Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (125)

4

В много отношения двама беше най-лошият брой противници за ръкопашен бой. Беше почти невъзможно да ги накараш да се скупчат и да си пречат, особено, при положение че имаха голям опит в съвместните действия. А ако имаше хора в Камор, добри в боя в тандем, това бяха сестрите Беранджия.

Джийн разчиташе на единственото си предимство, докато въртеше брадвите и чакаше някоя от сестрите да предприеме първия ход. Беше ги гледал в действие десетина пъти на Подвижния пир и на Плаващия гроб. Можеше и да не му е от кой знае каква полза, защото не беше акула, но все си беше нещо.

— Чували сме, че си бил много добър — рече сестрата отляво и щом го произнесе, тази отдясно се хвърли напред, държейки единия нож в защитна позиция, а другия — ниско долу, готов за намушкване. Джийн отстъпи встрани, пресрещна ножа й с лявата брадва, а с другата замахна към очите й. Вторият й нож вече я причакваше там — брадвата отскочи от обкования с шипове предпазител. Тя бе толкова невъзможно бърза, колкото той се боеше. Е, да става, каквото ще става! Той я ритна в лявото коляно — лесен трик, който бе използвал, за да строши десетки колянови капачки през годините.

Тя обаче се усети за удара и подгъна коляно, за да го избегне. Кракът му уцели прасеца й и тя загуби равновесие, но само толкова. Джийн замахна с брадвите нататък, където би трябвало да падне, но тя превърна страничното си падане във вихрен ритник — завъртя се на лявото си бедро по-бързо, отколкото погледът му бе в състояние да я проследи, и десният й крак връхлетя в размазана дъга. Стъпалото се вряза в челото му, точно над очите, и целият свят се разтресе.

Часон. Разбира се. Щеше страшно да го намрази това бойно изкуство.

Той залитна назад — само тренираният инстинкт го спаси от следващия й удар, прав, който щеше да пробие слънчевия му сплит и да забие кинжала й до дръжката в тялото му. Замахна надолу и навътре с брадвите — маневра, която дон Маранцала на шега наричаше „клещите на рака“, приклещи ножа и с дясната брадва и го бутна встрани. Това я изненада — Джийн се възползва от продължилото й част от секундата колебание и заби върха на другата брадва в тила й. Нямаше време да замахне както трябва, но натисна и го намушка навътре. Тя залитна назад, кашляйки, а той изведнъж разполагаше отново с няколко крачки пространство. Отстъпи още една крачка назад — стената на склада се издигаше зад гърба му. На някаква си педя разстояние ножовете им далеч превъзхождаха неговите оръжия. Трябваше му пространство за замах.

Сестрата отляво се хвърли напред, щом дясната залитна назад, и Джийн изруга тихичко. С гръб, опрян до стената, те не можеха да го нападнат от противоположни страни, но и той нямаше накъде да бяга — те можеха да се редуват да го нападат, едната да си почива, а другата да продължава да го изтощава, докато той допусне грешка.

Отново го обзе гняв. С рев той замахна и с двете брадви към новата си противничка. Това я свари неподготвена — тя се дръпна встрани с бързина, равна на сестрината й, и оръжията изсвистяха покрай нея, а едното забърса косата й. Той я нападна с протегнати ръце — празните ръце бяха по-добри срещу зъбите на крадеца, когато противникът бе толкова близо, че можеше да го целунеш. Сестрата пред него отново замахна, уверена, че бързо ще го довърши, но бе лесно да подцениш бързината на Джийн, ако не си я виждал отблизо. Ръцете му стиснаха предмишниците й, после той използва масата и мускулите си, за да ги разтвори насила. Както и очакваше, тя вдигна крак и се подготви да го изрита.

Той заби пръстите си в твърдия мускул на ръката й, за да държи ножовете й далеч от себе си, и я дръпна с всичка сила. Тя полетя напред и с трясък, проехтял из целия склад, носът й се заби в челото му. Плисна топла кръв, която оплеска одеждите му, но той се надяваше, че Аза Гуила ще му прости това малко неуважение. Преди противничката му да успее да се съвземе, той пусна ръцете й, сграбчи лицето й с една ръка и го блъсна с всичка сила, като гюлетласкач от старите игри от времето на Теринския трон. Тя се вряза в сестра си, която едва успя да отдръпне оръжията, тъкмо навреме, за да не посече своята близначка, и двете се стовариха върху покритата със зебло купчина трупове.

Джийн притича към центъра на склада, където брадвите му лежаха в прахоляка. Вдигна ги, завъртя ги и бързо разкопча закопчалката, която придържаше робата му под яката. Докато сестрите се съвземат, той се измъкна от робата и тя се свлече на пода.

