Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (44)

5

Дъждът отново бе притихнал и ръмеше, когато излязоха от дюкяна на Харза, кискайки се под мустак.

— Окови казваше, че няма такава свобода като свободата да си постоянно подценяван — рече Локи.

— О, богове, да. — Кало завъртя очи и изплези език. — Ако бяхме още по-свободни, щяхме да хвръкнем в небето и да литнем като птички.

В северния край на Дървените отпадъци дълъг, висок дървен мост, широк колкото да се разминат двама души, стигаше право до водната крепост на Капа. На брега стояха на стража четирима души, застанали на откритото с оръжия, ясно различими под леките им промазани наметала. Локи предположи, че поне още толкова се крият наблизо, на един изстрел с арбалет разстояние. Щом приближи, следван от бандата си, той направи с ръце знаците за този месец; всички тук се познаваха, но официалностите не подлежаха на обсъждане, особено в такива времена.

— Здравей, Ламора. — Най-възрастният от стражата, жилав мъж с избелели татуирани акули на врата и бузите, стигащи чак до слепоочията, протегна длан и се ръкува; те се хванаха за левите предмишници. — Чу ли за Тесо?

— Да, здравей и ти, Бернел. Един от Сивите лица ни каза по пътя за насам. Значи е вярно? Удушен, топките, всичко?

— И топките, и всичко. Представете си как се чувства шефът заради това. Като го казах, се сетих — Назка остави нареждания. Тази сутрин — като дойдеш, искала да те види. Каза да не те оставям да си платиш данъците, докато не поговори с тебе. За данъците си дошъл, нали?

Локи размаха малка сива кесийка — двайсетте солона на Джийн плюс шестнайсетте и дребните от Харза.

— Да, наистина, дошъл съм да изпълня гражданския си дълг.

— Добре. Не пускам никого, дошъл по други причини. Виж, знам, че разполагаш с Отстояние, че си приятел на Назка и тъй нататък, но може би днес ще пожелаеш да я караш по-полека? Наоколо има много пезони, явни и не чак дотам. Положението е затегнато. В момента Капа разпитва някои от Целите крони относно местонахождението им снощи.

— Разпитва?

— По добрия стар начин. Така че се дръж възпитано и не прави резки движения, ясно?

— Схванах — рече Локи. — Благодаря за предупреждението.

— Няма нищо. Стрелите за арбалет пари струват. Срамота е да ги хабя за такива като тебе.

Бернел им махна да влизат и те тръгнаха по дървения мост, дълъг около сто ярда. Той водеше до кърмата на широкия закотвен кораб — гредите на външния корпус бяха изрязани и заменени от подсилени с желязо порти от вещерско дърво. Тук пазеха още двама стражи — един мъж и една жена. Тъмните кръгове под очите им си личаха. Щом приближиха, жената почука четири пъти и само след секунди портите се отвориха навътре. Като се мъчеше да потисне прозявката си, жената страж се облегна на външната стена и дръпна качулката на промазаното си наметало върху главата си. Тъмните облаци прииждаха насам от север и жегата започваше да се разсейва.

Приемната на Плаващия гроб беше висока почти четворно колкото ръста на Локи, защото гъстите хоризонтални палуби на стария галеон отдавна бяха махнати, освен най-горната и средната. Сега те служеха за покриви. Подът и стените бяха от твърдо дърво с цвят на кафе, по преградите бяха окачени гоблени в черно и червено, по чиито краища със златни и сребърни нишки бяха избродирани шарки с акулови зъби.

Половин дузина главорези стояха срещу Джентълмените копелета с прицелени арбалети. Тези мъже и жени носеха върху копринените си ризи кожени предпазители и жакети, подсилени с леки метални ленти, и твърди кожени нашийници на шиите. Някое по-благородно фоайе би било украсено с декоративни лампи и композиции от цветя. По стените на това имаше плетени кошници със стрели за арбалет и рафтове с още ножове.

— Свободно — изкомандва младата жена, застанала зад стражите. — Знам, че тия са адски подозрителни, но не виждам сред тях Сив крал.

Беше обута с мъжки бричове и облечена със свободна блуза от черна коприна с широки ръкави под броня за дуели от ръбеста кожа, като че повече използвана, отколкото съхранявана. Ботушите й с железни шпори (вкус, който не бе загубила) затракаха по пода, когато пристъпи между стражите. Приветливата й усмивка не стигаше до очите й, които се стрелкаха нервно зад стъклата на простите й очила с черни рамки.

