Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

22. За скуката

Само висшите животни имат способността да се отегчават, твърди Ницше. Това негово наблюдение, предполагам, трябва да се приема като комплимент за Човека като едно от висшите животни, макар и комплиментът да е малко двусмислен: умът на Човека е неспокоен и ако няма какво да го занимава, той може да помръкне от раздразнение, да изпадне в нервност, нищо чудно и в злобна, необмислена деструктивност.

Като дете изглежда съм се изживявал като ницшеанец. Бях напълно убеден, че скуката, присъща на моите връстници, е белег за тяхната по-висша природа, че тя се изразява в мълчалива преценка на онова, което ги отегчава и на което те гледат с пренебрежение, тъй като не отговаря на законните им човешки потребности. Така че, когато моите съученици се отегчаваха от поезията например, аз неизменно стигах до извода, че самата поезия не я бива и че моето лично увлечение по нея е по-скоро отклонение от нормата, изключение и грешка, че издава собствената ми незрялост.

 

 

Майка ми вика: нека задържи нещата, какво толкова — парцали, ще си купиш нови. Той е губещият, защото къде ще намери друго момиче като моята Аня? Моята майка е вярна приятелка. Такива сме ние, филипинките. Добри съпруги, добри любовници, но и добри приятелки. Във всичко сме добри.

 

 

Най-накрая в асансьора имах възможност да си кажа думата. Алан, никога няма да ти простя унижението, което трябваше да преживея тази вечер заради теб. Никога. Говоря ти съвсем сериозно.

 

 

И тези мои разсъждения бяха солидно подкрепяни от литературната критика по онова време, която твърдеше, че съвременността (имайки предвид двайсети век) изисква поезия от нов, модерен вид, която да скъса решително с миналото и най-вече с поезията на викторианската епоха. В очите на истински модерния поет нищо не изглеждаше по-ретроградно и следователно по-достойно за презрение от харесването на Тенисън.

Самият факт, че моите съученици се отегчаваха от Тенисън, за мен представляваше убедително доказателство, ако изобщо имаше нужда от доказателство, че дори и да не го съзнават, те са истински носители на новата модерна чувствителност. Чрез тях Духът на времето оповестяваше строгата си присъда над викторианската епоха, и най-вече над Тенисън. Що се отнася до тревожния факт, че моите съученици бяха също толкова отегчени (да не кажа дори напълно объркани) от Т. С. Елиът, това трябваше да се обясни с някаква проява на немъжественост и упадъчност у него, с неспособността му да отговори на техните грубиянски, мъжкарски стандарти.

Изобщо не ми хрумваше, че моите съученици намират поезията отегчителна — което се отнасяше и за всички останали предмети в училище, — защото им липсва способността да се съсредоточат в нея.

 

 

Ти недей да се ядосваш на Алан. Лошите мисли може да съсипят деня ти, а струва ли си да си развалиш макар и един ден, след като не са ти останали толкова много? Не се ядосвай за нищо, не му обръщай внимание, сякаш изобщо не съществува, сякаш е герой от тъп разказ, който си захвърлил без да го прочетеш докрая.

 

 

На фона на ярката светлина, която идваше отгоре, видях как ченето на Алан увисна. В този момент представляваше точно това, което беше: сърдит, недоволен, полупиян австралиец на средна възраст.

 

 

Най-сериозните последици от този мой нелогичен извод, до който бях стигнал (че най-интелигентните се отегчават най-бързо, следователно, който се отегчава най-бързо притежава интелигентност в най-висша степен), се оказаха в областта на религията. Според мен религиозните обреди бяха скучни, следователно a fortiori моите връстници, като съвременни души, би трябвало да намират и религията за скучна и досадна. Това, че те не проявяваха никакви признаци на скука, както и желанието, с което повтаряха като папагали християнските догми и изповядваха християнските ценности, докато в същото време се държаха като същински диваци, за мен представляваше просто доказателство за тяхната зрелост и способност великодушно да преглътнат разликата между истинския (видим, осезаем) свят и измислиците на религията.

Чак сега, на по-стари години, започвам да виждам как в действителност обикновените хора, онези отегчени висши животни, според Ницше, реагират на заобикалящата ги среда. Те се справят с нея не като се дразнят, а като ограничават очакванията си. Справят се като свикват да изтърпяват много неща, като оставят ума си да жужи на бавни обороти. Одремват се и тъй като нямат нищо против подобна дремливост, те не се дразнят и от това, че им е скучно.

 

 

Ние двамата се разбирахме добре, ти и аз — нали така? И всичко почиваше на искреността помежду ни. Бяхме съвсем откровени един с друг. Това ми харесваше. С Алан не можех винаги да бъда откровена.

 

 

Нито една моя постъпка, продължих аз, нито една постъпка на К., не би могла да оправдае поведението ти тази вечер.

 

 

За мен обаче неспособността на моите учители, братята Маристи[1], да се явяват всяка сутрин в огнени одежди и да ни втълпяват дълбоки и ужасни метафизични истини, беше доказателство, че са недостойни служители. (Служители на кого, на какво? Със сигурност не и на Бог — Бог не съществува, това няма нужда да ми го казват, но на Истината, на Нищото, на Празнотата.) За моите млади съвременници обаче Братята си оставаха просто отегчителни, и толкоз. Бяха отегчителни, защото за тях всичко беше отегчително; и тъй като всичко беше отегчително, значи нищо не беше отегчително, човек просто трябва да се научи да го понася.

Тъй като се бях отдръпнал от религията, предполагах, че и моите съученици също не си падат по нея, макар и да го правят по един ненатрапчив и по-тактичен начин, тоест по начин, който аз все още не бях открил за себе си. Чак днес обаче си давам сметка колко погрешно съм разсъждавал тогава. Те изобщо никога не са се отдръпвали. Нито децата им, нито внуците им сега. Докато стана на седемдесет, предричах гръмко навремето, всички църкви в света ще бъдат превърнати в обори, в музеи или в грънчарници. Оказах се дълбоко неправ. Погледнете само, всеки ден навсякъде изникват нови църкви, да не говорим за джамиите. Така че авторитетното мнение на Ницше трябва да бъде коригирано: може и да е вярно, че само висшите животни са способни да изпитват скука, но човек е доказал, че е най-висшият сред тях, защото е опитомил скуката, като й е дал убежище.

 

 

Не можеш да си честен с някого, когато живееш с него и отношенията ви са предбрачни, не и докрай честен, особено ако искаш връзката да просъществува. Това е едно от гадните неща при брака.

 

 

На двайсет и петия етаж вратата се отвори. Чух те много добре, каза ми Алан. Чух те и те разбрах. И знаеш ли какво ще ти отговоря, мое скъпо парцалче? Що не си ебеш майката, това ще ти кажа.

Бележки

[1] Братята Маристи, или наричани още „Малките братя на Мария“, е френско по произход католическо мисионерско общество, създадено през 19 в. от св. Марселен Шампана. Главната им дейност се състои в основаването на училища и обучението в тях. — Б.пр.