Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

07. Целувката

На стената в една хотелска стая в Бърни, Тасмания, виси плакат: улиците на Париж, 1950-а; момче и момиче се целуват, моментът е уловен в черно-бяло от фотографа Робер Доано. Целувката изглежда спонтанна. Сякаш внезапен прилив на чувства е обзел двойката насред улицата: дясната ръка на момичето все още не е отвърнала на мъжката прегръдка и стои свободно увиснала, свита в лакътя — една извивка, противоположна на издадените напред гърди на момичето.

Целувката им е не само страстна — с тази целувка се провъзгласява любовта. И човек неволно си съчинява историята. Той и тя са студенти. Прекарали са нощта заедно, тяхната първа нощ, събудили са се в обятията си. Сега обаче имат лекции, на които трябва да присъстват. На тротоара, насред сутрешната тълпа от хора, сърцето му изведнъж се облива в нежност. Тя също е готова да му се отдаде хиляди пъти. Затова се целуват. А що се отнася до минувачите, както и до дебнещия фотоапарат, това тях изобщо не ги интересува. Оттук и „Париж, град на любовта“. Но това може да се случи навсякъде, тази любовна нощ, този изблик на чувства, тази целувка. Може да се случи дори в Бърни. Би могло да се случи в същия този хотел, незабелязано и незапомнено, освен от самите влюбени.

 

 

А твоята кариера, попитах. Какво ще стане с твоята кариера?

Моята кариера ли? Не знам. Може би известно време ще помагам на майка ми. Тя има агенция за модели, самичка я изгради, тръгна от нулата — сега е най-голямата в северен Куинсланд. Което е направо страхотно за момиче, родом от малкия провинциален Лузон, започнало от нищо.

 

 

Алан, млъкни, казах. После се обърнах към К: Алан прекали с пиенето, ако продължи да се налива, всички ще започнем да се чувстваме неловко.

 

 

Кой е избрал да закачи този плакат? Въпреки че съм само един хотелиер, аз също вярвам в любовта, мога да разпозная божественото, като го видя — това ли казва неговото присъствие тук?

Любов: онова, за което копнее сърцето.

 

 

Ако не се брои добрият външен вид, подхвърлих. Сигурно е започнала с хубост и с умна глава на раменете… ако се съди по дъщерята, която е родила.

Да, хубава е. Но в крайна сметка къде те отвежда хубостта?

 

 

Тя ме помоли и аз отстъпих, каза Алан. Упс, ето на, издадох тайната! Съобразих се с молбата й и се спрях. Да, ако трябва да кажа истината, Хуан, аз бях човекът, аз бях въпросният мерзавец, който се канеше да те ограби. Но не го направих. Заради моята приятелка тук. Моята възхитителна приятелка с най-сладката катеричка на света.