Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (49)

1

Отец Окови не остави Локи да си почива на следващия ден след посещението на „Последна грешка“ — с глава, която все още кънтеше от главоболието, предизвикано от рома от кафява захар, момчето започна да учи за жреците на Переландро и жреците на Благодетеля. Имаше знаци с ръце и ритуални интонации, начини за поздрав и значения, скрити в украшенията на одеждите. На четвъртия ден под опеката на Окови Локи седна на стълбите като един от „послушниците на Переландро“, облечен в бяло, като се мъчеше да си докара подходящо смирен и жалък вид.

Седмиците минаваха и наставленията на Окови добиваха все по-голям обем. Локи четеше и пишеше по два часа всеки ден; колебливо, стъпка по стъпка, писанията му се ошлайфаха, докато накрая братята Санца не обявиха, че вече не пишел като „куче със стрела в мозъка“. Локи така се трогна от похвалата им, че посипа наровете им с червен пипер. Опитът им за отмъщение бе осуетен поради пълната параноя, която все още гонеше Локи заради преживяното на Хълма на сенките и чумата в Пожарището — беше просто невъзможно да го издебнеш или да го изловиш, докато спи.

— Братята досега не бяха си намерили майстора в пакостите — рече Окови, когато двамата с Локи седяха на стълбите през един особено неблагодарен ден. — Сега вече са нащрек за теб. Почнат ли да ти търсят съвети… Тогава ще разбереш, че си ги укротил.

Локи се усмихна и не каза нищо — същата сутрин Кало бе предложил да му помогне със смятането, стига най-малкият Джентълмен копеле да каже на близнаците как непрекъснато забелязва малките капанчета, които са му заложили, и ги обезврежда.

Локи разкри само няколко от безценните си трикове за оцеляване, но прие помощта и на двамата Санца за задачите по аритметика. Единствената му награда за всяко постижение беше, че Окови му възлагаше още по-сложна задача. В същото време започна да учи и разговорен вадрански. Окови му даваше прости нареждания на езика и след като Локи що-годе го понаучи, жрецът нерядко забраняваше на трите момчета да говорят на друг език по цели часове. Дори и разговорите на вечеря се провеждаха на грубия и нелогичен език на Севера — на Локи често му се струваше невъзможно да каже на вадрански нещо, което да не прозвучи сърдито.

— Няма да чуеш Точните хора да го говорят често, но ще го чуваш по доковете и между търговците, няма начин — рече Окови. — А когато чуеш някой да го говори, по никой начин не се издавай, че го разбираш, освен ако абсолютно не ти се налага. Ще се изненадаш колко нагли биват някои от тия северняци, когато става дума за наречието им. Прави се на тъп — никога не се знае за какво ще се изпуснат.

Обучаваха го и в кулинарното изкуство — Окови караше Локи да се бъхти над печката през вечер, а Кало и Галдо енергично го юркаха в тандем.

— Това е вице ало апона, петото Изящно изкуство на Камор — рече Окови. — Готвачите от гилдията научават осемте различни направления по-добре от начините, по които могат да използват кура си, но засега ти ще учиш само основните неща. Имай предвид, че това, което при нас са основни неща, пикае върху най-доброто от всички други. Само Картен и Емберлен се доближават до нас — повечето вадрани не биха отличили фината кухня от плъхови лайна, накиснати в масло за осветление. Виж, това е пипер „щипка злато“, а това — зехтин от Джереши, а точно зад него държа изсушената кора от канелен лимон…

Локи задушаваше октоподи и вареше картофи, нарязваше круши, ябълки и алхимични хибридни плодове, които пускаха течност с аромат на мед. Подправяше и овкусяваше, прехапал език, яростно съсредоточен. Често бе архитект на страховити гадости, които отнасяха зад храма и даваха на пръча. Но също както напредваше във всичко останало, което изискваха от него, той напредваше стабилно и в готвенето. Скоро братята Санца престанаха да го подиграват и започнаха да му се доверяват като помощник в техните собствени изящни творения.

Една вечер, около половин година след идването му в Дома на Переландро, Локи и братята Санца се потрудиха съвместно върху плато с пълнени бебета акули — това беше вице ента мере, първото Изящно изкуство: ястията от морски твари. Кало изкорми малките акулчета с мека кожа и ги напълни с червени и жълти чушки, които на свой ред Локи бе напълнил с наденица и сирене от кръв; малките втренчени очи бяха извадени и заменени с черни маслини. След като извадиха и малките зъбчета, напълниха устите им с глазирани моркови и ориз, а перките и опашките отрязаха, за да ги сварят на супа.

