Ростислав Самбук
Крахът на черните джуджета (62)

— Искате ли да пийнете нещо, Руди? О-отбийте се при мен… Не признавам никакви извинения, чакам ви!

Карл се преструваше на пиян. Държеше телефонната слушалка на разстояние от ухото си и се мръщеше, слушайки отговорите на Рехан.

— Не, Руди! Точно сега! Зарежете всичко и елате. По дяволите работата, когато имам хубав коняк и прекрасно настроение. Вече съм пиян. Но се обзалагам, че ще ви надпия… Идвайте веднага.

Остави слушалката и внимателно се огледа. Смачкана покривка, почти празна бутилка вино, а до нея още неотворена бутилка коняк, пепелник, пълен с угарки, и кълба дим под тавана. Остана доволен. Разкопча яката на ризата си и се просна на дивана до масичката с бутилките.

Когато Рехан влезе, Кремер вдигна високо пълната си чаша.

— Радвам се да ви видя, Руди, в добро здраве, но няма да разговарям с вас, защото в трезвите ви очи чета упрек и презрение към човека, който се налива сам, без специални причини за това.

Рехан го гледаше подозрително, макар че разтегна уста в добродушна усмивка.

— Може и да имам причини! — започна да се смее с цяло гърло Карл. — Вие, Руди, не знаете…

— Разкажете ми, щом сте ме извикали…

— Вие сте гений, Рехан. Имате необикновената способност да предвиждате нещата. Най-напред пийте. Иначе няма да разговарям с вас.

Рехан взе неохотно чашата, но я изпи до дъно. Помълча малко, като наблюдаваше Кремер изпод вежди.

— Имам важна работа при вас, но вие сте в такова състояние, че надали ще приемете всичко сериозно.

— Не, защо — решително възрази Карл, — даже зная за какво ще ме питате. Мога да ви зарадвам: разговарях с Фон Вайганг и той се съгласи с предложението ми. Днес трябва да ме черпите, Руди, но ще ви оставя за друг път.

— Колко? — беззвучно попита Рехан.

— Петнадесет процента.

Руди недоволно сви устни.

— Само толкова?

— Не забравяйте за страничните разходи.

Оберщурмфюрерът не отговори, отпуши бутилката и напълни чашите догоре.

— За успеха!

Карл пиеше, като незабелязано наблюдаваше Рехан. Руди само отпи и остави чашата. Кремер се обърна несръчно и едва не прекатури масичката.

— Не мислете, че съм съвсем пиян — започна да се извинява, потупвайки Руди по рамото. — Трезв съм и мога да докажа това… А вие защо не пиете?

— Много работих и ме боли глава — оплака се Рехан.

— Глупости… — Карл взе бутилката и започна да налива, като разплискваше настрани. — От този коняк ти светва пред очите и всички болки минават.

Рехан се наведе над масата и погледна Карл.

— Вие май не ми вярвате — заплаши го с пръст Кремер, — но напразно. Сега сме съюзници и без доверие нищо няма да излезе.

Рехан отмести поглед и взе чашата.

— Да пием за доверието!

— Вие сте невъзможен, Руди… — На две глътки Карл изпразни чашата си. — Досега не сте имали основания да се съмнявате в моята честност, а ето, вие…

Рехан недоволно се изкашля.

— Ама че сте отмъстителен, защо да си спомняме миналото?

— Забравих… забравих… — отговори Карл и вдигна шеговито ръце. — Предавам се!

— Да пием за мирното споразумение — предложи Рехан.

Карл пиянски махна с ръка.

— Утре имам важна среща, но за такъв повод…

— Ще успеем да изтрезнеем до утре. — Рехан подаде на Карл пълна чаша. — Сега Ернестина е далеч и може да се поразвлечете.

— Хе, да беше с момиче — със съжаление изломоти Карл, — а то — делова среща.

— Няма защо да криете от мене — добродушно се засмя Рехан и Карл забеляза как ушите му почервеняха.

— Не крия. Утре имам среща с мистър Сетонс — русите настъпват така стремително, че е време вече да се вземат решителни мерки.

— Ще успеем — успокои го Рехан и уж между другото попита: — Къде имате среща?

— В три часа на Алтмаркт. Точно срещу църквата — Карл млъкна, сякаш изтрезнял, и подозрително изгледа Рехан. — Защо питате? Искате да ме проследите ли?

— Вие какво, да не сте си изпили ума?

— Ей, Руди, Руди — отново го заплаши с пръст Карл, — м-много сте хитър, но мене не можете надхитри. Джон Сетонс няма да се съгласи да разговаря с вас.

— Притрябвал ми е вашият Сетонс — смънка Рехан, — освен това никога не съм го виждал.

— Мислите, че на мене ми е притрябвал? — намуси се Кремер и поясни с пиянска откровеност: — Сетонс ще чака в черен опел капитен. Да пием за здравето на нашите американски покровители!

— Да пием — без колебание вдигна чаша Рехан — за вашето бъдеще!

„Сега ще измисли причина да си отиде — помисли си Карл, като наблюдаваше как Руди внимателно оставя чашата си. — Май че добре играх.“

Оберщурмфюрерът поседя още няколко минути и се обади по телефона. Карл се престори, че дреме над чашата си, но когато Руди се опита да излезе незабелязано, го спря.

— Вика ме Фон Вайганг — излъга Рехан и посочи телефона.

— Какъв е Фон Вайганг? — изфъфли Карл. — Наш съдружник и нищо повече! — Вдигна чашата си, но не успя да я задържи и на пода звъннаха парченца кристал. — Да… наш съдружник… Налейте ми още, съдружнико!

— Трябва да поспите! — ядоса се Рехан.

— Да спя?… Не искам да спя! — Карл прегърна Руди, но веднага го отблъсна. — Всъщност може и да поспя… Вървете си, Руди, ще спя!

Когато вратата хлопна, той прекара длан по лицето си. Играта го беше уморила и на драго сърце би поседял малко, без да мисли за нищо. Но не можеше да не мисли: припомняше си разговора, изражението на Рехановото лице, жестовете му и се убеди, че е приел всичко за чиста истина. Легна на дивана и веднага заспа.