Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (81)

2

— Аз съм Сивия крал — заяви Локи Ламора. — Аз съм Сивия крал, боговете да прокълнат очите му дано, аз съм Сивия крал!

— Малко по-тихо — забеляза Джийн Танен, докато се бореше със сивия маншет на единия му ръкав — и малко по-пресипнало. С малко намек за Тал Верар. Каза, че имал акцент.

— Аз съм Сивия крал — повтори Локи — и тилът ми ще цъфне в усмивка, когато Джентълмените копелета приключат с мен.

— А, това си го биваше! — възкликна Кало, който мажеше косата на Локи със зловонна алхимична паста, която я боядисваше в тъмносиво. — Хареса ми. Отличава се някак си.

Локи стоеше и не мърдаше като шивашки калъп, наобиколен от Кало, Галдо и Джийн, които работеха по него с дрехи, козметика и шивашки игли. Дървеницата, облегнат на стената на малкото им скривалище, се оглеждаше и ослушваше за натрапници.

Джентълмените копелета се бяха скрили в един изоставен дюкян в забуления в мъгла квартал Ръждива вода, само на няколко преки от Дупката на ехото. Ръждива вода беше мъртъв остров, с лоша слава и почти необитаем. Градът, отхвърлил старите си предразсъдъци относно постройките на Дребните, все още смяташе Ръждива вода за недвусмислена заплаха. Разправяха, че черните силуети, които мърдаха в лагуната му, никак не са така милички като простите акули човекоядци, а били нещо по-лошо и по-старо. Каквато и доза истина да съдържаха тези слухове, тук цареше пустош, удобна, за да разиграят Барсави и Сивия крал странната си афера. Лично Локи подозираше, че са го отвели някъде тук през онази нощ, когато Сивия крал за първи път се намеси в живота му.

Тримата прилагаха всички фокуси на изкуството на маскарада, за да преобразят Локи в Сивия крал. Косата му вече беше сива, дрехите — също сиви, беше обут с тежки подплатени ботуши, които добавяха четири пръста към ръста му, а над устните му, здраво залепен, бе увиснал сив мустак.

— Добре изглежда — обади се Дървеницата одобрително.

— Не че искам да се фукам, ама Дървеницата е прав — рече Джийн. — Сега, когато някак си ти докарах по мярка това тъпо палто, изглеждаш направо зашеметяващо.

— Жалко, че това не е някоя от нашите игри — рече Галдо. — Щеше да ми е много забавно. Наведи се да ти туря бръчки, Локи.

Като пипаше много внимателно, Галдо намаза лицето на Локи с нещо топло и подобно на восък, което щипеше кожата. След секунди то изсъхна и се втвърди и само след малко Локи си имаше цяла мрежа от бръчки „пачи крак“, бръчици от смях и бръчки по челото. Изглеждаше към средата на четирийсетте най-малкото. Маската би минала дори на ярка дневна светлина; нощем беше непроницаема.

— Виртуоз! — похвали го Джийн. — Относително казано, като се имат предвид бързината и условията, в които трябва да стъкмим всичко това.

Локи отметна качулката си и подръпна сивите си кожени ръкавици.

— Аз съм Сивия крал — рече той с тих глас, като докара странния акцент на истинския Сив крал.

— Вярвам ти, да му се не види! — възкликна Дървеницата.

— Е, тогава да се захващаме. — Локи задвижи челюстта си нагоре-надолу. Усещаше как фалшивата набръчкана кожа се разтяга напред-назад. — Галдо, подай ми кинжалите, ако обичаш. Искам единия в ботуша, а другия в ръкава.

„Ламора…“ — разнесе се студен шепот: гласът на Соколаря. Локи се напрегна, а после осъзна, че гласът не идваше по въздуха.

— Какво има? — попита Джийн.

— Соколаря — отвърна Локи. — Той… прави онова проклето нещо…

„Барсави скоро ще пристигне. Ти и приятелите ти след малко трябва да сте на мястото.“

— Вързомагът проявява нетърпение — рече Локи. — Хайде, бързо. Дървеница, знаеш каква е играта, нали знаеш и къде да се наместиш?

— Наизуст го знам! — ухили се Дървеницата. — Този път няма дори покрив на храм, че да скоча от него, така че нямай грижи за нищо.

— Джийн, ти добре ли ще си на твоето място?

— Абе, няма да съм, ама по-хубаво няма. — Джийн изпука със стави. — Дървеницата ще ме вижда долу под пода. Ако работата се осере, сети се да се хвърлиш в проклетия водопад. Аз ще ти пазя гърба — с острие и кръв.

— Кало, Галдо. — Локи се обърна с лице към близнаците, които бързо прибраха всички инструменти и вещества, използвани, за да пременят Локи за вечерта. — Готови ли сме да се придвижим към храма?

— Всичко ще мине по-гладко и от задниче от Позлатената лилия! — ухили се Галдо. — Тлъсто сладко имане, изсипано в чувалите, две конски коли, провизии за хубаво дълго пътешествие по суша.

— А на Виконтската порта има стражи, които ще ни пропуснат толкова бързо, все едно кракът ни никога не е стъпвал в Камор! — додаде Кало.

— Добре. Е… Мамка му! — потърка ръце Локи. — Това е май.

Запасът ми от цветиста реторика свърши. Да вървим да гепим копелетата и да се молим за честна сделка.

Дървеницата пристъпи напред и се прокашля.

— Правя го само защото обичам да се крия в запустели елдренски постройки по тъмни страшни доби — рече той.

— Лъжец! — сряза го Джийн, бавно. — Аз го правя само защото винаги съм искал да видя как елдренски призрак изяжда Дървеницата.

— Лъжец! — изкиска се Галдо. — Аз го правя само защото всички вие си имате друга работа. Ще заложа цялата мебелировка в бърлогата на Харза Безнадеждния.

— Всичките сте лъжци! — заяви Локи, когато всички погледи се впиха изпитателно в него. — Правим го само защото никой друг в Камор не е толкова добър, че да се справи, и никой не е толкова тъп, че да няма друг начин!

— Копеле! — креснаха те в един глас и само за миг забравиха къде се намират.

„Чак аз ви чувам как кряскате — разнесе се призрачният глас на Соколаря. — Да не сте се умопобъркали напълно?“

Локи въздъхна.

— Чичо не обича да го държим буден цяла нощ с нашата врява — рече той. — Да се задействаме и, ако е милостив Уродливия страж, ще се видим отново в храма, когато цялата тая гадория приключи.