Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

23. За Йохан Себастиан Бах

Най-доброто доказателство, че животът е хубав и, следователно, може би в края на краищата наистина има Бог, който е взел присърце нашата съдба и благоденствие, е това, че в деня, в който се раждаме, прозвучава музиката на Йохан Себастиан Бах. Дава ни се даром, като подарък неспечелен и още незаслужен.

Как бих искал поне веднъж да можех да поговоря с този човек, умрял преди толкова много години! „Порадвай се, виж как и през двайсет и първи век ние продължаваме да свирим твоята музика, как благоговеем пред нея и как я обичаме, как тя ни пленява и трогва, как ни дава сили и как ни носи радост — така ще му кажа. — От името на цялото човечество, моля те, приеми тези думи на благодарност, колкото и да са недостатъчни, и нека всичко, което си изстрадал през онези последни скръбни твои години, включително мъчителните хирургични операции на очите, да бъде забравено.“

 

 

Каквото и да правиш, не се оставяй да те обземе депресия. Знам какво си мислиш, че вече не си онова, което си бил, но истината е, че все още изглеждаш добре и че си истински джентълмен, който знае как да накара една жена да се почувства жена. А жените ценят това у мъжа, независимо колко други неща може да му липсват. Що се отнася до твоето писане пък, ти без съмнение си един от най-добрите, клас АА, и ти го казвам не просто като приятел. Умееш да очароваш читателя (например в онзи малък откъс, когато говориш за птиците в парка).

 

 

Много време след като бях вече скъсала с Алан и се бях преместила в Куинсланд, след като сеньор К. ми беше изпратил книгата си и аз му бях отговорила, за да му благодаря, се обадих по телефона на госпожа Сондърс в „Тауърс“. Така и не се сближихме с нея докато живеех там. Тя, разбира се, е малко смахната (именно тя ми каза, че сеньор К. бил от Колумбия, по всяка вероятност го беше объркала с някой друг), но апартаментът й е на същия етаж, освен това знам, че има добро сърце (тя е онази, дето редовно храни птиците в парка).

 

 

Защо точно към Бах и само към него ли копнея да се обърна? Защо не към Шуберт? („Нека суровата бедност, в която е трябвало да живееш, бъде забравена.“) Защо не към Сервантес? („Нека жестоката загуба на ръката ти бъде забравена.“) Какъв ми е Йохан Себастиан Бах? Като го назовавам, дали не призовавам бащата, който бих избрал от всички живи и мъртви, ако ми бъде позволено да избирам баща? В този смисъл дали не го посочвам за мой духовен баща? И кое е онова нещо, което искам да изкупя, като за сетен път извикам една лека усмивка върху устните му? Това, че в живота си бях толкова лош син, това ли?

 

 

Под перото ти нещата оживяват. Ако трябва да бъда честна, категоричните ти, твърди мнения за политика и така нататък не са ти най-добрите, може би защото в тях няма разказ, може би защото не си много в течение на нещата, може би защото това не е твоят стил. Но аз наистина се надявам един ден да публикуваш и твоите меки мнения. Ако го направиш, не забравяй да изпратиш един екземпляр на твоята малка машинописка, която ти е подсказала идеята.

В личния ми живот нещата се подреждат добре. Преместих се в Бризбейн, както сам виждаш. Таунсвил е прекалено малък за мен, пък и дълбоко в сърцето си аз съм градско чедо. Тук се срещам с един мъж и когато сме заедно, се чувстваме щастливи (така си мисля). Той е типичен австралиец, има си собствен бизнес (климатични инсталации) и е горе-долу на моята възраст (в това отношение Алан не беше добър избор). Може би някой ден ще се оженим, ще видим. Той иска деца, а и аз не съм забравила какво ме посъветва — да не изчаквам прекалено дълго.

 

 

Госпожо Сондърс, казах й, бихте ли ми се обадили, ако нещо стане със Сеньора, ако влезе в болница или, недай боже, нещо по-лошо? Бих могла да помоля и Алан, моето бившо гадже, но връзката ни охладня, пък и Алан е мъж, а мъжете не обръщат внимание на такива неща. Звъннете ми по телефона и аз ще пристигна. Не че мога да направя кой знае какво за него — не съм медицинска сестра, но не искам да си мисля как е останал сам и, нали разбирате, в очакване на края си. Той няма деца и, доколкото съм чувала, никакви други роднини, така че едва ли ще се намери човек, който да се погрижи за всички приготовления, а това не е хубаво, ако разбирате за какво говоря.