Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

04. За Макиавели

В радиорубриките за разговор със слушателя обикновени членове на обществото често се обаждат да кажат, че макар и добре да разбират, че мъченията общо взето са нещо лошо, те понякога можели да бъдат и необходими. Някои от тях дори разсъждават, че било простимо да се използва злото в името на по-голямото добро. Най-общо казано, не одобряват абсолютното отричане на мъченията: онези, които го отричат напълно, твърдят те, не стоят с двата крака на земята, не живеят в реалния свят.

Макиавели твърди, че ако владетелят трябва да оглежда всяко свое действие и от нравствена гледна точка, без съмнение го чака поражение от страна на противника, който няма да се поддаде на подобно морално изпитание. За да задържиш властта, трябва не само да успееш да усъвършенстваш такива умения като измама, подлост и предателство, но и да си готов да ги използваш, когато е необходимо.

У Макиавели необходимостта, necessita, е водещият принцип. Старото предмакиавелианско схващане е било изцяло за върховенството на моралния закон. Ако понякога се случвало така, че се налагало този закон за морала да бъде нарушен, това се смятало за печална несправедливост, а оправданието било, че в края на краищата и владетелите са хора, тоест и те грешат. Новото макиавелианско схващане е, че нарушаването на моралния кодекс е оправдано, щом е необходимо.

Това слага началото на дуализма в модерната политическа култура, която поддържа едновременно и абсолютни, и относителни стойностни стандарти. Модерната държава се позовава на морала, на религията и на природния закон, обявявайки ги за идеологическа основа на своето съществуване. В същото време обаче е готова да престъпи някое или всички от горните норми в интерес на самосъхранението си.

 

 

Да, отговорих, по професия съм писател и се мъча да спазя един много спешен срок, затова търся човек, който да препише ръкописа ми и дори едновременно с това да направи известни редакторски поправки, с една дума — да го приведе в приличен вид.

Тя не реагира.

За да стане чист, подреден и четлив, казах.

Обърни се към някое бюро за машинописни услуги, отвърна ми тя. Има едно на Кинг стрийт, което компанията на Алан използва при екстрени случаи.

 

 

Макиавели не отрича, че изискванията, които ни поставя моралът, са абсолютни. В същото време той твърди, че в интерес на държавата владетелят „често е принуден (necessitato) да пренебрегва всякаква лоялност, милосърдие, човечност и религия“.

Онзи, който се обажда в радиото и оправдава използването на мъчения при разпит на затворници, също е възприел този двоен стандарт в начина си на мислене; тоест без изобщо да отхвърля абсолютните повели на християнската етика (обичай ближния си като себе си), такъв човек одобрява възможността властта — армия, тайна полиция — да действа с развързани ръце, да прави каквото намери за необходимо, за да защити обществото от враговете на държавата.

Типичната реакция на либерално настроените интелектуалци е да се хванат за това противоречие: как е възможно нещо да бъде едновременно и правилно, и неправилно, или най-малкото едновременно и сбъркано, и вярно? Онова, което либералите интелектуалци не успяват да разберат, е, че това така наречено противоречие изразява квинтесенцията на макиавелизма и следователно на модерността, квинтесенция, която е изцяло възприета от обикновения човек. Светът се управлява от необходимости, казва човекът от улицата, а не от някакъв абстрактен морален кодекс. Ние трябва да правим това, което е необходимо.

Ако желаете да опонирате на човека от улицата, нищо няма да постигнете като му изтъквате морални доводи и принципи, още по-малко като изисквате от хората да живеят така, че да няма противоречие между това, което казват, и това, което правят. Обикновеният живот е пълен с противоречия; обикновените хора са свикнали да се приспособяват към тях. Вместо това трябва да атакувате метафизическия, надемпиричен статус на necessita и да покажете колко измамлив е той.

 

 

Не ми трябва човек от бюро, отговорих й. Имам нужда от някой, който да поема работата на части и бързо след това да ми я връща. Този човек трябва да има усет, интуитивно да разбира какво се опитвам да постигна. Дали пък ти няма да проявиш интерес към тази работа, тъй като сме почти съседи и след като си, както сама се изрази, между два ангажимента? Ще платя, казах и споменах такава тарифа на час, която, дори някога да е била царица в своята област, би трябвало да я накара да се замисли. Заради спешността, добавих. Заради заплашително надвисналия краен срок.