Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (16)

7

Връщането към „Катурнатата къща“ беше бавно, а Джийн прекрасно разиграваше нещастие, умора и смут. Ако и гледката на двама оплескани с кал, прекалено дебело облечени чужденци и три коня, придружени от дон, да се бе сторила необичайна някому, те си държаха езиците зад зъбите и ги оглеждаха зад гърба на дон Салвара. По пътя подминаха Кало, който сега се разхождаше в простото облекло на работник. Той им даде бързи и незабележими сигнали с ръце. Дървеницата го нямаше никакъв, той щеше да заеме позиция на едно от предварително определените за срещи места. И да се моли.

— Лукас! Не може да бъде! Та това е Лукас Феруайт!

Щом Кало изчезна сред тълпата, Галдо се появи също толкова неочаквано, облечен в ярки коприни и памук като преуспял каморски търговец. Само пищната му връхна дреха струваше вероятно колкото баржата, с която Джентълмените копелета бяха доплавали същата сутрин по реката. Нищо в него не напомняше на дона и лакея му за главорезите от уличката — без маска и с пригладена назад коса под малка кръгла шапка Галдо бе самото олицетворение на материалната и финансова порядъчност. Въртеше лакирано бастунче и вървеше към странната компания на дон Лоренцо, усмихнат до уши.

— Гледай ти, Еванте! — Локи в ролята на Феруайт спря, разигравайки почуда, после протегна ръка и новодошлият енергично я разтърси. — Каква… каква приятна изненада!

— Тъй то, Лукас, тъй то, ама… какво ти се е случило, по дяволите? И на теб, Грауман? Изглеждате така, сякаш току-що сте изгубили битка!

— То си е така. — Локи наведе глава и разтърка очи. — Еванте, това беше една много странна сутрин. Ние с Грау сега нямаше и да сме живи, ако не беше нашият необикновен придружител. — Локи придърпа Галдо и посочи дона. — Милорд Салвара, позволете да ви представя Еванте Ескари, адвокат на вашия квартал Рацона. Еванте, това е дон Лоренцо Салвара. Собственик на лозята Накоца, ако все още следиш тези имоти.

— О, дванайсет богове! — Галдо свали шапка и се поклони ниско. — Дон! Би трябвало веднага да ви позная, господарю. Хиляди извинения. Еванте Ескари, изцяло на вашите услуги.

— За мен е удоволствие, мастер Ескари. — Дон Салвара се поклони както подобава, но не церемониално, после стисна ръката на новодошлия и с това му даде позволение да си спести излишните поклони и приказки не по същество. — Значи познавате мастер Феруайт?

— Ние с Лукас се знаем отдавна, господарю. — Без да обръща гръб на дон Салвара, той припряно изтръска малко засъхнала кал от раменете на черната дреха на Локи. — Аз работя главно за Мераджио и издавам митнически документи и разрешения на приятелите ни на север. Лукас е един от най-добрите и най-умни служители на Бел Остер.

— Надали. — Локи се прокашля и се усмихна срамежливо. — Еванте се занимава с всички интересни закони и разпоредби на вашето херцогство и ги превежда на прост терински. В няколко предишни начинания той беше моето спасение. Явно имам заложби да попадам в примки в Камор, както и дарбата да намирам добри каморци да ме измъкват от тях.

— Малцина клиенти биха описали с такива щедри думи моите дела. Но каква е тази кал и тези синини? Спомена нещо за бой?

— Да. Във вашия град има много, хм, предприемчиви крадци. Дон Салвара и неговият лакей прогониха двама от тях. Боя се, че на двамата с Грауман лошо ни се пишеше.

Галдо отиде при Джийн и го потупа приятелски по рамото. Гримасата на Джийн бе цял фантастичен театър.

— О, дванайсет богове! Моите благодарности, господарю Салвара. Вие бихте нарекли Лукас човек от добра реколта, макар че не е достатъчно умен да съблече тези глупави зимни вълнени дрехи. Дълбоко съм ви задължен за стореното от вас и…

— Едва ли, господине, едва ли. — Дон Салвара протегна разтворена длан, а с другата бръкна зад колана с меча. — Направих онова, което изисква положението ми, нищо повече. А и този следобед вече ме засипаха с уверения, че са ми задължени.

Дон Лоренцо и „мастер Ескари“ си размениха още няколко любезности. Галдо всъщност позволи да го разкарат с възможно най-учтивата форма на „Благодаря, но сега се пръждосвай“.

— Е — каза той най-сетне. — Изненадата беше чудесна, но се боя, че ме чака клиент, а вие с Лукас, господарю Салвара, явно си имате работа, в която не бива да се меся. С ваше позволение…

— Разбира се, разбира се. За мен беше удоволствие, мастер Ескари.

— Удоволствието бе изцяло мое, господарю. Лукас, ако случайно имаш свободно време, знаеш къде да ме намериш. А ако скромните ми умения могат да са ти от помощ в начинанията ти, знаеш, че веднага ще се притека…

— Разбира се, Еванте. — Локи стисна десницата на Галдо с две ръце и я разтърси въодушевено. — Подозирам, че ще имаме нужда от теб по-скоро рано, отколкото късно. — Той докосна с пръст носа си. Галдо кимна. Последва размяна на поклони, ръкостискания и други любезности на раздяла. Когато Галдо се отдалечи забързано, той беше успял да даде няколко ръчни сигнала, докато уж си нагласяше шапката.

„Нищо не знам за Дървеницата. Отивам да поогледам.“ Дон Салвара го изпроводи със замислен поглед и се обърна отново към Локи. Компанията продължи към „Катурнатата къща“. Поприказваха си. На Локи в ролята на Феруайт не му беше трудно да разиграе как радостта от срещата с Ескари отминава; скоро той излъчваше много истинско униние, което твърдеше, че се дължало на неутихващото главоболие от опита за удушаване. Дон Салвара и Конте оставиха двамата Джентълмени копелета пред цитрусовите градини на странноприемницата откъм улицата със съвета тази нощ да се наспят хубаво и да оставят всички грижи за утрешния ден.

Щом Локи и Джийн се намериха в безопасност, насаме в своите покои (дисагите с „драгоценни“ стоки бяха метнати на гърба на Джийн), те захвърлиха калните дрехи и се предрешиха наново, за да побързат към местата за срещи и да чакат вест от Дървеницата, ако дойде.

Този път никой не забеляза бързия черен силует, който безмълвно прелиташе от един покрив на друг по дирите им.