Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (21)

3

В центъра на Подвижния пир във водата бяха потопени многобройни железни клетки. Някои от тях крепяха дървени платформи, върху които можеха да заставаш изпълнители, жертви, бойци и помощници. В няколко особено масивни клетки се мятаха тъмни силуети, които кръжаха злокобно под прозрачната сива вода. Закотвени здраво платформи показваха танцьори с въжета, хвърлячи на ножове, акробати, жонгльори, изпълнители на силови номера и други любопитни гледки. Възбудените крясъци на викачи с дълги месингови рупори кънтяха над водата.

Първи на всеки Пир бяха Наказателните борби, в които дребни престъпници от Двореца на търпението кандидатстваха за неравни битки в замяна на намаляване на присъдата или малко подобрение на условията за живот. В момента с тях се бореше един ничавецо (Наказваща ръка) с огромни мускули, член на домашната гвардия на Херцога. Войникът бе облечен с доспехи от черна кожа с блестящ стоманен нагръдник, окичен с прясно отрязана перка на гигантска летяща риба. Люспи и гръбнаци лъскаха, докато той се разхождаше напред-назад под яркото слънце и с привидно спокойствие мушкаше наоколо с прът с железен връх.

Ничавецо стоеше на платформа — малка, но стабилна, — заобиколен от плоски дървени площадки, подредени една до друга във водата на една ръка разстояние. Тези люшкащи се, нестабилни платформи бяха заети от около две дузини хилави, мръсни затворници, всеки въоръжен с малка дървена тояга. Едно добре организирано съвместно нападение би могло да надвие над техния облечен в броня мъчител, но нравът на тази пасмина като че изключваше съдействието. Те нападаха ничавецо самостоятелно или на малки групи и един подир друг окапваха, след като прътът издрънчеше в главите им. Малки лодки обикаляха и вадеха безчувствените затворници, преди навеки да са потънали във водата. Херцогът бе милостив и не позволяваше Наказателните борби да са умишлено смъртоносни.

— Ммм. — Локи протегна празната си гарафа само за секунда. Конте я грабна от ръката му с грацията на фехтовач, разоръжаващ противника си. Когато лакеят на дона се запъти към шкафа с напитките, Локи се прокашля:

— Няма нужда да пълниш точно тази чаша веднага, Конте. Твърде, твърде любезен си. Но с ваше позволение, господарю и господарке Салвара, бих искал да ви поднеса два дара. Единия просто като отплата за гостоприемството. Другия… Е, ще видите.

Локи щракна с пръсти и Джийн кимна. Набитият мъж отиде до дървената маса до шкафа с напитки и сложи на нея два тежки кожени куфара, всеки от тях — с обковани с желязо ъгли и малки железни ключалки, зашити в кожата. Остави ги така, че семейство Салвара да ги вижда, и се дръпна, за да може Локи да отключи куфарите с изящно ключе, изрязано от слонова кост. От първия куфар той извади буренце от бледо ароматно дърво, около стъпка високо и наполовината в диаметър, и го подаде на дон Салвара, за да го огледа. Прост черен надпис върху бъчвата гласеше:

БРАНДВИН ОСТЕРШАЛИН 502

Дъхът на дон Лоренцо излезе със свистене през зъбите. Може би дори и ноздрите му затрептяха, въпреки че Локи запази лицето на Лукас Феруайт учтиво безизразно.

— О, Дванайсет богове, 502! Лукас, ако случайно ви се е сторило, че ви упреквам за вашия отказ да се разделите със стоката си, моля ви, приемете най-дълбоките ми…

— О, няма нужда, няма нужда. — Локи вдигна ръка и повтори онзи жест на дона, с който той измъкваше думи от въздуха. — За вашата храбра намеса в моя полза, дон Салвара, и за превъзходното ви гостоприемство тази сутрин, прекрасна доня, моля ви, приемете това малко украшение за вашите изби.

— „Малко“! — Донът пое буренцето и го залюля, все едно беше бебе, родено преди няма и пет минути. — Аз… имам 506 и две буренца 504. Не знам някой в Камор да има 502, освен може би Херцогът.

— Е — рече Локи. — Моите господари държат няколко подръка, особено откакто се разнесе мълвата, че точно тази смес е особено добра. Ползваме ги, за да… разчупваме леда при обсъждане на въпроси от изключителна делова важност. — В действителност това буре представляваше инвестиция от почти осемстотин пълни крони и пътешествие по море нагоре по брега до Ашмир, където Локи и Джийн сполучиха да го спечелят на карти от един ексцентричен дребен благородник. Повечето пари всъщност бяха отишли за избягване и подкуп на убийците, които старецът бе пратил впоследствие да му върнат имуществото. Реколта 502 беше станала едва ли не прекалено скъпа за пиене.

— Какъв великодушен жест, мастер Феруайт! — Доня София промуши ръка през лакътя на съпруга си и му се усмихна властно. — Лоренцо, любов моя, трябва по-често да спасяваш чужденци от Емберлен! Толкова са очарователни!

Локи се прокашля и пристъпи от крак на крак.

— Ех, едва ли, господарке. А сега, дон Салвара…

— Моля ви, наричайте ме Лоренцо.

— Е, дон Лоренцо, това, което ще ви покажа сега, е свързано съвсем пряко с причината да дойда тук. — От втория куфар той извади подобно буренце, но то бе белязано само с едно стилизирано „А“, оградено от лозов венец.

— Това — рече Локи — е образец от миналогодишната реколта.

Дон Салвара изтърва буренцето с 502.

Донята с момичешка пъргавост го прихвана още във въздуха с десния си крак и го пусна на палубата, където то се приземи с леко тупване вместо с удар, който би го нацепил на трески. Но тя загуби равновесие и изтърва гарафата с „Джинджифилово обгаряне“, която падна зад борда и потъна двайсет стъпки под водата. Двамата Салвара се подкрепиха взаимно и донът отново вдигна буренцето с 502 с разтреперани ръце.

— Лукас — рече той, — вие несъмнено… несъмнено се шегувате.