Дж. М. Кутси
Дневник на една лоша година (48)

17. За мисленето

Ако бъда притиснат да сложа етикет на моите политически схващания, ще кажа, че те са от вида на песимистично-анархичната пасивност, или на анархично-пасивния песимизъм, или на песимистично-пасивния анархизъм: анархизъм, защото опитът ми показва, че най-вредното в политиката е самата власт; пасивност, защото храня съмнение относно волята за промяна в този свят, воля често предварително заразена с жаждата за власт; и песимизъм, защото не вярвам, че в основата си нещата могат да бъдат променени. (Песимизмът от този вид е братовчед, да не кажа сестра, на вярата в първородния грях, което ще рече на становището, че човечеството не може да постигне съвършенство.)

Но дали самият аз мога да бъда определен като мислещ, като човек, който наистина умее да мисли както трябва за политиката или за каквото и да било друго? Абстракциите винаги са ми били чужди, никога не ме е бивало да формулирам абстрактни мисли.

Дали си имал прекалено голямо влияние върху мен ли? Не мисля. Мисля, че ти изобщо не беше в състояние да ми влияеш. Не го казвам, за да те засегна. Имах късмет, че те срещнах и не го отричам. Ако не беше ти, сигурно още щях да бъда с Алан; но това не се дължи на твоето влияние. И преди да те срещна бях такава, каквато съм и сега, няма промяна.

Изправих се. Алан, време е да си тръгваме, казах му. Благодаря, господин К., че ни поканихте на празненството. Съжалявам, че го развалихме, но не ни обръщайте внимание, не го взимайте присърце, скоро всичко ще бъде забравено. Алан наистина прекали с пиенето, това е, нищо повече.

През целия ми живот, преминал в умствена дейност, единствената идея, която ми е хрумвала и която може да се брои за абстрактна, ме осени доста късно, след като бях минал четирийсетте. Тогава ненадейно се сетих, че някои така да се каже ежедневни математически концепции могат да ни помогнат да направим по-ясна теорията за морала. Защото теорията за морала никога не е знаела какво да прави с количеството, с бройката, с числата. Например, да убиеш двама души по-лошо ли е от това да убиеш един? И ако е така, колко по-лошо? Два пъти по-лошо? Не съвсем два пъти, но да речем, един път и половина ли? Да откраднеш един милион долара по-лошо ли е, отколкото да откраднеш един долар? Ами ако този един-единствен долар е всичко, което има някоя вдовица?

Подобни въпроси не са чисто схоластични. Те би трябвало да занимават умовете на съдиите всеки ден, докато размишляват каква глоба да наложат или колко години затвор да присъдят.

Идеята, за която се сетих, е съвършено проста, макар че трудно може да се изрази с думи. В математиката едно напълно подредено множество се превръща в ред, когато елементите в него са в такъв порядък, че всеки елемент стои или вляво, или вдясно от всеки друг елемент. Там, където става дума за числа, вляво може да се тълкува като по-малко от, а вдясно — като по-голямо от. Целите числа, положителни или отрицателни, представляват пример за такава математическа подреденост.

Ще кажа обаче, че до известна степен ми отвори очите. Показа ми, че има и друг начин на живот — да те занимават идеи, да умееш да ги изразяваш ясно и така нататък. Разбира се, трябва да имаш талант, за да пожънеш успех. Това не бих могла да направя. Но може би, в един друг живот, ако нашите възрасти се окажат по-съвместими, двамата с теб бихме могли да заживеем заедно и аз бих могла да бъда твоето вдъхновение. Твоето домашно вдъхновение. Как ти се струва, а? Ти ще си седиш пред бюрото и ще си пишеш, а аз ще се грижа за всичко останало.

Ти забрави втората част, каза Алан. Седни, скъпа, още не съм казал на Хуан каква е втората част от нашата присъда.

В ред, който е само частично подреден, изискването всеки отделен елемент да бъде или вдясно, или вляво на всеки друг отделен елемент няма смисъл.

В областта на нравствените преценки можем да мислим за наляво от като за по-лошо от, а надясно от като за по-добро от. Ако приемем реда от елементи, за който искаме да стигнем до морална преценка, като образуващ не изцяло подреден ред, а само частично подреден ред, тогава ще се появят двойки от елементи (една-единствена жертва срещу две; един милион долара срещу един долар), между които зависимостта на подреждането, тоест моралният въпрос по-добро ши по-лошо?, невинаги е приложима. С други думи, неразрешеният въпрос по-добро или по-лошо? трябва просто да се изостави.

Предположението, че всяка, или която и да е, редица от елементи може да бъде подредена, води, поне в областта на моралните съждения, направо в блатото. Кое е по-лошо — смъртта на една птица или смъртта на дете? Кое е по-лошо — смъртта на един албатрос или смъртта на безчувствено дете с повреден мозък, привързано към поддържащ живота му апарат?

Не ми обръщай внимание. Просто приумица.

Всъщност аз съм много практичен човек. Ти никога не си виждал тази моя страна, но те уверявам, че е така. Практичен човек, за жалост, а не мечтател. Така че ако си търсиш сродна мечтателска душа, мечтателка, която ще е винаги готова да ти изпере долното бельо или да ти сготви вкусно ядене, тогава ще трябва да продължиш да търсиш. Аз не съм тази.

За да стигнем до втората част на нашата присъда, ние разсъждавахме по следния начин — Аня и аз. Той ни дава серия от оценки върху съвременния свят, казахме си ние, но предназначени за германска читателска публика. Не е ли малко странно — да пишеш книга на английски за разни фрицове? Как да си го обясним?

За жалост, трудно е да се отстъпи от интуитивната инерция да мислим винаги в порядъка на подредими редове. Това е особено очевидно в правото. Опитвайки се да измислят присъда по-лоша от смъртта, израелските съдии на Адолф Айхман излизат със следното решение: „Да бъде обесен и тялото му да бъде изгорено, а прахта му разпръсната, извън границите на Израел.“ Но тази двойна присъда — първо над Айхман, а после и над тленните му останки — издава по-скоро истинско безсилие. Смъртта е абсолютна. Няма по-лошо; и това е така не само за Айхман, но и за всеки един от шестте милиона евреи, избити от нацистите. Шест милиона смърти не са същото като — тоест не се „равняват“, в известен смисъл дори не „надвишават“ — една смърт („само“ една смърт); въпреки това, какво означава — какво точно означава — да кажеш, че шест милиона избити, взети вкупом, са нещо по-лошо от една смърт? Това не е някаква парализа на способността да разсъждаваме, която ни кара да гледаме безпомощно на въпроса. Самият въпрос е сбъркан.

Мислех си известно време за твоя приятел, унгарския фотограф, и за онова, което ти беше казал. Повечето фотографи, с които съм работила, бяха педерасти, всички са такива в света на модата, но въпреки това, когато обективът е насочен към мен, знам, че се движа и действам по-различно, независимо кой стои зад него. Дори нещо повече — повече от това как се движа. Струва ми се, че стоя извън себе си и се наблюдавам отстрани как изглеждам в очите на камерата. Усещането е като че се гледам в огледало, но всъщност по-силно, тъй като виждането не става през твоите очи, а през очите на друг.

Обяснението, за което се сетихме, е следното: в англоезичния свят, свят на твърдите глави и здравия разум, книга с подобни искрени мнения няма да се радва на голям интерес, особено ако е написана от човек, чието единствено постижение е в сферата на въображаемото.