Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (29)

2

— Крада само защото милото ми старо семейство има нужда от пари, за да преживява!

Локи Ламора заяви това с високо вдигната чаша. Той и останалите Джентълмени копелета седяха около старата маса от вещерско дърво в разкошната бърлога под Дома на Переландро — Кало и Галдо от дясната му страна, Джийн и Дървеницата от лявата. Пред тях бе подредено изобилие от ястия, а небесният полилей грееше отгоре с познатата златиста светлина. Останалите избухнаха в подигравателен смях.

— Лъжец! — извикаха те в хор.

— Крада само защото този покварен свят не ми позволява да работя някой честен занаят! — извика Кало и вдигна чаша.

— ЛЪЖЕЦ!

— Крада само защото трябва да изхранвам клетия си ленив брат близнак, чиято наглост разби сърцето на майка ни! — заяви Галдо и сръчка Кало с лакът.

— ЛЪЖЕЦ!

— Крада — рече Джийн, — защото временно съм се събрал с лоша компания!

— ЛЪЖЕЦ!

Най-сетне дойде ред и на Дървеницата. Момчето вдигна чаша малко колебливо и се провикна:

— Крада само защото е страшен кеф, мама му стара!

— КОПЕЛЕ!

И сред крясъци и дюдюкания петимата крадци се чукнаха с чаши. Светлината блестеше по кристала и сияеше през мъгливите зелени дълбини на верарското ментово вино. Четиримата мъже пресушиха чашите си на един дъх и ги треснаха върху масата. Дървеницата, вече леко кръстосал поглед, се отнесе със своята с повече финес.

— Джентълмени, държа в ръцете си първите плодове на нашите дълги седмици на проучвания и страдания. — Локи вдигна пергаментов свитък, привързан с панделки и запечатан със синия восъчен печат на член на дребната каморска аристокрация. — Кредитно писмо за пет хиляди цели крони, които да бъдат изтеглени утре от влоговете на дон Салвара в Мераджио. И, смея да кажа, първият резултат, постигнат с помощта на нашия най-млад член.

— Момчето от бъчвата! — провикнаха се в един глас братята Санца. Миг по-късно откъм техните места във въздуха литна хлебче с бадемова кора, уцели Дървеницата право между очите и тупна в празната му чиния. Дървеницата го разчупи на две и отвърна подобаващо, с точен прицел, въпреки че се олюляваше. Локи продължи да говори, докато Кало се чумереше и тръскаше трохи от очите си.

— Вторият досег този следобед мина лесно. Но нямаше да стигнем чак дотук толкова скоро, ако не бяха бързите действия на Дървеницата вчера. Колко тъпа, безразсъдна, идиотска, нелепа постъпка! Нямам думи да изразя възхищението си. — Докато говореше, Локи направи някакъв фокус с бутилката и изведнъж празните чаши се оказаха пълни. — За Дървеницата! Новата напаст за каморската градска стража!

Когато ликуването и лоченето след тоста утихнаха, а Дървеницата отнесе такова тупане по гърба, че мозъкът му щеше да се изсипе от черепа, Локи извади голяма чаша, постави я в средата на масата и бавно я напълни.

— Само едно нещо, преди да започнем да ядем. — Той вдигна чашата, а другите млъкнаха. — Чаша, налята на въздуха за отсъстващ приятел. Старият Окови ужасно ни липсва, мир на душата му. Нека Прегърбения страж вечно да бди над своя прегърбен слуга и да го благослови. Той бе добър и каещ се човек, според нрава на тези като нас.

Той постави внимателно чашата в средата на масата и я покри с черна кърпа.

— Той щеше много да се гордее с теб, Дървеница.

— Надявам се. — Момчето гледаше покритата чаша сред разкошната стъклария и позлатена керамика. — Иска ми се да бях го срещнал.

— С тебе щеше да си почине на старини. — Джийн целуна опакото на лявата си длан, благославящият жест на жреците на Безименния Тринайсети. — Добре щеше да му дойде за отмора след всичко, което изтърпя, докато отгледа нас четиримата!

— Джийн е великодушен. Ние с него бяхме светци. Заради братята Санца клетият старец будуваше и се молеше по шест нощи в седмицата! — Локи посегна към един покрит с кърпа поднос. — Да вечеряме!

— Молеше се вие с Джийн да пораснете пъргави и красиви като нас, искаш да кажеш! — Ръката на Галдо се стрелна и улови Локи за китката. — Не забравяш ли нещо?

