Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (89)

3

— Да се престори на един от нас — размишляваше Рейнарт, след като тя довърши разказа си. — Ама че нахалство, ебати! Но сигурна ли сте, че е Тръна?

— Ако не е, можем да предположим само, че вече имаме и друг, също толкова сръчен и дързък крадец, който пребърква джобовете на равните ми по ранг. А според мен така ще се изсилим с предположенията. Дори и за град, претъпкан с призраци като този.

— Не може ли да е Сивия крал? Той е точно такъв, изплъзваш се — така твърдят всички доклади.

— Мммм. Не, Сивия крал трепе хората на Барсави. Начинът на действие на Тръна е простото надхитряне — няма и капка истинска проляна кръв още, доколкото ми е известно. И не смятам, че това е съвпадение.

Рейнарт остави празната чиния от сладкиша и отпи от виното си.

— Значи, ако повярваме на разказа на доня Салвара, сме изправени срещу банда от поне четирима души. Самият Трън — да го наречем Лукас Феруайт, за удобство. Слугата му Грауман. И двамата, които са нахлули в имението на Салвара.

— Добро начало, Стефан. Но бих казала, че е по-вероятно бандата да се състои от пет-шест души.

— Защо смятате така?

— Убедена съм, че фалшивият Полунощен е казал истината, когато е съобщил на дон Салвара, че нападението близо до Храма на Щастливите води е било постановка. Би трябвало да е — при такъв сложен замисъл. Значи имаме още двама съучастници — двамата маскирани нападатели.

— Ако приемем, че не са били наети само за задачата.

— Съмнявам се. Замисли се над крайно оскъдните сведения допреди това… Нито един доклад, нито една хвалба, нито нещичко, прошепнато от някой, който поне да твърди, че работи за Тръна на Камор. И все пак всеки божи ден крадците с часове се фукат гръмогласно кой сред тях пикае най-надалече. Твърде необичайно.

— Е — рече Рейнарт. — Ако прережеш гърлото на наемника, след като си е свършил работата, пак не се налага да му плащаш.

— Но все още обсъждаме Тръна и аз съм убедена, че подобно начинание не съвпада с модела му на действие.

— Значи бандата му е затворено предприятие — има смисъл. Но все пак може и да не са шестима. Двамата в уличката може да са същите двама, които са влезли в имението, облечени като Полунощни.

— О, драги ми Стефан! Интересно предположение! Да кажем минимум четирима, максимум шестима като първа догадка, иначе цяла нощ ще си рисуваме тук диаграми. Подозирам, че ако са повече, ще им е трудно да се крият толкова добре, колкото се крият.

— Значи тъй да е. — Рейнарт се замисли. — Мога да ви осигуря петнайсет-шестнайсет остриета още начаса. Някои от моите момци тази вечер наобикалят из Примката и Казана, защото получихме рапорти за погребението на Назка Барсави. Не мога да ги привикам незабавно. Но ми дайте време до зазоряване и ще извикам всички останали, оборудвани и готови за бойни подвизи. И Нощното стъкло ще ни подкрепи — даже няма нужда да замесваме и жълтодрешковците. Знаем, че и без това те може да са компрометирани.

— Това би било добре, Стефан, ако исках да ги спипат веднага. Но не искам… Според мен имаме поне няколко дни на разположение, за да затегнем мрежата около този човек. София каза, че са обсъждали първоначален план за около двайсет и пет хиляди крони. Подозирам, че Тръна ще изчака да прибере и останалите му дължими седем-осем хиляди.

— Тогава поне нека да държа един отряд в готовност в Двореца на търпението — ще ги набутам между жълтодрешковците. Ще бъдат готови да се втурнат пет минути след като им бъде наредено.

— Много благоразумно. Направи го. А сега, що се отнася до това как да подходим към самия Трън, прати утре някой в „Мераджио“ — най-умелия, с когото разполагаш — да провери дали Феруайт има сметка там и кога е открита.

— Калвиро. Ще изпратя Марализа Калвиро.

— О, отличен избор. По мое мнение всички останали, които този Феруайт е представил на Салвара, са заподозрени. Нека да провери писаря, който тя твърди, че мъжът й срещнал веднага след нагласеното нападение при храма.

— Екари ли беше? Еванте Екари?

— Да. А после искам да провериш Храма на Щастливите води.

