Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (41)

2

— Възрадвайте се! — извика Кало, щом влезе в кухнята точно когато Локи и Джийн връщаха масата на обичайното й място. — Братята Санца се завърнаха!

— Много се чудя — обади се Джийн — дали точно това словосъчетание някога досега е било произнасяно от някого.

— Само в стаите на необвързаните млади дами из целия град — каза Галдо и остави на масата чувалче от зебло. Локи го разтвори и огледа съдържанието — няколко медальона, инкрустирани с полускъпоценни камъни, набор от сребърни вилици и ножове със средно изкусна изработка и най-различни пръстени, от евтини гравирани пръстени от мед до един изплетен от златни и платинени нишки, инкрустирани с обсидианови и диамантени прашинки.

— Много хубаво — отбеляза Локи. — Много достоверно. Джийн, би ли подбрал още няколко неща от Сандъка с глупости, и ми дай… двайсет солона, нали?

— Двайсет са точно колкото трябва.

Локи посочи на Кало и Галдо да наредят столовете около масата, а Джийн се върна в съкровищницата, където отляво до стената стоеше висока дървена ракла. Той отвори капака със скърцащите панти и започна да се рови из раклата със замислено изражение.

Сандъкът с глупости беше пълен на височина около две стъпки с лъскави бижута, джунджурии, домакински прибори и украшения. Имаше кристални статуи, огледала с резбовани рамки от слонова кост, огърлици и пръстени, свещници от пет вида благородни метали. Имаше дори няколко шишенца с упойващи вещества и алхимични течности, увити във филц и отбелязани с книжни етикетчета.

Тъй като Джентълмените копелета не можеха да посветят Капа в истинската природа на своите начинания, а и нямаха нито време, нито склонността да проникват с взлом в къщи и да се промъкват през комини, Сандъкът с глупости бе един от стълбовете на тяхната измама. Зареждаха го веднъж-дваж годишно, като обикаляха заложните къщи и пазарите на Талишам и Ашмир, откъдето съвсем открито можеха да намерят всичко, което им беше нужно. Рядко и предпазливо го зареждаха и със стоки, които избираха в Камор — обикновено неща, откраднати от братята Санца, когато им скимне, или пък отмъкнати от Дървеницата като задача от текущото му обучение.

Джийн избра два сребърни бокала за вино, чифт очила със златни рамки с калъф от фина кожа и едно от увитите във филц шишенца. Стисна ги внимателно в ръка, отброи двайсет сребърни монети от една полица, затвори Сандъка с глупости с ритник и бързо се върна в трапезарията. Дървеницата се беше върнал и показно търкаляше един солон по ставите на дясната си длан — беше овладял този номер само преди седмици, след като дълги месеци наблюдава братята Санца, които го можеха едновременно с двете ръце, като сменяха посоката в идеален синхрон.

— Да кажем — рече Джийн, — че седмицата беше доста мързелива. Никой не очаква кой знае какво от средна ръка крадци в такива мокри нощи — ако натрупаме твърде много плячка, ще изглежда неуместно. Несъмнено Негово благородие ще разбере.

— Разбира се — съгласи се Локи. — Много разумна мисъл. — Той посегна, взе увитото във филц шишенце и го огледа по внимателно. Написаният на ръка етикет посочваше, че това е подсладено опиумно мляко — порок на богатите дами, правеха го от сушени макове от Джеремит. Той махна етикета и филца и пъхна изящната стъкленичка с месингова запушалка в торбата. Останалата част от плячката също го последва.

— Така! Кажете, останала ли е по мен някоя прашинка от Лукас Феруайт? Някакъв грим или маскарад? — Той протегна ръце и се завъртя няколко пъти. Джийн и братята Санта го увериха, че в момента той си е изцяло Локи Ламора.

— Добре тогава, щом ние сме си ние, да вървим да си платим данъците. — Локи взе чувалчето с „откраднатото“ и го подхвърли на Дървеницата. Момчето писна, изтърва монетата и улови чувалчето; чу се приглушено тракане на метал.

— Сигурно и това е добре за моралното ми укрепване?

— Не — отвърна Локи. — Този път просто съм дърт мързеливец. Но поне няма да караш баржата с пръта.