Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (22)

4

На Локи не му беше особено лесно да яде, докато гледа как дузина плувци са разкъсвани от дяволска риба Джереши, но реши, че важният търговец от Емберлен сигурно е виждал и по-големи страхотии по време на въображаемите си морски пътешествия, и се погрижи да прикрие истинските си чувства.

Пладне отдавна бе превалило. Наказателните борби бяха свършили и Майсторите на Пира бяха преминали към Съдебните наказания. Това бе учтивият начин да се каже, че мъжете във водата са убийци, изнасилвачи, поробители, подпалвачи и така нататък, избрани да бъдат зрелищно екзекутирани за забавление на тълпите на Пира. Формално те бяха въоръжени и биха получили намаление на присъдата, ако успееха по някакъв начин да убият звяра, който пускаха насреща им, но зверовете винаги бяха толкова гадни, колкото оръжията им — смехотворни, и затова в по-голямата си част осъдените загиваха.

Пипалата на дяволската риба бяха дълги дванайсет стъпки, точно колкото треперещото й тяло на сиви и черни ивици. Чудовището беше затворено в кръг от клетки и платформи с обиколка шейсет стъпки и с пищящи, мятащи се, цапащи във водата хора, повечето от които отдавна бяха изтървали тънките си кинжали в нея. Изнервени стражи, въоръжени с арбалети и пики, надзираваха платформите и бутаха затворниците обратно във водата, ако се опитат да се измъкнат от нея. От време на време дяволската риба се преобръщаше в разпенената червена вода и Локи мярваше черното око без клепач, голямо колкото купа за супа, такава, каквато той държеше в момента.

— Още, мастер Феруайт? — Конте се приближи със сребърния супник с охладена супа в ръце: бялото месо на скариди от Желязно море плуваше в гъст червен доматен сос, подправен с чушки и лук. Дон и доня Салвара имаха твърде особен усет към смешките.

— Не, Конте, много си любезен, но засега се заситих. — Локи остави купата си до отпушеното буре с „559“ (всъщност бутилка обикновена 550 за 50 крони, щедро смесена с най-немилосърдния ром с ужасно надута цена, който Джийн бе успял да докопа) и отпи от кехлибарената течност. Дори и смесен с гадост, фалшификатът имаше превъзходен вкус. Грауман стоеше нащрек зад домакините на Локи, настанени срещу него на малка интимна масичка от излъскано с масло сребърно дърво. Доня София си играеше разсеяно с желираните портокалови резени, тънки като хартия и наредени във венец под формата на ядливи лалета. Дон Лоренцо се беше вторачил в чашата с ракия в ръцете му, все така облещен.

— Струва ми се почти… светотатство! — Въпреки изразеното чувство донът отпи голяма глътка. Задоволството бе изписано по лицето му. В далечината зад него нещо, вероятно разкъсан торс, прелетя във въздуха и цопна във водата. Тълпата ревна одобрително.

Остершалинската ракия бе прочута с това, че отлежаваше минимум седем години след дестилацията и смесването — за външни хора бе невъзможно да турят ръка на буре от нея по-рано от това. На служителите на Дома на Бел Остер дори им забраняваха да говорят за количествата, които още не са в продажба. Местонахождението на избите за отлежаване беше тайна, за която се твърдеше, че се пази и с цената на убийства, ако е нужно. Дон Лоренцо загуби ума и дума, когато Локи най-спокойно му предложи буренце 559, и едва не повърна, когато той, пак така спокойно, счупи печата и предложи да я изпият с обяда.

— Така е — изкиска се Локи. — Ракията е религията на моя дом. Край нея ние пристъпваме на пръсти. — Той спря да се усмихва и бързо прокара пръст по гърлото си. — Възможно е да сме единствените в историята, които са пили неотлежала ракия към супата си. Мислех, че може да ви се понрави.

— Нрави ми се! — Донът разлюля течността в чашата си и впери поглед в нея като хипнотизиран от меката прозрачност с цвят на карамел. — И умирам от любопитство какво точно кроите, Лукас.

