Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

17. За интелигентния дизайн

Неотдавна един съд в САЩ постанови, че училищата в еди-кой си град в Пенсилвания нямат право да използват часовете по естествени науки, за да преподават онази теория за вселената, която е известна като Интелигентен дизайн, и по-точно — нямат право да преподават този Интелигентен дизайн като алтернатива на Дарвинизма.

Нямам никакво желание да се приобщавам към хората, които съставляват движението Интелигентен дизайн. Въпреки това обаче, продължавам да мисля, че еволюция чрез случайна мутация на видовете и естествен подбор е нещо не само неубедително, но и нелепо като описание на процеса, по силата на който са възникнали сложните организми. Докато няма жив човек, който да е в състояние да създаде най-обикновена муха от нищото, как тогава можем да отхвърляме с пренебрежение, като интелектуално наивен, извода, че домашната муха би трябвало да е създадена от по-висш интелект в сравнение с нашия? Ако в цялата тази картинка някой е наивен, това е човекът, който превъзнася действащите правила на западната наука и ги издига в епистемологични аксиоми с довода, че онова, чиято вярност не може да се демонстрира научно (или, да използваме една по-мека дума, предпочитана и от науката, валидност), не може да бъде вярно (валидно), не само според критериите за вярност (валидност), използвани от практиците в науката, но и според всякакви други критерии, които имат стойност.

 

 

Лесно пламваш, казах й. Тя го прие като комплимент.

Защо продължава да ми напомня, че не е омъжена? Аз бих могъл да й предложа ръката си — моята ръка и моето богатство: Зарежи Алан, бъди моя!_ Дали мога да откача дотам, че да се хвърля презглава в подобна авантюра?_

 

 

Значи, казвам аз, след като си придавам вид на оклюмала, отстъпваща, готова да приеме поражението (много отдавна съм се научила, че не си струва да се хабиш в спор с Алан, за да спечелиш), все пак ми е мъчно за стареца (което според Алан означава, че като жена се позовавам на естественото си право да бъда слаба и мекушава). В това няма нищо лошо, стига да не позволиш на чувствата си да надделеят. В това няма нищо лошо означава разбирам, знам, че си такава, но точно затова те харесвам, това е част от твоя женски чар.

 

 

Не ми изглежда никак ретроградно от философска гледна точка да приписваме интелект на вселената като цяло, вместо само на едно подмножество от млекопитаещи, обитаващи планетата Земя. Интелигентната вселена се развива целенасочено с течение на времето, дори когато въпросната цел може да остане завинаги неразбираема и недостъпна за човешкия интелект и по този начин извън обсега на нашата идея за това, какво съставлява една цел.

Доколкото желае да стигне по-далеч, различавайки универсалната интелигентност от универсума като цяло — стъпка, в предприемането на която не виждам смисъл, — човек може би ще поиска да кръсти тази интелигентност с удобното едносрично име Бог. Но дори ако човек направи тази стъпка, пак ще остане много далеч от приветстването — и приемането — на Бог, който изисква да се вярва в него, Бог, който може да се интересува от нашите мисли (за „него“) или Бог, който възнаграждава добрите дела и наказва злосторниците.

 

 

Веднъж кривнах от правия път, каза ми тя. Временно. Алан ме спаси. Така се запознахме.

Замълчах и се приготвих да чуя какво се е случило, за да кривне от правия път.

В това отношение Алан е голяма опора. Много стабилен. Като баща. Може би защото самият той е нямал баща. Знаеше ли?

 

 

Двамата с Алан често спорим и се препираме, но в леглото сме огън и плам. Един ден може да се превърнем в известни любовници. Добрият спор изостря ума, казва Алан. Освен това много неща научавам от него. Той непрекъснато чете, ходи по разни семинари и представяния на нови, съвременни теории. Чете „Уолстрийт Джърнъл“ и „Икономист“ онлайн, а иначе е абониран за „Нашънъл интерест“ и „Куадрант“. Партньорите му се присмиват, че бил голям интелектуалец. Съвсем добронамерено, разбира се, защото той винаги е с едни гърди напред в развитието на пазара и те много го уважават за това.