Близначките Беранджия отново го нападнаха, на десетина крачки една от друга, и сега определено изглеждаха ядосани. „Богове — помисли си Джийн. — Повечето мъже биха приели счупения нос за знак да търтиш да бягаш!“ Но сестрите продължиха да настъпват към него, а в черните им очи искреше злоба. Злокобната червено-бяла светлина ги осветяваше откъм гърба и ги очертаваше с призрачен огън, когато те вдигнаха ножове за нов удар.

Поне разполагаше с пространство за маневри.

Без да си разменят и дума, сестрите Беранджия се втурнаха към него. Четирите им ножа лъщяха. Тъкмо техният професионализъм спаси Джийн този път — още преди да е станало, той знаеше, че едната ще финтира, а другата ще удари. Тази отляво, със счупения нос, нападна частица от секундата по-рано от тази отдясно. Вдигнал отбранително лявата брадва, той пресече пътя на тази отляво. Другата, опулена от изненада, се метна към мястото, от което Джийн току-що се бе изплъзнал, той замахна с брадвата с топката напред и тя се вряза в темето й. Нещо изпука влажно и тя се строполи на пода, а ножовете изпаднаха от безжизнените й ръце.

Другата изпищя и в този миг Джийн осъзна, че е допуснал грешка — финтирането може със съвсем малко усилие да премине в убийствен удар. Ножовете й замахнаха, тъкмо когато той замахваше отново с дясната брадва. Той прихвана и отклони единия с нея, но другият мъчително се плъзна по ребрата му под дясната му гръд и разряза кожата, тлъстината и мускулите. Той изохка, тя го изрита в корема, той залитна и падна възнак.

Тя връхлетя върху него — по лицето и врата й течеше кръв, в очите й блестеше нажежена омраза. Щом нападна, той ритна с двата крака. Въздухът изригна от дробовете й и тя отлетя назад, но остра болка прониза десния му бицепс, а сякаш огнена черта пресече лявото му бедро. По дяволите, тя вече бе забила остриетата си в него, когато той я блъсна назад — беше разрязала с назъбена линия горния край на бедрото му, и то с негова помощ! Той изстена — това трябваше бързо да приключи или загубата на кръв щеше да го довърши също толкова сигурно, колкото и ножовете на оцелялата сестра.

Тя вече беше скочила на крака — о, богове, наистина беше бърза! Джийн се надигна на колене, разкъсван от болка в ребрата. Усещаше как топла влага блика по корема и краката му, и тази влага бе времето, което изтичаше. Тя отново го нападаше — червената светлина блестеше по стоманата. Джийн предприе последния си ход.

Дясната му ръка като че не беше достатъчно силна за истинско хвърляне и затова той подхвърли дясната брадва към нея изотдолу, право в лицето. Не беше достатъчно бърза, за да я рани, за убийство да не говорим, но тя трепна за миг и този миг му беше достатъчен. Джийн замахна с лявата брадва и я заби странично в дясното й коляно. Костта поддаде с най-задоволителния звук, който Джийн си спомняше да е чувал през живота си. Тя залитна. Бърз тласък, заден замах и острието му се заби дълбоко в другото й коляно. Нейните ножове връхлетяха върху него и той се хвърли настрани. Стоманата просвистя покрай ушите му, а нападателката се строполи напред, неспособна да се държи на краката си, и отново изпищя.

Джийн се претърколи няколко пъти вдясно — мъдро решение. Когато се изправи, притиснал десния си хълбок, видя, че оцелялата сестра пълзи към него с вдигнат във въздуха нож.

— Кървиш силно, Танен. Няма да доживееш до съмнало, шибано копеле.

— Джентълмен копеле — поправи я той. — Има шанс да не доживея, но знаеш ли какво? Кало и Галдо Санца ти се смеят, кучко!

Той замахна с лявата си ръка и брадвата полетя — този път бе истинско хвърляне, с цялата сила и омраза, които успя да вложи в него. Острието се заби право между очите на сестрата Беранджия. С най-невярващото изражение на изненада тя се строполи възнак и се просна на земята като разкъсана парцалена кукла.

Джийн не губи време да размишлява. Коленичи и провери първата сестра, която бе повалил — тъмната кръв, изтичаща от ушите и носа й, му показа, че замахът му си е свършил работата. После прибра брадвите, загърна се с едно от наметалата на сестрите и сложи качулката. Главата му се маеше — разпознаваше всички признаци на кръвозагуба, които бе имал нещастието да изпита и преди.

Зарязвайки телата на убитите сестри, осветени от падналите глобуси, той навлезе, куцукайки, в нощта. Щеше да заобиколи Казана, където несъмнено щяха да дебнат бели, и да притича право към северния край на Дървените отпадъци. Ако успееше да стигне до бърлогата в Пепелището, Ибелиус щеше да е там, а той сигурно разполагаше с някой скрит номер.

Но само да се опиташе да го намаже с мехлем, щеше да му строши пръстите!