разбира нейния смисъл. Навремето с „копелетата“ каторжниците са наричали мъжете, поставени йерархично над тях, които са ги налагали с пръчка при всяка проява на несъгласие. Сега „копелетата“ са политиците, мъжете и жените, които управляват държавата. Проблемът: как да се отстоява легитимността на старата перспектива, перспективата отдолу, перспективата на каторжника, когато самата природа на въпросната перспектива е да бъде нелегитимна, срещу закона, срещу копелетата.

Опозицията срещу копелетата и опозицията най-общо казано срещу правителството под знамето на либертинството е придобила лоша слава, защото твърде често корените й се разпознават в неохотата да се плащат данъци. Каквито и да са нечии възгледи за плащането на дан на копелетата, първата стратегическа стъпка трябва да бъде разграничаването от точно тази черта на либертинството. Как да стане? „Вземете ми половината от това, което притежавам, вземете ми половината от това, което печеля, давам ви го; но в замяна ме оставете на мира.“ Това достатъчно ли е, за да докажеш искреността си?

Младият приятел на Мишел дьо Монтен — Етиен дьо Ла Боеси, в писанията си от 1549-а говори за пасивността на населението спрямо господарите му и в това той вижда първия придобит и впоследствие наследен порок, едно твърдоглаво „желание да бъдат управлявани“, което се е вкоренило у хората така дълбоко, „че дори любовта към свободата започва да им изглежда нещо не съвсем естествено“.

 

 

Благодаря ти, казах на Вини. В един идеален свят сигурно щях да намеря начин да го доразпитам (Кой апартамент? Под какво име?), без това да изглежда неприлично. Но нашият свят не е идеалният свят.

За мен връзката й с въпросния господин Абърдийн, без съмнение с лунички по гърба, бе голямо разочарование. Направо ми се сви сърцето при мисълта за двамата един до друг, искам да кажа, един до друг в леглото, тъй като в крайна сметка това е, което има значение. И не само заради оскърблението — оскърбление от явната несправедливост — такъв безинтересен мъж да има такава божествена любовница, но и заради това как би изглеждал плодът от техния съюз, когато нейният златист блясък бъде заличен от неговата келтска бледност.

„Невероятно е да се види как хората от народа, веднъж подчинени, ненадейно изпадат в толкова дълбока забрава за по-ранната си независимост, че за тях става невъзможно да се събудят и да си я възвърнат; всъщност те продължават да служат робски без да бъдат подтиквани, така непринудено, че на пръв поглед човек би казал — те не са изгубили свободата си, а са извоювали робството си. Може би е вярно, нека започнем с това, че човек служи, защото така трябва, защото силом е принуден да го прави; но онези, които идват по-късно, служат без всякакво съжаление и с охота — по собствена воля изпълняват онова, което техните предшественици са вършели по принуда. И става така, че хора, родени под иго, израсли в робство, се чувстват доволни да живеят така, както са родени… като по този начин приемат за естествени условията, при които са били родени.“

Добре казано. Въпреки това по отношение на един важен аспект Ла Боеси бърка. Алтернативите не са само безмълвна робия от една страна и бунт срещу робията — от друга. Има и трети път, който хиляди и милиони хора избират всеки ден. Това е пътят на пасивната съпротива, на доброволно избраното уединение, на вътрешната емиграция.

 

 

Дните могат да минават и в измисляне на щастливи съвпадения, за да позволят кратката размяна на реплики в общата пералня да бъде подновена другаде. Но животът е твърде кратък за подобно измисляне на схеми. Затова нека направо ви кажа, че втория път, когато пътищата ни се срещнаха, се случи в един градски парк на отсрещната страна на улицата, където я зърнах да си почива под екстравагантно голяма шапка за слънце и да прелиства списание. Този път беше в по-приятелско настроение и не толкова рязка с мен; успях да разбера от собствената й уста, че в момента не се занимава с нищо важно, или, както сама се изрази, намирала се между два ангажимента_ за работа, което обясняваше шапката за слънце, списанието и безделието на дните й. Предишната й работа, така ми каза, била в сферата на туристическите услуги, но след време (не бързала) искала да се прехвърли в друг сектор, но в същата сфера._