Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (60)

6

Когато сетивата на Локи се възвърнаха, той се оказа на моста между Примката и Улицата на Целувачите на монети. Нито миг не му се губеше, но когато погледна нагоре, видя, че облаците са си отишли, звездите се вихреха на тъмното небе, а луните са се снишили на запад.

— Мръсник! — изсъска той. — Минали са цели часове! Джийн сигурно е получил пристъп.

Замисли се трескаво. Кало и Галдо бяха решили да прекарат вечерта в шляене из Примката с Дървеницата по петите им. Сигурно накрая щяха да отидат в „Последна грешка“, да играят на зарове и да пият и да се стараят да не ги изхвърлят за подправени карти. Джийн смяташе да прекара вечерта, като се прави на наемател в Счупената кула — поне докато Локи не се върне. Ако ги издирваха, най-вероятно щяха да започнат оттам. Точно тогава Локи се сети, че още е облечен като Лукас Феруайт, и се плесна по челото.

Свали палтото и шаловете, махна фалшивите очила от носа си и ги пъхна в джоба. Опипа предпазливо раните на лявата си ръка — бяха дълбоки и още го боляха, но кръвта се беше съсирила и поне не кървеше навсякъде. „Проклятието на боговете да споходи Сивия крал — помисли си Локи. — И нека ми помогнат да успея да тегля калема на тази нощ в счетоводната книга“!

Разроши косите си, разкопча жилетката, изкара ризата от панталона и посегна да сгъне и скрие нелепите връзки-панделки на обувките си. Шаловете и декоративните колани се скриха в палтото, което Локи сгъна и върза за ръкавите. В тъмното то досущ приличаше на обикновена стара платнена торба. След като захвърли външния блясък на Лукас Феруайт, той можеше поне да мине незабелязан за достатъчно дълго време. Доволен, той се обърна и тръгна бързо надолу по южната страна на моста към все още живите светлини и шумове на Примката.

Щом зави по улицата откъм северната страна на Счупената кула, където вратата на „Последна грешка“ извеждаше на калдъръма, от една уличка изскочи Джийн Танен и го хвана подръка.

— Локи! Къде се губиш цяла нощ, по дяволите? Добре ли си?

— Джийн! О, богове, как се радвам да те видя само! Не съм добре, а покрай мен и никой от вас не е. Къде са другите?

— Тебе те нямаше никакъв. — Джийн говореше тихо на ухото на Локи. — Намерих ги в „Последна грешка“ и ги пратих да се качат в стаите заедно с Дървеницата. Кръстосвах улиците тука и гледах да не се показвам. Не исках нощем да се пръсваме из целия град. Аз… Ние се бояхме, че…

— Плениха ме, Джийн. Но после ме пуснаха. Да се качваме в стаята. Имаме нов проблем — топъл, пари, и е адски парлив!