Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (20)

2

Веднъж месечно на Подвижния пазар не се търгуваше. Всеки четвърти Ден на лентяя търговците не навлизаха в големия покрит кръг на река Анджевин — вместо това плаваха или хвърляха котва наблизо, а половината град се изсипваше да гледа Подвижния пир.

Камор никога не бе притежавал голям амфитеатър от камък или от елдерглас, а бе придобил любопитния обичай за всеки Пир да изгражда наново кръга за зрители. Грамадни многоетажни наблюдателни баржи се докарваха и се закотвяха здраво за каменния вълнолом около Подвижния пазар — приличаха на плаващи отрязъци от сърцевината на грамаден стадион. Всяка баржа бе държана от съперничещи си семейства или търговски комбини и пременена с уникална премяна. Баржите се конкурираха свирепо помежду си, за да напълнят местата си, а кавгите между редовните клиенти на особено обичаните от тях не бяха рядкост.

След като се подредят, тези баржи оформяха дъга, опасваща около половината обиколка на Плаващия пазар. Оставяха канал, за да минават лодките, които навлизаха или отплаваха от спокойните води в центъра, а останалата част от периферията бе запазена за баржите за удоволствия на аристокрацията. На всеки Пир те наброяваха поне стотина, и поне още половината на това отгоре — на големи празници като този; само някакви си седмици оставаха до средата на лятото и Деня на промените.

Още преди представленията да започнат, Подвижния пир си беше цял спектакъл сам по себе си — огромна вълна от богати и бедни, дошли с лодки и на крака, се блъскаха за места в традиционната надпревара, така обичана заради липсата на правила. Присъствието на жълтурковците винаги беше мощно, но по-скоро, с цел да предотвратява караниците и свиванията, отколкото безредиците изобщо. Пирът бе вакханалия, в която участваше целият град, хулиганско обществено мероприятие, което Херцогът с удоволствие плащаше от хазната си. Малко неща можеха да се сравнят с един хубав Пир, когато трябва да извадиш зъбите на всякакви размирици още преди да са назрели.

Въпреки копринения балдахин Локи и неговите домакини усещаха жегата на наближаващото пладне и я съчетаваха с пиенето на „Джинджифилови обгаряния“, докато съзерцаваха в трептящата мараня как хиляди каморци се тълпят по баржите за простолюдието. Конте бе приготвил еднакви напитки за господаря и господарката си (макар може би с капка по-малко джинджифилово масло), които Грауман им поднесе, както диктуваше каморският етикет в подобни случаи. Чашата на Локи бе полупразна — течността се бе превърнала в разширяващо се кълбо от топлина в стомаха му и ярък спомен в гърлото му.

— По същество — рече той най-сетне. — Вие двамата бяхте… толкова любезни към мен и Грау. Съгласих се да ви се отплатя, като ви разкрия делото, довело ме тук, в Камор. Така че нека поговорим за него, ако ви е угодно.

— Никога през живота си не сте имали по-нетърпелива публика, мастер Феруайт. — Наетите гребци на дона вече ги вкарваха сред самия Подвижен пир и те наближаваха десетки по-традиционни баржи за удоволствия, някои от които — гъмжащи от десетки и стотици гости. Очите на Салвара искряха от алчно любопитство. — Разказвайте.

— Кралството на Седемте същини се разпада по шевовете — въздъхна Локи. — Това не е тайна.

Донът и донята отпиха безизразно от чашите си и продължаваха да мълчат.

— Кантонът Емберлен е периферен за основния конфликт. Но и граф фон Емберлен, и Черната маса работят в различни, ъъ, посоки, за да бъде вкаран в големи злини.

— Черната маса? — попита донът.

— Моля за прошка. — Локи отпи мъничка глътка от питието си и огънят се процеди под езика му. — Черната маса ние наричаме съвета на най-влиятелните търговци в Емберлен. Моите господари от Дома на Бел Остер са сред тях. Във всяко едно отношение, освен войската и въпроса с данъците, те управляват кантона Емберлен. Графът им е омръзнал, а също и Търговските гилдии в останалите шест кантона на Същините. Омръзнали са им ограниченията. Емберлен богатее чрез нови начини на мислене и предприемчивост. Черната маса смята старите гилдии за камък на шията си.

— Любопитно е — забеляза донята, — че казвате „си“, а не „ни“. Това има ли значение?

— До известна степен. — Още една глътка от питието. Миг на престорено нервничене. — Домът на Бел Остер е съгласен, че гилдиите вече са надживели своята полезност, че търговските практики от миналите векове не бива да бъдат вкаменявани от закона на гилдиите. Но не е задължително да се съгласяваме… — той отпи нова глътка и се почеса по тила — … граф фон Емберлен да бъде свален, докато отсъства от кантона заедно с по-голямата част от войската си и развява своето знаме на страната на своите братовчеди Парлей и Сомней.

— Свети Дванайсет! — Дон Салвара тръсна глава, все едно да прогони от нея току-що чутото. — Не може да са сериозни! Емберлен е… по-малък от Камор! Открит към морето от две страни! Невъзможен за отбрана!

— И все пак подготовката тече. Банките и търговските къщи на Емберлен имат четири пъти по-голям оборот от следващия по богатство кантон в Същините. Черната маса е зациклила на това. Редно е златото да се смята за потенциална сила. Черната маса обаче греши, като си въобразява, че то е пряка сила само по себе си. — Той нарочно допи питието си на една продължителна глътка. — След два месеца бездруго ще избухне гражданска война. Ще последва истинска каша. Страда и Дворим, Разул и Стриг… Всички острят ножове и се перчат с хората си. Ала, както казваме, търговците на Емберлен се готвят да арестуват останалата аристокрация в отсъствие на графа. Да завземат флотата. Да построят дига от „свободни граждани“. Да платят на наемници. Накратко, ще се опитат да се отцепят от Същините. Неизбежно е.

— И какво общо има това конкретно с идването ви тук? — Ставите на донята, сключени около нейната гарафа, бяха побелели. Тя схващаше напълно значимостта на историята, разказвана от Феруайт. Битка, по-велика от всички през вековете, гражданска война, обхванала целия Север и придружена от вероятен икономически крах.

— По мнение на моя господар, Домът на Бел Остер, плъховете в трюма имат твърде малък шанс да завладеят кормилото на кораба, който върви към сблъсък със сушата. Но същите тези плъхове като нищо могат да напуснат кораба.