— Ааах — въздъхна Окови, докато засуканото ястие се уталожваше в четири гърла на ценители. — Това наистина бе отлично, момчета. Но докато разтребвате и миете съдовете, искам да ви чувам как говорите само на вадрански…

И така вървеше — Локи продължи да се обучава в изкуството на подреждането на маса и обслужването на високопоставени личности. Научи се как да предлага стол и как да налива чай и вино. Той и братята Санца изпълняваха сложните ритуали на поднасянето на вечерята със сериозността на лекари, разрязващи пациент. Имаше уроци по облекло — завързване на вратовръзки, закопчаване на обувки, носенето на скъпи префърцунени неща като тесни опнати чорапи. Всъщност имаше зашеметяващо разнообразие от наставления практически във всяка сфера на човешките постижения, освен кражбите.

С наближаването на първата годишнина от пристигането на Локи това се промени.

— Дължа някои услуги, момчета — рече Окови една вечер, докато всички седяха на колене в безжизнената градина на покрива. Тук те предпочитаха да обсъждат всички по-сериозни въпроси на съвместния им живот, поне когато не валеше. — Услуги, които не мога да отлагам, когато ми се обадят определени хора.

— Например Капа? — попита Локи.

— Този път не. — Окови дръпна продължително от обичайната си цигара след вечеря. — Този път съм задължен на черните алхимици. Знаете за тях, нали?

Кало и Галдо кимнаха, ала колебливо. Локи поклати глава.

— Е — каза Окови, — има си официална Гилдия на алхимиците, но те са много придирчиви към хората, които допускат в нея, и работата, която им позволяват да вършат. Черните алхимици са, така да се каже, причината, поради която Гилдията спазва толкова строги правила. Те си въртят търговията във фалшиви дюкяни, с хора като нас. Наркотици, отрови, каквото щете. Капа ги притежава по същия начин, както притежава и нас, но всъщност никой не разчита пряко на тях. Те… не са от хората, които ти се ще да ядосваш.

Джесалин д’Обарт е вероятно най-добрата от всички. На мен веднъж… ми се случи да бъда отровен. Тя се погрижи да ме изцери. Затова съм й задължен, и тя най-сетне поиска услуга. И иска труп.

— Просяшка могила — предложи Кало.

— И лопата — додаде Галдо.

— Не, трябва й пресен труп. Още топъл-топъл и сочен. Вижте, на Гилдията на алхимиците и лекарите според хартата на дука й се полага определен брой пресни трупове годишно. Направо от бесилото, за да ги режат и човъркат. Черните алхимици не са облагодетелствани по подобен начин, а Джесалин има някои теории, които иска да изпита. Затова реших вие, момчета, да се потрудите заедно над първата си истинска задача. Искам да намерите труп, по-пресен от сутрешен хляб. Да му турите ръка, без да привличате ненужно внимание, и да го донесете тук, за да го предам на Джесалин.

— Да откраднем труп? Хич няма да е забавно — рече Кало.

— Приемете го като ценно изпитание на уменията ви — отвърна Окови.

— Много трупове ли се очаква да крадем в бъдеще? — попита Кало.

— Това не е изпитание дали ще можете да отмъкнете труп, малък нагъл тъпако — рече добродушно Окови. — Искам да проверя как всички вие работите заедно по нещо по-сериозно от нашата вечеря. Ще се погрижа да ви осигуря всичко, което поискате, но няма да ви подсказвам нищо. Трябва сами да измислите как да се справите.

— Всичко, което поискаме? — повтори Локи.

— В разумни граници — отвърна Окови. — И нека подчертая, че не можете да си направите сами труп. Трябва да си го намерите честно и почтено умъртвен от ръката на друг.

Каза го с толкова твърд тон, че братята Санца се вторачиха предпазливо в Локи, а после се спогледаха с вдигнати вежди.

— Кога точно го иска тази дама? — попита Локи.

— Ще е много доволна, ако го получи до седмица-две.

Локи кимна и се взря в ръцете си.

— Кало, Галдо — рече той. — Ще седнете ли вие утре на стъпалата, за да мога да помисля по това?

— Да — отвърнаха те без колебание и на Отец Окови не му убягна нито нотка в гласовете им. Щеше да запомни този момент завинаги — тази вечер братята Санца признаха, че Локи ще е мозъкът на тяхното предприятие. Вечерта, в която си отдъхнаха, че той ще бъде мозъкът на тяхното предприятие.

— Честно и почтено умъртвен — рече Локи. — Да не е убит от нас и още да не се е вкочанил. Така. Знам как да го направим. Ще е лесно, но още не знам защо и как.

— Твоята увереност ме радва — рече Окови, — но искам да не забравяш, че си вързан на много къс повод. Ако случайно някой хан изгори или около теб случайно избухнат безредици, ще те хвърля от този покрив с увесени на врата оловни слитъци.

Кало и Галдо отново се втренчиха в Локи.

— На къс повод, да. Но ти не се тревожи — рече Локи. — Вече не съм толкова безразсъден като навремето. Като бях малък, нали се сещаш.