Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дж. М. Кутси

Заглавие: Дневник на една лоша година

Преводач: Иглика Василева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Жанет 45 ООД

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Печатница: Полиграфически комплекс Жанет 45

Редактор: Жени Божилова

Художник: Христо Гочев

Коректор: София Несторова

ISBN: 978-954-491-681-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4603

История

  1. — Добавяне

14. За клането на животни

За повечето от нас това, което виждаме като гледаме кулинарни предавания по телевизията, е съвършено нормално: от една страна кухненски съдове, от друга — сурови продукти, които трябва да се превърнат в сготвени. Но за хора, които не ядат месо, гледката сигурно изглежда доста неестествена. Защото сред плодовете и зеленчуците, мазнините, билките и подправките се виждат и парчета месо, отрязани само преди дни от тялото на някое създание, убито нарочно и насилствено. Животинското месо прилича много на човешкото (пък и защо да не прилича?). Така че окото, несвикнало с месната кухня, не възприема автоматично („естествено“) месото, което вижда като отрязано от труп (животински), а по-скоро представата му се смесва с тази за труп (човешки).

Важно е всеки да умее да вижда кухнята по този начин — тоест с това, което Виктор Шкловски нарича окото отстрани, — като място, където след убийства стоварват телата на жертвите, за да бъдат обработени (преправени) преди да бъдат изядени (ние рядко се храним със сурово месо; всъщност суровото месо е опасно за здравето ни).

 

 

Дух от миналото. Край пътя в покрайнините на Наура, полускрито в тревата, лежи тялото на лисица, очите й са избодени, козината й е потъмняла, останала съвсем без блясък, сплескана от нощния дъжд. Колко неуместно_, би казала малката чиста лисица._

 

 

Това няма нищо общо с възрастта. Защо, ще кажем ние в съда, той й плаща три пъти повече от нормалната тарифна ставка за машинописка? Отговорът: защото това, което пише за теб, е унизително и смисълът на това упражнение е да те накара да приемеш и одобриш собственото си унижение. Което, в основни линии, си е вярно. Той те кани в апартамента си, за да слушаш мръснишките му приказки, после започва да си фантазира как прави разни неща с теб, и след това ти пак трябва да слушаш тия фантасмагории от лентата и да ги пишеш на машина дума по дума — затова ти плаща като на курва. Това е по-лошо и от crimen injuria. Това си е чист тормоз, психологически и сексуален тормоз. Ще го спипаме, ще видиш.

 

 

Преди няколко вечери по националната телевизия, сред разнообразните кулинарни предавания, излъчиха и един документален филм за това какво става в кланицата в Порт Саид, където животните, експортирани от Австралия за Египет, срещат сетния си час. Един репортер със скрита в раницата си камера е заснел сцени как сухожилията на задните крака се срязват, за да могат животните да бъдат контролирани по-лесно; освен това той твърди, че е заснел толкова ужасяващи кадри, че просто не могат да бъдат излъчени по телевизията, показващи например животно с промушен в окото му нож и как този забит в очната кухина нож се използва, за да се повдигне главата на животното, така че на касапина да му е по-лесно да му пререже гърлото.

В интервю със същия журналист ветеринарният инспектор на кланицата, без да знае за тайното филмиране, категорично отрича в кланицата да съществуват някакви нередности. Напротив, неговата кланица била образцова, така твърди.

За известно време жестокостите, които се извършват в Порт Саид, както и в износа на жив добитък като цяло, бяха тема, която разбуни обществото в Австралия. Износителите на жив добитък дори бяха дарили на въпросната кланица едно кланично корито — огромен механизъм, който запира животните между прегради, вдига ги във въздуха и ги върти, за да може по този начин животното да понесе по-лесно смъртоносния удар. Въпросното корито стои неизползвано. Касапите твърдят, че съоръжението само ги бави, така се изрази ветеринарният инспектор.

 

 

Ако ми бяха казали, че последното ми увлечение ще бъде по момиче с предизвикателно поведение и подозрителни връзки (но нали бардакът не беше бардак, а място за бездомни котки)_, щях да си река, че ми е писано да се опозоря със смърт, обикновено обект на присмех, подобно някой редовен клиент на заведение със съмнителна репутация, който получава сърдечен удар in medias res[1] и се налага трупът му да бъде на бърза ръка облечен, измъкнат навън и тайно укрит в някоя задна уличка._

 

 

Алан, ти си луд! Аз не фигурирам в тази книга. Тя се занимава с политика. Тя е за Джон Хауард и Джордж Буш. За разни самураи с голи задници. Няма никакъв секс.

Откъде знаеш? Може би сексът е в онези абзаци, които крие от теб. Може би тепърва ще се видиш в следващата част. Не можеш да бъдеш сигурна. Защо мислиш, че се е спрял на теб, след като е можел да си наеме професионална машинописка, някоя стара заядлива крава с ниски обувки и брадавици по лицето? Поиска ли ти пробни страници? Не.

 

 

Не можем да очакваме, че един петнайсетминутен телевизионен филм ще има някакво въздействие върху порядките в търговията с добитък. Би било направо смешно да очакваме, че закоравелите египетски работници от кланицата ще започнат да отделят идващите от Австралия животни, за да се отнасят с тях по-грижливо в последния им земен път. И наистина, здравият разум е на страната на работниците. Ако на едно животно и без това ще му прерязват гърлото, има ли значение, че преди това ще клъцнеш сухожилията на задните му крака? Идеята за състрадателно умъртвяване е пълна с абсурди. Онова, което участниците в добронамерената кампания за повече хуманност искат, е само следното: като се изправи пред своя екзекутор, животното да бъде спокойно и смъртта да го застигне още преди да разбере какво става. Но как може животното да е спокойно след като първо са го мушкали с остен, за да се качи на кораба, а после и на товарните камиони, които минават пред гъмжащи от народ улици, и после са го закарали в непознато място, което вони на кръв и смърт? Животното е объркано, отчаяно и подивяло, затова и толкова трудно се удържа. И затова бързат да срежат сухожилията на задните му крака.

 

 

Но не, ако може да се вярва на новия ми сън, това няма да се случи. Ще издъхна в собственото си легло, ще бъда открит от моята машинописка, която ще ми затвори очите, ще вдигне телефона и ще се обади да съобщи където трябва.

* * *

Поиска ли ти препоръки? Не. Поиска ли ти да му покажеш циците си? Виж, това не знам. Може би го е направил, но ти не си ми казала. Той е избрал теб и никой друг, защото те иска, Аня, защото го възбуждаш. Защото го мъчат похотливи сънища и си представя как смучеш мръсния му оклюмал член, а после го налагаш с камшик. И какво се получава в крайна сметка? Фалшиво описание на работата, която ти предлага. Притискане с молби. Сексуален тормоз. Ще му разкатаем фамилията, казвам ти!

Повече не можех да сдържам смеха си. Обичам тази налудничава енергичност у Алан. Добри или лоши, хората като него движат света. Ела тук, господинчо, казах му, ела да ми покажеш малко истински сексуален тормоз. И двамата се хвърлихме в леглото. Завеса.

Бележки

[1] По средата на делото (лат.). — Б.пр.