Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (9)

Карл Кремер потри брадичка с облечената си в ръкавица ръка. Сега всичко е зад него. Далеч-далеч… По-добре да не мисли за Катруся. Дори такова дребно нещо не трябва да си позволява сега. Мислите му, както и самият той, трябва да бъдат „сериозни“ и „солидни“.

Петро си спомни думите на Левицки на прощаване.

— Всяко невнимателно движение, дума, мимика, може да те издаде. Всичко зависи от това, доколко ще влезеш в кожата на Кремер. Преди до тебе бяха другарите, Катря, било е все пак по-леко. Сега ще бъдеш сам — Кремер и само Кремер. Даже и сънищата ти — усмихна се Левицки — трябва да бъдат „търговски“. Разни там полици, банкови операции…

Мили Иван Алексеевич! Помня всичко… Но така и не знаете какво си помислих, когато се прощавах с Катруся. Тогава тя ми помогна. Със своята чувствителна душа, с вярата си в мене.

Сега съм спокоен, внимателно наблюдавам пътя, а в мислите си съм на хиляди километри оттук. Никога няма да забравя погледа на Катруся на прощаване… Но не се безпокойте, Иван Алексеевич, това няма да ми попречи; спомнете си, навярно и вие някога сте обичали…

Не ще мога да изпълня всичките ви пожелания, сигурно не ще мога да сънувам „търговски“ сънища, но ще бъда внимателен и смел, пресметлив и упорит. Няма да отстъпя нито крачка и когато потрябва, ще поема всякакъв риск, иначе как ще се върна при Катруся с гузна душа. Ще играя ролята на Кремер, ще броя пари, ще търгувам с брилянти, ще се усмихвам на фрау Ирма и ще пригласям на Вайганг.

Ще правя всичко…

„Всичко ли? — помисли си Петро. — Да лъжа, да бъда жесток и коварен? Може би няма да ми стигнат душевните сили?…“

Карл Кремер свали шапката си, изтри потното си чело с кърпичка и се усмихна доволно. Лицемерие, коварство, хитрост — без тях всеки търговец ще фалира след месец. И кой ще уважава Карл Кремер, ако не е хитър и ловък?!

Шосето се виеше между ливади, усещаше се близостта на река. „Наближаваме града“ — реши Карл. Наистина след завоя се откри изглед към Дрезден. Кремер никога не бе идвал тук, но му показаха няколко филма, разгледа много снимки на града, затова веднага го позна. Над къщите се извисяваше старинният кралски замък, а в далечината се виждаха оригиналните очертания на двореца Цвингер.

Автобусът се спусна от хълма, дворецът се скри зад къщите. Навлязоха в покрайнините на града.

Кремер забеляза телефонна будка и помоли шофьора да спре. Погледна бележника си и бавно набра номера. Веднага му отговориха.

— Повикайте господин Рудолф Рехан! — каза той със заповеднически тон.