— Дали?

При този въпрос Кало, Галдо и Джийн впериха очи в него. Дървеницата със стеснителен вид съзерцаваше полилея.

— Проклятие. — Локи стана от позлатения си стол и отиде до един шкаф. Когато се върна на масата, носеше малка чашка за проба, колкото ликьорена чашка. Сипа в нея само няколко капки ментово вино. Не я вдигна, а я бутна в средата до покритата с черна кърпа чаша.

— Чаша, налята във въздуха за някой, който отсъства. Не знам къде е тя в момента и се моля всички да се задавите, освен Дървеницата, благодаря ви много, вашта мама.

— Това надали беше изтънчена благословия, особено за жрец. — Кало целуна опакото на лявата си длан и я прокара над чашката. — Тя беше една от нас още преди теб, гариста.

— Знаете ли за какво се моля? — Локи стисна ръба на масата. Ставите му бързо побеляха. — Един ден някой от вас да разбере какво е любовта, когато тя стигне по-далече от копчелъците на панталоните ви!

— За да бъде разбито едно сърце, са нужни двама. — Галдо внимателно постави лявата си длан върху десницата на Локи. — Не си спомням тя да е прецакала работата без изкусната ти помощ.

— А аз смея да кажа — додаде Кало, — че за нас ще е огромно облекчение, ако проявиш любезността да излезеш навън и да опънеш някоя. Дълго и здравата. Богове, прекарай три наведнъж! Не е като да нямаме пари.

— Казал съм ви, че търпението ми по тази тема се е изчерпало далеч преди… — Гласът на Локи премина в крясък, но Джийн го стисна здраво за левия бицепс. Юмрукът му спокойно обхващаше ръката на другаря му.

— Тя беше наша добра приятелка, Локи. Беше, и все още е. Ти й дължиш нещо по-богоугодно от това.

Джийн посегна за бутилката и напълни чашката догоре. Вдигна я на светлината и пусна ръката на главатаря си.

— Чаша, налята за въздуха за отсъстващ приятел. Желаем на Сабета всичко хубаво. За нас се молим за братство.

Локи се взря в него за миг, който сякаш се проточи минути, и изпусна продължителна въздишка.

— Съжалявам. Не исках да съсипвам тържеството. Наздравицата беше нелюбезна и… се разкайвам. Трябваше да спазя отговорностите си.

— И аз съжалявам — усмихна се плахо Галдо. — Не те обвиняваме за чувствата ти. Знаем, че тя… че тя… си е тя.

— Е, за онова за опъването не съжалявам. — Кало вдигна рамене престорено извинително. — Мамка му, сериозно ти говоря, човече. Топни си пръта. Пусни котва. Върви при някоя да ти прибере камата в ножницата си. Ще ти олекне.

— Не си ли личи, че точно сега съм във възторг? Нямам нужда да ми става по-добре. Ние с вас имаме още работа тази вечер! В името на Уродливия страж, моля ви, може ли да убием темата и да изхвърлим проклетия й труп в залива?

— Съжалявам — обади се Кало след няколко секунди и след точно прицеления поглед на Джийн. — Съжалявам. Виж, знаеш, че ти мислим доброто. И двамата съжаляваме, ако ти досаждаме. Но тя е в Парлей, а ние — в Камор, а ти очевидно…

Кало щеше да продължи, но едно бадемово хлебче отскочи от основата на носа му и той подскочи от изненада. Друго хлебче удари Галдо по челото. Трето тупна в скута на Джийн, а Локи успя да посегне точно навреме, че да отбие предназначеното за него.

— Ама честно! — Дървеницата държеше още хлебчета в протегнатите си ръце и се целеше като със зареден арбалет. — Това ли трябва да чакам с нетърпение, като порасна? Мислех, че празнуваме това, че сме по-богати и по-умни от всички останали!

Локи позагледа момчето, пресегна се и взе пълната чашка от Джийн, а на лицето му се появи усмивка.

— Дървеницата е прав. Стига глупости, хайде да вечеряме. — Той вдигна чашата високо към сиянието на полилея. — За нас — по-богати и по-умни от всички!

— ПО-БОГАТИ И ПО-УМНИ ОТ ВСИЧКИ! — отекна хорът от гласове.

— За здравето на отсъстващите приятели, които ни помогнаха да стигнем дотук! Те много ни липсват. — Локи поднесе чашката към устните си и отпи мъничка глътка, преди да я остави обратно на масата.

— И още ги обичаме — додаде той тихичко.