Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Дж. М. Кутси

Заглавие: Дневник на една лоша година

Преводач: Иглика Василева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Жанет 45 ООД

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Печатница: Полиграфически комплекс Жанет 45

Редактор: Жени Божилова

Художник: Христо Гочев

Коректор: София Несторова

ISBN: 978-954-491-681-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4603

История

  1. — Добавяне

03. За демокрацията

Главният проблем в живота на държавата е проблемът за приемствеността: как да се осигури преминаването на властта от едни ръце в други, без да се стигне до въоръжен конфликт.

В мирни времена забравяме какво ужасно нещо е гражданската война, колко бързо се превръща в безсмислена касапница. Притчата на Рьоне Жирар за воюващите помежду си близнаци е много на мястото си в случая: колкото по-малко са съществените различия между две партии, толкова по-ожесточена е взаимната им омраза. Човек неволно се сеща за коментарите на Даниел Дефо върху религиозните борби в Англия: привържениците на националната църква обичали да се кълнат наляво-надясно как зверски ненавиждат всички католици, паписти и други поддръжници на Папата, без дори да знаят дали Папата е човек или кон.

По-ранните решения на проблема за приемствеността изглеждат подчертано произволни: например, при смъртта на владетеля неговият първороден син поема властта. Удобството на решението с първородния син се състои в това, че първородният син е един-единствен; неудобството е, че въпросният първороден син може да няма никакви способности, нито дори желание да управлява. Кралските летописи са пълни с истории за некомпетентни принцове, да не говорим за крале, неспособни да създадат синове.

От практическа гледна точка няма никакво значение как се постига приемственост, стига това да не хвърли страната в гражданска война. Система, в която многобройни (въпреки че обикновено те са само двама) кандидати за водачи на нацията се представят пред народа и се подлагат на теста, наречен гласуване, е само един от начините, който изобретателният ум може да роди. Не самата система обаче има значение, а единодушието да се приемат и спазват получените резултати. Така само по себе си наследяването на властта от първородния син не е нито по-добър, нито по-лош вариант от приемствеността при демократични избори. Но да живееш в демокрация означава да живееш във време, когато единствено демократичната система се радва на валидност и престиж.

 

 

През цялото време, докато ми подаваше тази доста несвързана и безцелна информация, въздухът около нас буквално пращеше като наелектризиран и този ток не можеше да идва от мен, отдавна вече не го излъчвам, следователно идваше от нея, без да е специално насочен към някого, а просто изстрелван в пространството. Във въпросните услуги, повтори тя, или в противен случай в човешки ресурси, защото имала известен опит и в областта на човешките ресурси (каквото и да означава това); и ето че отново сянката на онази болка ме прихлупи — същата, за която бях споменал по-рано, метафизическа или поне постфизическа.

 

 

И както във времето на крале би било наивно да се смята, че първородният син е най-подходящият владетел, така и в наше време е наивно да се смята, че демократично избраният лидер е най-подходящият за целта. Правилото за приемственост не представлява формула за разпознаване на най-добрия управник, то е формула за придаване легитимност на един или друг и по този начин за предотвратяване на граждански конфликт. Електоратът — демосът — вярва, че неговата задача е да избере най-добрия кандидат, докато всъщност неговата задача е далеч по-проста: да благослови един човек (глас народен, глас божи), няма значение кой. Преброяването на бюлетините може и да прилича на начин за установяване на това кой е истинският (сиреч, най-гръмкият) глас народен; но силата на формулата за тайно гласуване, подобно силата на формулата за първородния син, се крие във факта, че е обективна, недвусмислена и извън полето на политическия дебат. Хвърлянето на ези-тура би било също толкова обективно, също толкова недвусмислено и също толкова неоспоримо, и следователно със същата убеденост може да се приеме (както се и прави), че представлява глас божи. Ние не избираме нашите управници с хвърляне на ези-тура — хвърлянето на монети се свързва единствено с презряното комарджийство, — но кой ще се осмели да твърди, че светът би станал по-лош, отколкото е сега, ако управниците още от зората на времето са били избирани чрез жребий?

 

 

Междувременно, продължи тя, помагам на Алан с докладите и така нататък, така че той може да разчита на мен като на секретарка.

Алан, повторих.

 

 

Докато пиша тези думи, си представям как тази антидемократична теза изглежда в очите на скептичния читател, който непрекъснато ще сравнява моите твърдения със съществуващите факти: дали това, което твърдя за демокрацията, важи за демократична Австралия, за демократичните САЩ и така нататък. Читателят трябва да има предвид, че на всяка демократична Австралия отговарят поне по две републики Беларус или Чад, или Фиджи, или Колумбия, които също така се придържат към формулата за тайното гласуване.

По почти всички показатели Австралия представлява напреднала демокрация. Тя също така е страна, в която преобладава цинизмът към политиката и презрението към политиците. Но този цинизъм и това презрение са удобно настанени в рамките на системата. Ако имаш резерви по отношение на системата и искаш да я промениш, продължава демократичният спор, направи го, влизайки вътре в системата: стани кандидат за политически пост, подложи се на критичната проверка на вота на избирателите. Демокрацията не позволява никаква политика извън демократичната система. В това отношение демокрацията е тоталитарна.

Ако се опълчиш срещу демокрацията във време, когато всеки твърди, че е демократ по душа, рискуваш да изгубиш връзка с действителността. За да си възвърнеш тази връзка, трябва във всеки миг да си напомняш какво значи да се изправиш очи в очи срещу държавата — демократичната държава или всяка друга — в лицето на държавния служител. Тогава си задайте въпроса: Кой на кого служи? Кой е служителят и кой — господарят?

 

 

Алан, каза тя, моят партньор. И ме изгледа. Погледът й не казваше Да, фактически аз съм омъжена жена, така че ако преследваш онова, което вероятно си си наумил, това вече ще означава тайно прелюбодеяние с всички рискове и вълнения, произтичащи от него_, не, ни най-малко, точно обратното — той казваше Ти май си мислиш, че аз съм нещо като дете, трябва ли да ти доказвам, че изобщо не съм дете?_

Аз също имам нужда от секретарка, подхвърлих, решен да действам смело.

Така ли, учуди се тя.