Включено в книгата
Оригинално заглавие
Diary of a Bad Year, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

11. La France moins belle

Онази област във Франция, в която се чувствам почти като у дома си, е Лангедок, където в продължение на няколко години се намираше и моят втори дом. Лангедок, без съмнение, е най-живописната част от la belle France. Във вътрешността на страната климатът е суров — задушно, горещо лято и ледено студена зима. Селото, в което като че паднах от небето, беше напълно невзрачно, жителите му — съвършено негостоприемни. Въпреки това, с течение на годините къщата, която придобих там, успя да си пробие път и да се вмъкне ако не в сърцето ми, то в една друга по-мистериозна моя способност — чувството ми за дълг. Дълго време след като вече бях преустановил годишните си посещения и бях продал малката къща — jolie отвън, но доста мрачна отвътре, доста безрадостна, — аз продължавах болезнено да тъгувам за нея. Какво ще стане сега, когато мен вече ме няма, за да я наглеждам, да се грижа за нея?

 

 

Не, ние не се караме, да не сме деца. Казах му, че имам нужда от чист въздух, да си почина от него и толкоз. По всяка вероятност и той има нужда от същото. Довиждане. Пази се. И помни: стой далече от болници. Болниците разболяват хората.

 

 

Точно така. Но прелестната Аня ме спря, Аня със златното сърце. Той ми е шеф, примоли ми се тя, отнася се добре с мен, как бих могла да го измамя? Хуан, тя си пада по теб, знаеш ли го?

 

 

Никога през живота си не съм изпитвал голяма радост от притежанието на каквото и да било. Изобщо не мога да се възприема като собственик. Но имам склонност да влизам в ролята на пазител и закрилник на всичко необичайно и непривлекателно, на онова, което другите хора ненавиждат и отбягват: стари зли псета, грозни мебели, които имат навика да надживяват всичко, коли, които ще се разпаднат всеки момент. Това е роля, от която се пазя, но от време на време безмълвният зов на отритнатите сломява съпротивата ми.

Увод към история, която никога няма да бъде написана.

 

 

Подложи си бузата. И аз съвсем лекичко — не се бях избръснал и не исках да я засегна с това — допрях устни върху тази гладка кожа.

 

 

Алан! — скастрих го. После хвърлих един поглед на момичето — тя излезе от стаята и тихичко затвори вратата на кухнята след себе си.