Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (40)

09. За остаряването

Днес хълбокът ме боли така силно, че не мога да ходя и едва сядам. Неумолимо, ден след ден, физическата машинка се износва. А що се отнася до умствения апарат, аз съм непрекъснато нащрек, следя за евентуални счупени зъбчати колела и изгорели бушони, надявайки се напразно, че той ще надживее телесния си домакин. Всички възрастни хора стават картезианци.

Не, нямам никакви мнения за машинописки, казах й. Но да, ти присъстваш в книгата — как е възможно да не присъстваш, след като си част от нейното написване? Ти си навсякъде в нея, навсякъде и никъде. Като Бог, макар и не в същия мащаб.

Държа ги ей тук. И той почука с пръст слепоочието си. Тук ги държа. Конвертируеми средства, така ги наричам. Тоест средства, които мога да конвертирам за една секунда, трябва само да реша. Не като теб, предполагам. Ти вероятно също складираш средствата си в главата — истории, сюжети, герои и тем подобни. Но при твоята работа минава много време преди да можеш да ги реализираш, месеци, дори години. Докато при мен — и той щракна с пръсти — щракваш пръсти и готово. Какво ще кажеш?