Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

Във вилата никой не спеше. Посрещнаха ги в хола. Дойде и Вайганг. Кремер забеляза как лицето му светна и се убеди, че групенфюрерът истински се е тревожел за него. Само Руди Рехан, както и да се мъчеше да изглежда радостен, разочаровано се намръщи.

Рехан ту се надуваше пред Карл, ту беше прекалено любезен. Това омръзна на Кремер и той реши да сложи оберщурмфюрера на мястото му. Помогна му случаят: Руди беше скрил от Карл книжата, които една от машиностроителните фирми беше предала на Вайганг.

Кремер срещна Рехан в алеята на черните джуджета. Руди се приближи неохотно, явно не искаше да дава никакви обяснения. Карл допускаше това и каза направо:

— Омръзнаха ми вашите гримаси, Руди. Бяхте разочарован, че не загинах по време на бомбардировката, но аз съм жив и трябва да се съобразявате с този безспорен факт.

— Откъде ви дойде това наум? — опита се да се обиди Рехан. — Ние работим заедно и за всичко ви информирам…

— А документите на фирмата Линдер?

Тясното лице на Рехан прежълтя.

— Откъде научихте за тях?

— Зная всяка ваша крачка и някой път ще ви извия врата.

Руди седна на пейката и решително потупа по мократа дъска до себе си.

— Трябва да поговорим, Карл.

— Никога не съм се отказвал от душеспасителни разговори — отговори Карл, но не седна. — Е, какво искахте да ми кажете?

— Ето какво — започна Руди уверено, но решителността му изведнъж секна и той промърмори: — Кажете, Карл, знаете ли колко може да се спечели от американците?

„Ето накъде бие! — разбра Карл. — Значи оберщурмфюрерът иска да измъкне своя пай. Но апетитът му ще расте с всеки изминат ден и не се знае как може да свърши всичко това.“

— Имам представа — отговори Кремер.

— И колко според вас?

— Няколко милиона.

— Така си и мислех! — тържествуващо вдигна пръст Рехан. — Надявам се, че няма да изпуснете такъв случай. Или убежденията ви…

Карл се намръщи. Няма що, ще трябва да го изиграе.

— Кой в наше време се отказва от пари? — каза той и презрително присви очи.

— Така си и мислех — зарадва се оберщурмфюрерът. — Вие поживяхте при нас и разбрахте как трябва да се живее. Войната ще свърши и за пари ще получите всичко…

Карл извади от джоба си дребна сребърна монета, подхвърли я и ловко я хвана.

— Ще имам всичко каквото поискам! И вила някъде в Ница. Обичам Средиземно море, Руди. Обичам го, макар че никога не съм го виждал.

— Нямате лош вкус, Кремер — подхвана Рехан. — Апетитът идва с яденето, нали?

— Нима това е лошо?

— Разбира се, не. А какво ще получа аз?

Носът на Рехан се изостри, той с тревога гледаше Карл.

— Не е ли по-добре да се обърнете с този въпрос към Фон Вайганг? — отговори на въпроса с въпрос Кремер и с удоволствие забеляза как се разтрепериха устните на Руди.

— Все пак Фон Вайганг… е… разбирате, той ми е шеф и на мене ми е неудобно…

— Страхувате ли се? — попита го направо Кремер.

— Не се страхувам, но…

— Този въпрос може да реши само Фон Вайганг — подчерта Карл твърдо. Очите на Руди блеснаха и Кремер разбра, че оберщурмфюрерът не беше повярвал нито на една негова дума. — Да, Фон Вайганг, но като имам предвид отношенията ни с вас, мога да му намекна…

— Само внимателно, Карл! — извика Рехан така уплашен, че Кремер едва не се разсмя с цяло гърло. Значи Руди се страхува от групенфюрера и в същото време не иска да изпусне своя дял. Кой знае кое щеше да надделее у него — страхът или алчността.

Рехан запуши и злобно ритна джуджето, което беше край него.

— Сложили тук тези глупаци — каза не на място той и внимателно погледна Кремер. — Как мислите, мога ли да разчитам на двадесет процента?

— Всичко зависи само от групенфюрера — повтори Карл. — Мисля, че и на вас се полага нещо.

— Нещо… нещо… — със злоба каза оберщурмфюрерът.

— Който много иска, нищо не получава — поучително каза Карл и Рехан веднага се съгласи с него.

— Да, така е — поклати глава той. — Надявам се, че няма да ме забравите. — Още веднъж ритна джуджето с върха на обувката си, стана и хвана Кремер под ръка. — Искахте да видите документите на Линдер. — Той раболепно го погледна в очите. — Моля.

— Сега нямам време — престорено равнодушно отговори Карл. — Ще намина довечера.

— Не, не — не се предаваше оберщурмфюрерът. Искам веднага да ги видите, за да няма между нас скрито-покрито. Впрочем — попита той уж между другото — кога е срещата ви с този, как се казваше… американец?

— Със Се… — едва не се издаде Кремер, но веднага се опомни. — Сетонс ли имате предвид? — Карл каза измислено име.

— Няма значение за мене как се казва той, Сетонс или Сенерс… — За да не издаде радостта си, Руди се обърна и с върха на обувката си подритва едно камъче от алеята. — Бихте могли да го доведете при мене, за да се убеди с очите си, че не стоим със скръстени ръце.

„Та да установиш с него лични контакти. — Карл разбра към какво се стреми Рехан. — Тогава ще зареже и Вайганг, и Кремер. Американците се интересуват само от документите, безразлично им е на кого ще платят за тях.“

— Съмнявам се, че мистър Сетонс ще се съгласи с предложението ви — каза Карл замислено. — Той е много предпазлив и предпочита да има работа само с един човек.

— Всъщност няма значение — смути се Рехан. — Аз просто така… за общото благо… Щом не може, не може.

Кремер улови враждебния му поглед: Руди не е толкова прост, колкото изглежда.

Разговорът с Рехан разтревожи не на шега Кремер. Вечерта отново си припомни всяка дума от разговора и стигна до извода, че оберщурмфюрерът няма да се спре по средата на пътя и ще направи всичко, за да се срещне с американците и да получи от тях парите. Колкото повече Кремер мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да премахне Рехан от пътя си. Но как? Най-лесно ще бъде да се обърне отново към Ветров. Той ще намери начин да се избавят от Руди. Но сега методите на Ветров не бяха подходящи. Убийството на Шрикел беше разследвано от комисия на Главното имперско управление за безопасност. Разпитваха и Карл, но само формално. Вайганг така живописно описа самообладанието и смелостта му по време на покушението над него (комисията прие тази версия), че върху Карл не можеше да падне и сянка от съмнение. Комисията заключи, че покушението е извършено от вражеска диверсионна група, хвърлена с парашути в немския тил. Организира се търсенето й, но дойдоха до извода, че диверсантите са се прехвърлили при партизаните, които действаха в планините на Чехословакия. Не, безумие е да се убие Рехан. Това веднага ще вдигне на крак гестаповците. Съвсем лекомислено е да привлича сега вниманието им.

Кремер си блъска главата почти до зори, докато не уточни докрай плана за действие. Заспа за няколко часа и се събуди съвсем бодър. Обръсна се и позвъни на Вайганг.

— Имам неотложна работа при вас. Свободен ли сте сега?