Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (112)

5

— Торби с пари? Съвсем сигурен ли си?

— Беше си метал за харчене, Локи! Може би си спомняш, че си имахме цяла съкровищница, пълна с него, до съвсем неотдавна. Бих казал, че и двамата имаме много тренирано ухо за звънтенето на паричките.

— Хммм. Значи, освен ако, откакто се разболях, Херцогът да е почнал да сече пълни крони на поразия, тия провизии са толкова милостиня, колкото е милостиво и настроението ми!

— Ще продължа да слухтя и ще видя дали не мога да катурна още нещо, Локи.

— Ти ще… Добре де, добре. А сега трябва да ме измъкнете от това легло и да ме хванете и мен на работа!

— Мастер Ламора! — извика Ибелиус. — Никак не сте във форма да ставате и да се движите по своя воля! Тъкмо това ви своеволничене ви докара дотук в това окаяно състояние!

— Мастер Ибелиус, с цялото ми уважение, сега, когато вече съм в съзнание, ако ще да ми се наложи да пропълзя през града на четири крака, за да свърша нещо полезно в ущърб на Капа Раза — ще го направя! Оттук нататък аз обявявам война.

Той се надигна от нара и се опита да стане, но отново му се зави свят, коленете му омекнаха и той рухна на земята.

— Баш пък оттука ли? — подметна Джийн. — Не ми изглежда най-удобната позиция.

— Ибелиус, това не се трае! — възкликна Локи. — Трябва да мога да се движа. Искам си силата.

— Драги ми мастер Ламора… — Ибелиус помогна на Локи да се надигне. Джийн го подхвана от другата страна и двамата го отнесоха обратно на нара. — Вие започвате да проумявате, че това какво искате вие и това какво може да понесе тялото ви са две твърде различни неща. Де да ми даваха по един солон за всеки пациент, който идва при мен и ги приказва същите! „Ибелиус, двайсет години пуших прахове от Джерем и сега гърлото ми кърви. Оправи ме!“ „Ибелиус, цяла нощ порках и беснях, и ми извадиха окото! Възстанови ми зрението, проклет да си!“ Абе, хайде да не са солони, хайде да е по меден барон за всеки крясък от тоя сорт… Пак ще мога да се оттегля в Лашейн и да си живея като благородник!

— Надали мога да навредя и мъничко на Капа Раза, затворен в тоя прашен коптор! — кресна Локи сърдито.

— Тогава си почивайте, господине, почивайте си! — Сопна му се Ибелиус. Кръвта нахлуваше и в неговото лице. — И бъдете така милостив да не съскате срещу мен, задето не притежавам силата на бог! Почивайте и събирайте сили. Утре, когато ще е безопасно да изляза, ще ви донеса още храна — възстановеният апетит би бил много добър признак. Като се храните и почивате, може да достигнете приемливо ниво на жизненост само за ден-два. Та вие съвсем неотдавна се строполихте в несвяст, както си вървяхте! Не може да очаквате нервното изтощение да ви мине току-така, в игри и закачки. Почивайте и имайте търпение.

Локи въздъхна.

— Много добре. Просто… копнея да се заловя с това да поскъся царуването на Капа Раза.

— И аз също жадувам вие да се заловите с това, мастер Ламора. — Ибелиус свали очилата си и ги избърса в туниката. — Ако смятах, че сега, когато силите ви са колкото на полуудавено коте, сте способен да го убиете, сам щях да ви туря в една кошница и да ви отнеса при него! Но случаят не е такъв и никой от мехлемите, описани в лечебните ми книги, не може да го постигне.

— Слушай мастер Ибелиус, Локи, и стига си се цупил! — Джийн го тупна по рамото. — Гледай на това като на възможност да си упражняваш ума. Ще събера каквито мога сведения и ще бъда твоя дясна ръка. Ти измисли как да препънем тая гад и да го пратим в ада. Заради Кало, Галдо и Дървеницата.