— Е… — Локи също разлюля театрално напитката си. — През последните двеста и петдесет години Емберлен е бил нападан три пъти. Да бъдем откровени — ритуалите за унаследяване на Кралството на Седемте същини обикновено включват войска и кръв преди благословиите и гощавките. Когато графовете се скарат, планините Остершалин са единствената ни наземна бариера и място на сурови битки. Тези битки неизбежно обхващат и източните планински склонове надолу, чак до лозята на Дома на Бел Остер. И този път ще е същото. Черната маса ще ни връхлети! Хиляди мъже и коне ще придойдат през проходите. Ще стъпчат лозята. Ще оплячкосат всичко, което им се мерне пред очите. Може да е и още по-зле сега, когато имаме маслото за огън. Само след половин година лозята ни може да се превърнат в пепел.

— Да, не можете да опаковате лозята и да ги вземете със себе си, ако… се качите на някой кораб — забеляза дон Лоренцо.

— Не — въздъхна Локи. — Остершалинската ракия отчасти е плод на почвите на Остершалин. Ако загубим тези лозя, ще стане същото като преди — прекъсване в растежа и дестилацията. За десет, двайсет, може би дори трийсет години. Или повече. И става все по-зле. Нашето положение е ужасно. Графът не може да си позволи да изгуби пристанищата и приходите от Емберлен, ако в Същините избухне гражданска война. Той и съюзниците му ще го щурмуват възможно най-бързо и вероятно ще съсекат Черната маса, ще присвоят стоките и имотите им, ще конфискуват вложенията им. И Домът на Бел Остер няма да бъде пощаден.

В момента Черната маса действа тихомълком, но твърдо. Ние с Грау отплавахме преди пет дни, само дванайсет часа преди да разберем, че пристанището ще бъде запечатано. Не позволяват на никой кораб под флага на Емберлен да отплава — всичките са закотвени в доковете за „поправка“ или „карантина“. Аристократите, все още верни на графа, в момента са под домашен арест, а стражите им — разоръжени. Влоговете ни в различни лихварски къщи на Емберлен са временно замразени. Всички търговски къщи от Черната маса се договориха така помежду си, жест на „добра воля“. По този начин става невъзможно за всяка къща да избяга вкупом със златото и стоката си. Понастоящем Грау и аз оперираме със своя местен кредит, открит в Мераджио преди години. Моят дом… ами, ние просто не държахме парите си извън Емберлен. Само тук-там по малко, за спешни случаи.

Локи наблюдаваше много внимателно реакцията на семейство Салвара. Неговите новини от Емберлен бяха възможно най-пресни и подробни, но донът можеше да разполага с източници на сведения, които Джентълмените копелета не са забелязали през седмиците на наблюдения и подготовка. Това за Черната маса и предстоящата гражданска война беше плод на солидни размишления на база знания, но внезапното затваряне на пристанището и домашните арести си бяха чиста проба измишльотини. По преценка на Локи истинската бъркотия в Емберлен щеше да започне чак след няколко месеца. Ако донът бе наясно с това, след някакви си секунди Конте можеше да опита да ги прикове с кинжалите си за масата. А после Джийн щеше да извади брадвите, скрити в гърба на жилетката му, и всички от малката компания под копринения балдахин щяха да се почувстват твърде, твърде неловко — проваленият удар си беше грозна работа.

Но семейство Салвара не казваха нищо, просто продължаваха да го гледат втренчено с очи, които го подканваха да разказва. Окуражен, той продължи:

— Това положение е непоносимо. Нито ще станем заложници за кауза, която никак не подкрепяме, нито жертви на отмъщението на графа след неизбежното му завръщане. Избираме… една малко рискована алтернатива. Такава, която ще изисква значителна помощ от някой каморски благородник. От вас, дон Салвара, стига да можете да си го позволите.

Донът и съпругата му си стискаха ръцете под масата. Той махна развълнувано на Локи със свободната си ръка.

