Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (51)

20. За децата

Още един урок от моите престои в парка.

Обичам децата по доста абстрактен начин. Децата са нашето бъдеще. За по-възрастните хора е хубаво да има деца край тях, защото това повдига духа им. И така нататък.

Онова, което бях забравил за децата, е непрекъснатата врява, която вдигат. Ако нещо не им е наред, крещят. Това крещене не е просто гръмогласна изява или говорене до посиняване. То изобщо не е средство за общуване, а начин да удавиш другия в думи. Това е начин да се наложиш в най-чист вид, при това бързо и ефективно. Едно четиригодишно дете може да не е толкова силно, колкото възрастен мъж, но със сигурност е по-гръмогласно.

Едно от най-първите неща, които трябва да научим по пътя на възпитанието, е: не крещете!

Онова, което обаче не искам, ако ми пишеш или се обадиш, е да чувам новини. Окончателно съм загърбила „Сидънам Тауърс“, както и Алан. Ето ме, такава съм: ако се захвана с нещо, отдавам му се изцяло, но ако работата не върви, зарязвам го, слагам точка и то престава да съществува за мен. По този начин запазвам положителната си нагласа, по този начин мога да гледам напред. Така че не желая никакви новини за Алан.

Компанията не е никак престижна. Затова си си казал: дай да опитам в добрата стара Европа. Дай да видим дали пък Европа няма да ми окаже вниманието, което не получавам у дома.