Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (12)

3

Кало разтърсваше Локи много енергично, а изпълнението на Локи на ролята на жертвата беше виртуозно, но времето продължаваше да пъпли. Всички бяха в плен на пантомимата като фигури от твърде изобретателните адове на теринската митология — двама крадци, обречени довека да не мърдат от уличката, измъчващи жертви, които нито припадат, нито си дават парите.

— И ти ли се тревожиш като мен? — прошепна Кало.

— Не излизай от роля! — пошушна му Локи. — Можеш да се молиш и да душиш едновременно.

Вдясно от тях се разнесе пронизителен писък, който отекна по калдъръмите и стените на Квартала на Храмовете. Последваха го крясъци и дрънченето на колона от мъже в бойни доспехи — но тези звуци се отдалечаваха от началото на улицата, а не се приближаваха.

— Това май беше Дървеницата — рече Локи.

— Надявам се, че само се старае да ги разсейва — рече Кало и отпусна за малко въжето. В този миг един тъмен силует се стрелна в ивицата небе между високите стени, ограждащи уличката, и трептящата му сянка за миг падна върху тях.

— Това пък какво беше, по дяволите? — възкликна Кало.

Вдясно от тях някой пак изпищя.