— Можем да жертваме средствата си. Като не вземаме мерки да ги подсигурим, печелим повече време за действие. И сме напълно уверени, че възстановяването на тези средства ще е въпрос само на време и усилия. Можем да изоставим дори… — Локи заскърца със зъби — … лозята си. Сами ще ги изгорим целите и няма да оставим нищо на никой друг. В края на краищата ние сами подсилваме почвата по алхимичен начин. Естествената почва е само начало. И тайната на подсилването се пази единствено в сърцата на нашите Майстори по саденето.

— Процесът Остершалин — ахна доня София, издадена от нарастващата си възбуда.

— Разбира се, вие сте чували за него. Е, по всяко време съществуват само трима Майстори по саденето. А процесът е достатъчно сложен, че изследването на почвата да представлява истинско предизвикателство дори за хора с дарба като вашата, господарке. Много от съединенията, които нашите алхимици ползват, са инертни и тяхното предназначение е само да поддържат процеса. Това е всичко.

Единственото, което не можем да изоставим, е нашият запас от отлежаващи смеси от последните шест години, затворени в бурета. И някои редки реколти и специални експерименти. Ние държим остершалинската ракия в бъчви от по трийсет и два галона. Притежаваме близо шест хиляди такива бъчви. Трябва да ги изнесем от Емберлен, и то до няколко седмици, преди Черната маса да наложи по-сурови мерки за контрол и графът да обсади своя кантон. А сега корабите ни са под стража, а влоговете ни — неизползваеми.

— Искате… искате да изнесете всички тези бъчви от Емберлен? Всичките? — задави се донът.

— Колкото е възможно — отвърна Локи.

— И как искате ние да участваме в това? — Доня София не я свърташе на едно място.

— Кораби под флага на Емберлен вече не могат да напускат пристанищата, нито да влизат в тях, ако пак искат да избягат. Но една малка флотилия от кораби под флага на Камор, с каморски екипажи, финансирана от каморски благородник… — Локи остави чашата си с ракия и разпери ръце във въздуха.

— Искате да ви осигуря… плавателна експедиция?

— Два или три от големите ви галеони би трябвало да са достатъчни. Говорим за хиляда тона товар — бъчвите и ракията. Минимален екипаж, да речем, по петдесет-шейсет души на кораб. Можем да ги подберем на доковете и да наемем трезви и надеждни капитани. Шест-седем дни плаване на север, плюс колкото време трябва да подготвим корабите и екипажа. Седмица, предполагам. Съгласен ли сте?

— Седмица… Да, но… Вие ме молите да финансирам всичко това?

— В замяна на чудесна отплата, уверявам ви.

— Ако всичко мине добре, да. След малко ще засегнем и въпроса за отплатата. Но само бързото окомплектоване на два галеона, добри капитани и много надеждни екипажи…

— Плюс — додаде Локи — товар в трюма за пътуването на север. Евтино зърно, сухо сирене, пресни плодове от не най-добро качество. Нищо особено. Но Емберлен скоро ще падне под обсада — Черната маса ще се радва, ако разполага със скрити допълнителни припаси. Положението на Емберлен е твърде напечено, за да си позволи да не уважи суверенния неутралитет на Камор — на това разчитат господарите ми, за да вкарат и изкарат корабите. Но малко подсигуряване няма да навреди.

— Да — потвърди дон Лоренцо, като подръпваше долната си устна. — Два галеона, екипажи, капитани, евтин товар. Малък екипаж от наемници, по десетина-дванайсет на кораб. По това време на годината винаги дебнат засади. Искам твърдо ядро от въоръжени мъже на всеки кораб, които да пречат на… усложненията.

Локи кимна.

— Как точно ще… изнесем буретата от вашите изби за отлежаване и ще ги прекараме до доковете?

— Чрез най-проста измама — отвърна Локи. — Ние поддържаме няколко пивоварни и складове за бира — странично производство, един вид хоби на някои от нашите Майстори смесители. Държим бирата в бурета, а местонахождението на складовете е известно на всички. Бавно и внимателно, докато ние с Грау плавахме на юг, моите майстори прекарват бъчви с остершалинска ракия в складовете за бира и сменят надписите. Ще продължат, докато ние се подготвим тук и корабите ни влязат в пристанище Емберлен.

