Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (35)

1

Първата среща на Локи с огледалното вино от Тал Верар имаше още по-силен ефект върху недохраненото тяло на момченцето, отколкото Окови очакваше. Локи прекара почти целия следващ ден в леглото — мяташе се насам-натам, главата му кънтеше, а очите му можеха да понесат единствено най-нежната искрица светлина.

— Треска — измърмори той в пропитото си от пот одеяло.

— Махмурлук. — Окови разроши косата му и го потупа по гърба. — Всъщност виновният съм аз. Близнаците Санца са си сюнгери по природа. Не биваше да те оставям да се равняваш по тях още от първата ти вечер с нас. Днес няма работа за тебе.

— Пиенето ли причинява това? Дори и когато изтрезнееш?

— Жестока шега, нали? Боговете явно слагат цена на всичко. Освен ако не пиеш остершалинска ракия.

— Остра, шавлива…?

— Остершалинска. От Емберлен. Сред многобройните и достойнства е и това, че не предизвиква махмурлук. Заради някаква алхимична съставка в почвата на лозето. Много скъпа.

Измамната светлина изгря след много часове, прекарани в дрямка, и Локи откри, че отново може да ходи, въпреки че мозъкът му като че се мъчеше да прокопае дупка в тила му и да избяга през нея. Окови настоя все пак да посетят Капа Барсави. („Единствените хора, които не спазват уговорките си с него, живеят в стъклените кули и образите им са изсечени върху монети, но дори и те доста се двоумят в такива случаи.“) Все пак се съгласи да позволи на Локи да ползва по-удобен превоз.

Оказа се, че Домът на Переландро притежава малък обор на гърба на храма и в този миризлив обор живее един Укротен козел.

— Той няма име — каза Окови, когато настани Локи на гърба му. — Така и не се назорих да му дам, бездруго нямаше да отговаря на него.

Локи не беше развил инстинктивната погнуса, която повечето момчета и момичета изпитват към Укротените животни. Вече беше виждал твърде много грозота в живота си, че да се впечатли от някакъв си празен поглед на покорно млечнооко същество.

Има едно вещество, което се нарича Призрачен камък — бял варовит материал, който може да бъде намерен в някои далечни планински пещери. Произходът му не е естествен, намира се само в съчетание с покритите със стъкло тунели, вероятно изоставени от елдрените — същата онази неуморна раса, построила Камор преди векове. В твърдото си състояние Призрачния камък няма вкус, почти няма мирис и е инертен. Трябва да бъде запален, за да се задействат безподобните му свойства.

Лекарите са започнали да различават разнообразните начини и канали, по които отровите нападат телата на живите — това спира сърцето, това пък разрежда кръвта, други повреждат стомаха или червата. Димът на Призрачния камък не отравя нищо физически — той изгаря самия характер. Целеустременост, упоритост, кураж, дух, хъс — всичко това изчезва само след няколко вдишвания от тайнствените изпарения. Случайното излагане на малки количества от тях може да направи човека безучастен седмици наред; малко повече — и ефектът ще е траен. Жертвите остават живи, но нищичко не ги трогва — те не откликват нито на имената си, нито на приятелите си, нито на смъртна опасност. Могат да бъдат накарани да ядат, да отделяш, да носят нещо — и само толкова. Бялата катаракта, която покрива очите им, е външен израз на празнотата, която завзема техните души и умове.

Някога, във времената на Теринския трон, процесът е бил използван за наказание на престъпници, но вече са изминали цели векове, откакто някой от цивилизованите терински градове държави е позволявал прилагането на Призрачния камък върху мъже и жени. Обществото, което все още беси деца за дребни кражби и хвърля затворници на морските чудовища, смята резултатите за твърде обезпокоителни и непоносими.

Затова Укротяването е запазено за животните, най-често товарни и предназначени за използване в града. Пренаселените покрайнини на изобилстващ с рискове град като Камор са идеално подходящи за процеса — на Укротените понита може да се вярва, че никога няма да хвърлят от гърба си децата на богатите. Укротените коне и мулета никога няма да ритнат каруцаря или да изхвърлят скъп товар в канала. Чувал от зебло с малко бял камък вътре и бавно тлееща главня се надяват на муцуната на животното, а хората излизат на чист въздух. След няколко минути очите на животното придобиват цвета на прясно издоено мляко и то никога вече няма да предприеме нищичко по своя воля.

Но Локи имаше силно главоболие и все още се мъчеше да свикне с идеята, че е убиец и жител на частна стъклена приказна страна, и затова странно механичното поведение на козела никак не го разтревожи.

— Този храм да си стои точно на същото място, на което го оставих, когато по-късно вечерта се върна тук — нареди отец Окови, щом приключи с облеклото си за излизане. Безокият жрец бе изчезнал напълно и бе заменен от здравеняк на средна възраст, умерено заможен. Брадата и косата му бяха пипнати с някаква кафява боя. Жилетката и евтината, подплатена с памук полупелерина висяха свободно над кремава риза, без шалове и вратовръзки.

— Точно където си го оставил — потвърди единият от братята Санца.

— Нито изгорен, нито нищо — додаде другият.

— Момчета, ако можете да горите камък и елдерглас, боговете са ви отредили по-висше предначертание от чиракуването при мен. Бъдете послушни. Ще водя Локи да положи…

Окови погледна изкосо момчето Ламора, после се престори, че пие нещо, и сетне притисна челюстта си, все едно го болеше.

— Оооооох! — изохкаха Кало и Галдо в съвършен унисон.

— Точно така. — Окови сложи на главата си малка, кръгла кожена шапчица и хвана юздите на козела. — Чакайте ни. Това ще е най-малкото интересно.