Скот Линч
Лъжите на Локи Ламора (134)

Интерлюдия:
Тронът в пепел

Терим Пел някога бил наричан Перлата на елдрените — бил най-големият и най-величественият от градовете, оставени от древната изгубена раса на хората, които много по-късно се заселили по земите им.

Терим Пел се намирал при изворите на река Анджевин, там, където тя се спускала като пенест поток от планините, в подножието на величавите скали, заобиколен от плодородни ниви, простиращи се на два дни път с бързоходен кон във всички посоки. През есента по тези ниви се полюшвали кехлибарени жита — изобилие, достойно за столицата на империя, а Терим Пел бил именно столицата.

Всички градове на юг коленичели пред Теринския трон. Имперските инженери построили десетки хиляди мили пътища, които оплитали тези градове. Генералите на империята осигурили патрул по тях да бди за разбойници, а в по-малките градове и села поддържал гарнизони, за да подсигурява непрекъснатия поток на търговията и пощата от единия край на империята чак до другия, от Желязно до Пиринчено море.

Картейн и Лашейн, Несек и Талишам, Еспара и Ашмир, Иридейн и Камор, Балинел и Исара — всички тези могъщи градове държави били управлявани от херцози, които поемали сребърните си корони от ръцете на самия император. Малцината херцози, останали в днешно време, може и да притежават голяма власт, но те сами са се обявили за херцози — родовете с високо потекло, произхождащи още от времето на Теринския трон, отдавна са изтребени.

Упадъкът на Теринския трон започнал, когато от север дошли вадраните. Моряци нашественици, те завзели протекторатите на Трона в северната половина на континента. Нарекли седемте реки, вливащи се в северното море, свои Седем Свещени същини и осуетили опитите на Трона да си възвърне територията, като разбили всички армии, изпратени от него на север. Отслабена, империята на Теринския трон не успяла да издържи и намаляла по територия — намаляла, но не била съсипана.

Това сторили Вързомаговете от Картейн.

Вързомаговете съвсем скоро се обединили в град Картейн и започвали да разширяват влиянието на своята уникална, смъртоносна гилдия и в други градове и никак не били склонни да се преклонят пред сърдитите искания на императора на Терим Пел. Той настоял да прекратят своята дейност. Твърди се, че му отговорили с кратко писмо, в което се изброявали цените, срещу които Негово августейше величество може да наеме услугите им. Императорът изпратил своите придворни магьосници, но те били избити до крак. Тогава императорът призовал легионите си и поел към Картейн с клетва да погуби всеки магьосник, наричащ себе си Вързомаг.

Обявяването на война от страна на императора било изпитание на решителността за новата гилдия, която публично се била заклела да отмъсти злокобно на всеки, дръзнал да навреди на неин член.

По време на похода си към Картейн императорските войници успели да убият около дузина.

Четиристотин Вързомагове пресрещнали императорските легиони на изток от Картейн. Магьосниците благоволили да се подготвят добре за битката. За няма и два часа една трета от императорските войски били изклани. Странни мъгли се кълбели над земята и обърквали маневрите им. Илюзии и фантазми ги измъчвали. Ята от стрели прекъсвали полета си и падали на земята или връхлитали обратно върху пусналите ги стрелци. Другар се обръщал срещу другаря, подлуден и заблуден от магии, които можели да управляват действията на човек, все едно е кукла на конци. Самият император бил насечен на парчета от собствения му телохранител. Разказват, че не останало парче, по-голямо от пръст, за да го изгорят после на клада. След убийството на императора оцелелите генерали се пръснали, а живите войници хукнали към Терим Пел като зайци.

Но не се свършило с това. Конклавът на Вързомаговете решил да наложи своите правила и да ги наложи по такъв начин, че целият свят да се потриса само при мисълта да ги престъпи, докато е жива хорската памет.

И те изсипали възмездието си върху Терим Пел.

Огнената буря, която сътворили, била страховита и неестествена. Четиристотин магове съвместно подпалили в сърцето на империята нещо, което историците и досега се страхуват да опишат. Казват, че пламъците били бели като сърцевината на самите звезди, че стълбове от черен дим се издигали тъй високо, че се виждали от вътрешността на Желязно море, далеч на изток от Камор, и чак до Винтила, столицата на младото Кралство на Седемте същини.

Но дори и тази страшна магия не докоснала елдергласа — зданията в града, построени от елдрените, оцелели непокътнати. Но всичко останало, докоснато от огъня, било погълнато от него — дърво, камък и метал, хоросан, хартия и живи същества, всички градски постройки, цялата култура на града и цялото му население, неуспяло да избяга преди маговете да започнат, изгорели и се превърнали в пустиня от сива пепел, пласт от една стъпка пепел върху черния белег, врязан в земята.

Горещият вятър развихрял пепелта в подножието на единственото творение на човека, което маговете запазили — трона на империята. Този трон и до днес стои сред призрачния град Терим Пел, заобиколен от пепелище, което времето и дъждовете са превърнали в черен цимент. Нищо не расте в Терим Пел. Нито един мъж или жена, който е с всичкия си, не стъпва в този черен паметник на непоколебимостта на маговете от Картейн.

Тъкмо те превзели Теринския трон с неземния си огън. И те вкарали градовете държави на юг във войни и вражди, продължили стотици години, докато Кралството на Седемте същини на север ставало все по-могъщо.

Тъкмо този образ идва наум, когато на някого му хрумне да ядоса Вързомаг — образът на празен стон, стърчащ самотно сред сухо море от разруха.