— Значи няма да товарите ракия тайно! — Доня София плесна с ръце. — Всички ще мислят, че товарите бира съвсем открито!

— Точно така, господарке. Дори и голям товар с бира за износ далеч не би бил толкова подозрителен като прекарването на неотлежала ракия. Ще го сметнат за търговски удар — ние ще сме първите, заобиколили забраната за плаване на съдове под емберленски флаг. Ще докараме куп припаси за предстоящата обсада и очевидно ще натрупаме чудесна печалба. А после, когато натоварим всичката ракия, ще отплаваме и ще докараме тук шейсет-седемдесет членове на семейство Бел Остер и техни работници, които да оформят ядрото на нашето ново делово предприятие в Камор. По-нататъшните разкрития няма да ни засегнат.

— Всичко това ще струва по първоначална преценка… — Дон Лоренцо се замисли дълбоко. — Петнайсет хиляди крони, бих казал. Може би двайсет.

— Съгласен съм, господарю. Сложете и още към пет хиляди за рушвети и други сделки. — Локи вдигна рамене. — Ще се наложи някои хора да се обърнат на другата страна, за да си свършим работата, когато стигнем в Емберлен, независимо от измамата със складовете.

— Значи двайсет и пет хиляди крони. Проклятие. — Лоренцо гаврътна остатъка от ракията в чашата си, остави я и скръсти ръце на масата. — Молите ме за повече от половината от състоянието ми. Лукас, много сте ми симпатичен, но е време да обсъдим и другата страна на предложението.

— Разбира се. — Лукас млъкна и посегна да налее на дона още малко от фалшивата неотлежала ракия. Донът понечи да откаже, но вкусовите му брадавици надделяха над здравия разум и той подаде чашата си. Доня София също подаде своята и Джийн побърза да я поднесе на Локи. След като наля на семейство Салвара, Локи сипа щедро и в собствената си чаша. — Първо трябва да научите какво предлага Домът на Бел Остер и какво не.

— Никога няма да се домогнете до Остершалинския процес. Той ще продължи да се предава устно от поколение на поколение, строго вътре в рода. Не можем да ви предложим имоти — както допълнително, така и като заплащане, — очакваме да ги изоставим при бягството ни от Емберлен. Възвръщането на лозята за в бъдеще си е наш проблем.

— Всяко усилие от ваша страна да проучвате Остершалинския процес и да подкупвате мъже или жени от рода Бел Остер ще бъде смятано за абсолютно погазване на доверието. — Локи отпи от ракията. — Нямам представа какви точно наказания можем да наложим, за да изразим неудоволствието си. Но то ще бъде изразено в пълнота. Наредено ми е да изясня това недвусмислено.

— Изяснихте го. — Доня София постави длан на лявото рамо на съпруга си. — Но тези ограничения все още не са предложение.

— Простете, милостива доня София, че ви говоря така. Но трябва да разберете — това е най-важното начинание, предприемано някога от Дома на Бел Остер. Ние с Грау държим в уязвимите си ръце бъдещето на нашето предприятие. В този момент аз не мога да ви говоря просто като Лукас Феруайт. Аз съм Домът на Бел Остер. Трябва да разберете, че някои неща не са изложени на масата, дори и с най-далечен намек.

Семейство Салвара кимна, София малко по-бавно от Лоренцо.

— А сега замислете се върху ситуацията. Война застрашава Емберлен. Нашите лозя и имоти все едно вече сме ги загубили. Както казах, без тези лозя всъщност няма да се произвежда остершалинска ракия и колко време ще продължи това, е известно само на Същностите. Десет години? Едно поколение? Дори и когато си върнем лозята, на почвата ще й трябват години да се съвземе. Така се е случвало вече три пъти. Много, много години наред единствената налична нова остершалинска ракия ще идва от онази част от шестте хиляди бурета, която успеем да прекараме от Емберлен като нощни крадци. Представете си търсенето. Нарастването на цената.