Когато се събрахме, той не знаеше много за секса, за това какво иска една жена, и това наистина е странно, като се има предвид, че е бил женен. Но аз успях да го прилаская, да го науча и сега той не отстъпва и на най-добрите в леглото. У него има страст, която винаги пламти за мен, а една жена може да прости много други неща заради тази страст. Господин Заек, така го наричам понякога, господин Американски заек. Веднъж го направихме четири пъти за един следобед. Това рекорд ли е или рутина, попита ме след четвъртия път. Рекорд е, отвърнах му. Господин Заек. Господин Супер Морков. Господин Голям.

 

 

Хора, които твърдят, че зад всяка особеност на всеки организъм стои дълга история на подбор и случайни мутации, би трябвало да се опитат да си отговорят на следния въпрос: защо се случва така, че интелектът, който е бил развит и предназначен за човешките същества, изглежда неспособен да проумее дори в най-малка степен собствената си сложност? Защо ние, човешките същества, зяпваме в недоумение — умът ни се свива благоговейно като пред зинала пропаст — всеки път, когато се опитаме да разберем, да схванем, определени неща, като например произхода на пространството и времето, съществуването на нищото, дори самата същност на проумяването? Лично аз не виждам какво еволюционно предимство ни дава тази комбинация — комбинацията от недостатъчност на интелектуалното схващане, заедно със съзнанието, че това схващане е недостатъчно.

 

 

Нищо не знам за Алан, отговорих.

Бил е сирак. Израсъл е в сиропиталище. Трябвало е сам да си пробива път в живота. Той е интересен човек. Трябва да го опознаеш по-отблизо.

Правило две: Никога не се забърквай със съпруга._ Каза, че си кривнала от правия път, подсетих я аз._

 

 

Между другото, казвам му аз, сеньор К. се интересува от възможностите за финансово планиране. Разбира се, казва ми Алан, ще се погрижа за паричките му. Как ще се погрижиш, питам. Добре ще се погрижа, отвръща ми той. Какво означава добре, настоявам аз. Не питай много-много, ако не искаш да получаваш лъжи, отговаря ми той. Да не му погодиш някой номер, продължавам. Няма, отговаря ми, точно обратното, ще бъда неговият ангел-хранител. Разбери, той е стар и тъжен, не млъквам аз, не може да овладее чувствата си към мен, както не можеш и ти. Не е нужно да ми напомняш, отвръща ми Алан. Моята Принцеса с пухкавото коте. Моята Кралица на клитора. Не го наранявай, моля го аз, обещай ми. Обещавам, казва ми той.

 

 

Йожен Маре, който принадлежи към онова първо поколение, което безрезервно приема доктрината на Дарвин, все пак се е чудел в каква еволюционна посока се е запътил самият той и дали няма да се окаже пример за мутация, която никога няма да прогресира и следователно, в този смисъл, може би е обречен на изчезване. Всъщност хора като Маре често са си блъскали главата дали всички щамове у човечеството се характеризират с хиперразвит интелект и дали това не е обречен еволюционен експеримент, поел по път, който човечеството като цяло не може и не би желало да следва. Така че техният отговор на горния въпрос е бил: интелектуален апарат, който съзнателно схваща своята недостатъчност, представлява еволюционно отклонение, еволюционна анормалност.

 

 

Да, но оттогава живея много прибрано. А ти, какво ще кажеш за себе си? Криввал ли си някога от правия път?

Не, отвърнах й, май не съм. А вече ми е късно. Ако кривна от правия път на моята възраст, няма да имам време да се върна обратно.

 

 

Дали вярвам на Алан ли? Не, разбира се, и той за секунда не си е помислил, че му вярвам. Съществува индивидуалното измерение, съществува и голямата картина. Една лъжа в индивидуалното измерение не се брои задължително за лъжа в голямата картина на нещата. Тя може да надскочи произхода си. Не е нужно Алан да ми го казва. То е като грима. Гримът може и да е лъжа, но само когато не всички го носят. Ако обаче всички носят грим, тогава той е в реда на нещата, а какво друго е истината, освен нещо в реда на нещата, нали така?