— Приемете моите извинения за посрещането, любими мои — каза Назка Барсави. Обръщаше се към всички Копелета, но положи длан на лявото рамо на Локи. Беше четири пръста по-висока от него. — Знам, че тук е тясно, но ще се наложи вие четиримата да почакате. Само гаристи. На татко му е криво.

Зад вратата, водеща към вътрешните покои на Плаващия гроб, се чу сподавен вик, последван от тихото мърморене на гласове — крясъци, псувни, нов вик.

Назка разтърка слепоочията си, отметна няколко изскочили къдри от черната си коса и въздъхна:

— Той много настоятелно изисква… пълни разкрития от някои Цели крони. Мъдрецът Доброта е вътре при него.

— Тринайсет богове! — възкликна Кало. — С радост ще изчакаме.

— Действително. — Галдо бръкна в сакото си и извади малко влажно тесте карти за игра. — Тук несъмнено има с какво да се забавляваме. До безкрай, ако трябва.

Щом видяха единия от братята Санца да предлага карти, всички стражи в стаята отстъпиха крачка назад. Някои видимо се бореха с идеята пак да вдигнат арбалети.

— О, не и вие, шибаняци такива — възкликна Галдо. — Вижте, всички тия истории са пълни глупости. Всички останали на тази маса прекарахме много нещастен ден…

Зад тежката широка порта имаше малък коридор, неохраняван и пуст. Назка затвори вратите на фоайето след тях двамата с Локи и се обърна към него:

— Здравей, пезон. Виждам, че напоследък не ядеш.

— Храня се редовно.

— Трябва да пробваш да ядеш, за да замязаш на човек. Май веднъж ти казах, че приличаш на скелет.

— А аз май не бях виждал преди седемгодишно момиченце, къркано до наглост, пред хора.

— Е, може тогава да съм била къркана до наглост, а сега съм само нагла. Татко хич не е в настроение, Локи. Исках да те видя, преди да се срещнеш с него — има някои… неща, които той би желал да обсъди с теб. Искам да ти кажа — каквото и да пита той, не искам ти да… заради мен… моля те, само се съгласявай. Угаждай му, разбираш ли ме?

— Никой гариста, който обича живота, никога не се е и пробвал да прави нещо друго. Мислиш ли, че съм склонен в ден като този да вляза и да го задърпам нарочно за бричовете? Ако баща ти ми каже „Лай като куче“, ще го попитам „Каква порода, Ваше благородие?“.

— Знам. Прости ми. Но ето какво искам да ти кажа: той не е на себе си. Сега го е страх, Локи. Безусловно, истински го е страх. Когато мама умря, той ходеше мрачен, но, проклятие, сега… вика насън. Всеки ден пие вино и взема лауданум, за да не избухва. Навремето само на мен не ми се позволяваше да напусна Гроба, но сега иска Анджаис и Пачеро също да стоят тук. По петдесет стражи стоят на пост през цялото време. Животът на Херцога е по-безгрижен. Татко и братята ми цяла нощ си крещяха за това.

— Ами… виж, съжалявам, ала не мисля, че мога да ти помогна. Но според теб какво ще ме пита той?

Назка се вторачи в него с полуотворена уста, все едно се готвеше да заговори. Но като че размисли и устните й отново се свиха.

— По дяволите, Назка, бих скочил в залива и бих пребил акула с тояга, но трябва първо да ми кажеш колко голяма и колко гладна е била. Загряваш ли?

— Да, виж, аз просто… Няма да е толкова неловко, ако оставя това на него. Само запомни какво казах. Изслушай го. Угаждай му, а ние с теб можем да се оправим после. Ако има „после“.

— Ако има „после“? Тревожиш ме, Назка.

— Това е, Локи. Започна се лошото. Сивия крал най-сетне се добира до татко. Тесо имаше шейсет „ножа“, и десет от тях бяха с него непрекъснато. Татко беше много благосклонен към Тесо и имаше големи планове за него в близко бъдеще. Но всичко ставаше точно както татко го иска толкова дълго време, че… не мога да кажа със сигурност дали той знае какво да прави. Затова иска да прекрати всичко и да ни скрие тук. Мисли като при обсада.

— Хммм. — Локи въздъхна. — Не мога да кажа, че онова, което е предприел досега, е неблагоразумно, Назка. Той…

— Татко е луд, ако си мисли, че може да ни държи вечно тук, заключени в тази крепост! Той ходеше в „Последна грешка“ половината вечери в седмицата! Разхождаше се по доковете, из Мара, из Теснините, когато му скимнеше! Замеряше с медни монети Шествието на сенките. Херцогът на Камор може законно да се затвори в нужника си и оттам да управлява, но не и Капа на Камор. Той трябва да е на показ.

