Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (73)

1

Локи нахвърли плана си по време на продължителен и нервен обяд.

В Деня на Херцога, малко подир пладне, Джентълмените копелета седяха на масата в своята стъклена бърлога. Навън слънцето щедро лееше обичайното си следобедно наказание, но в бърлогата беше хладно, неестествено хладно дори за мазе. Окови често отбелязваше, че елдергласът прави фокуси не само със светлината.

Бяха подредили трапеза, по-подобаваща за празник, отколкото за обедна среща. Имаше задушено овнешко с лук и джинджифил, пълнени змиорки в пикантен винен сос и сладкиши със зелени ябълки, които Джийн бе опекъл (с щедра доза остершалинска ракия, излята върху плодовете).

— Бас държа, че дори и на личния готвач на Херцога биха му одрали топките, ако го направи — беше заявил той. — По мои сметки всеки сладкиш излиза по две-три крони.

— А колко ще струват — обади се Дървеницата, — като ги изядем и излязат през другия изход?

— Можеш да ги измериш, щом искаш — рече Кало. — Вземай везните.

— И лопатката — додаде Галдо.

Братята Санца човъркаха пикантен омлет, посипан с кайма от овчи бъбреци, иначе сред любимите ястия на цялата маса. Но днес, въпреки че всички бяха съгласни, че това е най-добрата им трапеза от седмици насам и превъзхожда дори и отпразнуването на първия им успех в играта с дон Салвара, вкусът все едно се беше изпарил от ястията. Само Дървеницата нагъваше с ищах и вниманието му беше почти изцяло съсредоточено върху подноса със сладкишите на Джийн.

— Я ме вижте! — заяви той с пълна уста. — С всяка хапка ставам все по-скъп!

Шегата му бе посрещната с кротки полуусмивки и нищо повече. Момчето изсумтя с досада и тресна с юмруци по масата.

— Е, щом никой от вас не иска да яде — заяви то, — защо не почнем да кроим как да отървем секирата довечера?

— Прав е — съгласи се Джийн.

— И то много — додаде Кало.

— Да — съгласи се Галдо. — Каква е играта и как ще я играем?

— Ами… — Локи бутна чинията си, смачка платнената салфетка и я метна в средата на масата. — За начало трябва пак да ползваме проклетите стаи в Счупената кула. Май онова стълбище още не е приключило с нас.

Джийн кимна.

— И какво ще правим там?

— Точно там ще сме ние с тебе, когато Анджаис дойде да ни вземе в деветия час. И там и ще си останем, след като той напълно се убеди, че имаме много убедителна причина да не тръгнем с него.

— И каква ще е тази причина? — попита Кало.

— Много колоритна — отвърна Локи. — Вие с Галдо ще трябва този следобед да нанесете кратка визита на Джесалин д’Обарт. За осъществяването на намисленото ми е нужна помощта на черен алхимик. Ето какво ще й кажете…