Устните на дона мърдаха неволно, докато пресмяташе. Доня София бе вперила поглед с набърчено чело в далечината. Остершалинската ракия бе най-хубавата и най-търсената известна алкохолна напитка. Дори и алхимичните вина на Тал Верар в стотиците си омагьосани разновидности не бяха толкова скъпи. Една-единствена бутилка от половин галон от най-младата остершалинска ракия, която можеше да се намери, струваше на дребно цели трийсет крони. Цената нарастваше рязко с годините й на отлежаване. А с изненадващия дефицит, сигурни доставки и без перспектива за нова реколта остершалинско грозде?

— Мамка му и проклятие! — възкликна Конте, неспособен да се сдържа, когато въпросните суми потънаха зад умствения му хоризонт. — Моля за прошка, доня София.

— Редно си е. — Тя гаврътна чашата си и я пресуши на един дъх, както никак не подобаваше на дама. — Сбъркал си в сметките. Това ще струва най-малко три мамки и проклятия.

— Домът на Бел Остер — продължи Локи — желае да влезе в партньорство с вас, с база Камор, за складиране и продажба на остершалинска ракия по време на нашето… междуцарствие. В замяна на вашата помощ за пренасянето й от Емберлен в момент на изключителна нужда ние сме готови да ви предложим петдесет процента от печалбите от продажбата на всичко, което пренесете за нас. Повтарям, обмислете ситуацията и цената на остершалинската ракия по време на дефицит. Може да си възвърнете десеторно първоначалната си инвестиция само през първата година. Дайте ни пет години, или десет…

— Да. — Дон Лоренцо се заигра с очилата си. — Но, Лукас, простете. Някак си, докато седите тук и разказвате за вероятното затриване на вашия дом и преместването ви в град на петстотин мили южно оттам, вие не ми звучите… съвсем недоволен.

Локи му пусна особено умилителната крива усмивка, която бе упражнявал седмици наред пред огледалото.

— Когато господарите ми схванаха същността на сегашното си положение, някои от тях предположиха, че е трябвало да създадем изкуствен дефицит още преди години. Понастоящем сме решени да превърнем болезненото затруднение във величествено завръщане. Тези шест хиляди бурета, продавани на дефицитна цена години наред… Можем да се върнем в Емберлен със състояние, надхвърлящо всичко, което ще изоставим. А що се отнася до вашето собствено положение…

— Не говорим за стотици или хиляди крони. — Доня София излезе от умисления си транс. — Говорим за милиони. Дори и поделени между нас.

— Много е вероятно — рече Локи. — Господарите ми са готови и да предоставят още една компенсация след успешното ни завръщане в Емберлен и възстановяването на остершалинските лозя. Предлагаме на вашето семейство оттам нататък постоянен дял в делата на Бел Остер — несъмнено без възможност за контрол, но все пак нещо достойно. Десет, до петнайсетпроцентов дял. Вие ще сте първите чужденци и, надяваме се, единствените, на които е предложен такъв.

Последва пауза.

— Това е… много привлекателно предложение — заговори най-сетне дон Салвара. — А само като си помисля, че всичко това е щяло да тупне в скута на Якобо просто ей така! В името на боговете, Лукас, ако някога пътищата ни с онези крадци отново се пресекат, ще им благодаря, че са уредили запознанството ни.

— Е — изкиска се Локи. — Аз казвам, каквото било — било, Грауман може да е на друго мнение. Но макар и да усещам, че много скоро може да си стиснем ръцете, все така ни предстои да подготвим корабите, да отплаваме на север до Емберлен и да грабнем наградата. Положението прилича на повредено товарно въже, което се разплита до една-единствена нишка. — И той вдигна чашата си за поздрав. — То ще се скъса.

Във водата дяволската риба празнуваше победа и стражите я възнаградиха за службата, като я набодоха с отровни стрели от арбалетите си. Извлякоха трупа от центъра на Подвижния пир с куки и вериги — нямаше как да затвориш обратно подобна твар, след като изпълни предназначението си. Червената кръв на чудовището се смеси с тази на жертвите и бавно се слегна в грамаден тъмен облак. Дори и това изпълняваше нарочна роля в събитията, които предстояха.