— И да рискува Сивия крал да го убие.

— Локи, затворена съм в това шибано дървено корито от два месеца и ти казвам — тук не сме на по-сигурно място, отколкото ако се къпехме голи на най-мръсната чешма в най-мрачния двор на Казана. — Назка скръсти ръце под гърдите си и ги притисна толкова здраво, че кожената й кираса изскърца. — Как? Кой е този Сив крал, къде е той и кои са неговите хора? Нямаме ни най-малка представа, ала този човек посяга и убива нашите хора за забавление, напосоки, както му щукне. Нещо не е наред. Той разполага със средства, които не са ни понятни.

— Той е умен и има късмет. И двете не траят цяла вечност, повярвай.

— Не само е умен и има късмет, Локи. Съгласна съм, че и двете си имат граници. Но какво ли ни е приготвил скришом? Какво ли знае? Или кого познава? Ако не сме предадени, значи ни превъзхожда. А съм порядъчно уверена, че все още не сме предадени.

— Все още?

— Не ми се прави на глупак, Локи. Работата може и да крета криво-ляво, ако ние с татко сме затворени тук. Но ако не пуска и Анджаис и Пачеро навън да стягат града, целият режим ще отиде по дяволите. Гаристите може да смятат за благоразумно някои от Барсави да останат тук; но ще ни помислят за страхливци, ако се скрием до един. И не само ще говорят зад гърба ни, а и дейно ще ухажват някой нов Капа. Може би цял куп нови Капи. Или може би Сивия крал.

— Значи, естествено, братята ти никога няма да го оставят да ги затвори тук.

— Зависи доколко ще полудее и побеснее дъртият, Локи. Но дори и да са все така свободни да скитат, ще се реши само по-малката част от проблема. Все така ни превъзхождат. Имаме на свое разположение три хиляди ножа, а призракът продължава да ни тормози.

— Какво подозираш? Магия?

— Всичко подозирам. Казват, че Сивия крал може да убие човек само с докосване. Казват, че ножовете не го порязвали. Подозирам самите богове. И затова братята ми ме мислят за луда.

Когато преценяват положението, те виждат само обикновена война. Смятат, че можем да я преживеем — да заключим стареца и малката сестричка и да чакаме, докато разберем кога да нанесем ответния удар. Но аз не виждам това. Виждам котка, затиснала с лапа опашката на мишка. И ако ноктите на котката още не са се показали, то не е заради нещо, сторено от мишката. Не схващаш ли?

— Назка, знам… Виж, ти си превъзбудена. Ще те изслушам. Камък съм. Крещи ми колкото си щеш. Но с какво мога да ти помогна? Аз съм само един крадец. Нищо и никакъв крадец, подчинен на баща ти. Ако съществуваше банда, по-малка от моята, щях да играя карти в устата на вълча акула! Аз…

— Имам нужда да започнеш да ми помагаш да успокоим татко, Локи. Имам нужда той да се върне към нещо, напомнящо старото му аз, за да мога да го накарам да възприема казаното от мен сериозно. Затова те моля да влезеш при него и да положиш усилия да му угодиш. Особено да му угодиш. Покажи му верен гариста, който върши онова, което му кажат в мига, в който му го кажат. Когато той отново започне да прави разумни планове за бъдещето, ще знам, че се завръща към едно състояние, с което мога да се справя.

В края на късия коридор отново имаше чифт тежки дъбови порти, почти еднакви с онези, които извеждаха към приемната. Тези врати обаче бяха залостени с резета и заключени със сложен верарски часовников механизъм, прикрепен на напречни греди от полирано желязо. На катинара в центъра на портата се виждаха десетина ключалки. Назка извади два ключа, които висяха на верижка на брата й, и за миг запречи с тяло погледа му, за да не я вижда кои отвори избира. Последва каскада от щракания и шум на механизми, скрити вътре в портата; един по един скритите болтове се отпускаха и лъскавите резета се отваряха и най-сетне портата се открехна.

Нов писък, силен и яростен, защото затворената врата вече не го заглушаваше, се чу от съседната стая.

— По-зле е, отколкото звучи — каза Назка.

— Знам какво прави Мъдреца при баща ти, Назка.

— Да знаеш, е едно. Обикновено Мъдреца оправя само един или двама за един път. Но днес татко накара клетия мръсник да работи на едро.