— Аз ли? Господарке, точно вие от всички хора на света знаете, че аз не изповядвам тази вяра, само съм наследил външността!

— Но можеш да се престориш, че я изповядваш, а ми е нужна точно външността ти. Тя ще те постави извън подозрение. Огледай мястото; гледай за такива, дето не изглеждат като за там. Търси банди или изцепки. Има слаба вероятност някой в храма да е знаел за подготвеното нападение. Дори и случаят да не е такъв, трябва да го ликвидираме като възможност.

— Значи работата все едно е вече свършена. Ами странноприемницата им?

— Да, „Катурнатата къща“. Изпрати там един човек — само един! Имам двама стари осведомители сред прислугата — единият си мисли, че пее на жълтодрешковците, а другата — че работи за Капа. Ще ти съобщя имената. Засега искам само да проверя дали още са там, в покоите „Бушприт“. Ако са, можеш да вкараш вътре няколко от хората ти, предрешени като прислуга. Засега — само наблюдение.

— Много добре. — Рейнарт стана от стола и изтръска трохите от брича си. — Ами примката? Ако желанието ви бъде удовлетворено, къде и как желаете да я затегнем?

— Хайките за Тръна винаги са приличали на опит да уловиш риба с голи ръце — отвърна тя. Ще искам да го приклещите някъде, на някое място, където бягството е невъзможно, отрязан от неговите приятели и изцяло заобиколен от наши.

— От наши? Как… О! Гарвановия обсег!

— Да. Много добре, Стефан. В Деня на промените, само след седмица и половина. Празникът на Херцога. Петстотин метра над земята, заобиколен от аристокрацията на Камор и стотина стражи. Ще наредя на доня София да покани този Лукас Феруайт на вечеря с Херцога като гост на семейство Салвара.

— Ако предположим, че той не заподозре капан…

— Мисля, че той би оценил точно такъв жест. Според мен наглостта на нашия тайнствен приятел е онова, което най-накрая ще уреди да се запознаем лично. Ще накарам София да разиграе финансово неблагополучие — тя може да каже на Феруайт, че последните няколко хиляди крони няма да му бъдат изплатени преди празника. Двойна стръв на куката — неговата алчност ръка за ръка със суетността му. Осмелявам се да предположа, че изкушението ще му е по вкуса.

— Да включа ли всички?

— Разбира се. — Доня Ворченца отпи от виното си и бавно се усмихна. — Искам Полунощен да свали сакото му; искам Полунощни да го обслужват преди вечерята. Ако използва нощно гърне, искам Полунощен да му го захлупи после. Ще го отведем в Гарвановия обсег; а после ще наблюдаваме земята да видим кой бяга и накъде бяга.

— Нещо друго?

— Не. Залавяй се, Стефан. Върни се и ми докладвай след няколко часа. Аз още ще съм будна… очаквам съобщения от Плаващия гроб, когато погребалното шествие на Барсави се върне. Междувременно ще пратя на стария Никованте писмо относно нашите подозрения.

— Ваш покорен слуга, господарке. — Рейнарт се поклони отсечено и напусна солариума с дълги, забързани крачки.

Още преди тежката врата да се затръшне, доня Ворченца скочи на крака и хукна към малко писалище, скътано в ниша отляво на касата. Тя извади от него пергаментов лист, надраска припряно няколко изречения, сгъна го и го запечата с капка син восък от хартиена тръбичка. Восъкът беше алхимичен и се втвърдяваше след кратко излагане на въздух. Тя предпочиташе в тази стая сред внимателно събираните и описвани десетилетия наред сведения да не попадат източници на открит огън.

В писалището имаше пръстен печат, който доня Ворченца никога не слагаше извън солариума. На пръстена беше изобразена сигла, която я нямаше никъде на герба на фамилия Ворченца. Тя притисна пръстена върху втвърдяващия се син восък и го отдръпна със слабо изпукване.

Щом пратеше писмото надолу по подвижната масичка, един от нощните й помощници веднага щеше да се втурне към североизточната платформа на кулата и да се прехвърли в Гарвановия обсег с вагонетка. Там той щеше да достави писмото право в ръцете на стария Херцог, дори и Никованте да се е оттеглил в покоите си.

Такъв бе обичаят с всяко писмо, чиито единствени препоръки бяха синият печат и стилизираното изображение на паяк върху него.