Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крах чёрных гномов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Ростислав Самбук

Заглавие: Крахът на черните джуджета

Преводач: Лиляна Райнова

Година на превод: 1980

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1980

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1980

Редактор: Майа Драгнева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Стефанов

Художник: Владимир Коновалов

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1815

История

  1. — Добавяне

На следващия ден Карл забеляза, че най-после Дузеншен опразни сейфа в присъствието на Вайганг. Сам постави дебелите папки в метални сандъци. Карл почака да излезе групенфюрерът и попита Дузеншен:

— Какво е това?

Шарфюрерът го погледна недоверчиво.

— Патенти или чертежи? — уточни въпроса си Карл.

— Нито едното, нито другото. — Дузеншен се смути, промърмори нещо на себе си, но все пак обясни: — Секретни документи на SD.

Карл се намръщи като при зъбобол.

— Хвърлете тези вехтории във втория камион, докато там още има място.

— Преди две седмици за тези думи… — започна шарфюрерът.

— Преди две седмици нямаше да ги кажа — засмя се Карл. — Иска ми се да видя как ще се отървете след една седмица от черния мундир.

Дузеншен остави папките, лицето му помрачня.

— Вие бъркате, Кремер — не каза, а процеди през зъби той. — Не след седмица, а вдругиден. Но работата не е в мундира. Ние ще си останем войници на фюрера!

— Но вие нищо не представлявате без… — потърка изразително пръсти Кремер. — Ще ви взема на служба при себе си, шарфюрер.

Дузеншен мрачно се усмихна.

— Не съм сигурен във вашите финансови възможности. За такива ръце — показа юмрука си — ще трябва доста да се плати.

Карл му помогна да опаковат книжата.

— Сега — напомни на шарфюрера — личният архив на Вайганг. Вземете двама войника, ще ви чакам при групенфюрера.

В парка всичко цъфтеше. Отрупаните с бяла пяна дървета образуваха между пристройката и вилата приказен дантелен тунел. Горчиво-сладкият въздух беше тежък и наситен. В слънчевите лъчи, над дантелите от цветове с деловито жужене трептяха пчели.

Кремер бързаше, но се спря при голямата клонеста розово-бяла ябълка. Тя сякаш се гордееше с разкошните си цветове: дебелите възлести клони се издигаха към небето. Карл докосна едно клонче. Нещо го беше развълнувало. Не стихията на буйния цъфтеж и пролетните ухания — той вече беше свикнал с тях — а необикновеният вид на алеята. Отначало не разбра коя е причината и чак пред вилата се спря потресен. Как не забеляза веднага? Джуджетата бяха прибрани от алеята.

Те стояха край терасата — двадесет черни малки човечета. Висок, як есесовец влачеше към тази необикновена група последното: беше го хванал за краката и го влачеше така, че джуджето разора почти цялата алея.

По-рано всяко джудже поразяваше Карл с характерния израз на лицето си, а сега всички джуджета си приличаха — черна маса и грамадният им пазач също в черно. Това черно петно на фона на белия кипеж на цветовете му приличаше на рана, която още повече подчертаваше хаоса около вилата.

Под терасата беше спрял камион, навсякъде се търкаляха вестници, парцали, въжета. А над всичко това се беше изправил Вайганг. Стоеше на терасата по домашен халат и даваше заповеди на есесовците.

— Как е при вас? — загрижено погледна Кремер, но без да дочака отговор, закрещя: — Внимателно, глупаци, не хвърляйте този сандък. Ще изпочупите порцелана.

Когато накрая войниците натовариха сандъците с порцелана, той въздъхна облекчено и се обърна към джуджетата.

— Мъчно ми е, че не мога да ги взема — оплака се той на Карл. — Тежки са, само за тях ще трябва отделен камион.

Тази сутрин Карл беше слушал радиото и знаеше, че съдбата на Берлин беше вече решена: съветските войски настъпваха към центъра на града. Гледайки джуджетата, той си представи как артилерията стреля по райхстага, как горят и се рушат цели квартали. А Вайганг не се интересува от нищо — гледа само да спаси порцелана и джуджетата. Кремер с отвращение погледна черното стадо и изведнъж съвсем ясно осъзна, че точно в този безпорядък и хаос е безвъзвратният крах на Вайганг. Десетки години бронзовите джуджета са стояли от двете страни на алеята, утвърждавайки благополучието, авторитета и, тъй да се каже, несъкрушимостта на семейните основи. Те са виждали възхода и падението, триумфа и поражението на много свои владетели. Но да ги махнат от завинаги определените им места и да ги хвърлят в мазето — това не им се е случвало.

А техният последен собственик тича наоколо и подвиква:

— По-внимателно, по-внимателно! Сложете ги в ъгъла, зад вратата. Ние пак ще се върнем и ще измъкнем джуджетата на светло.

Кремер знаеше, че групенфюрерът сам не вярва на думите си, а казва това, за да подкани есесовците да побързат. Но какво ли му влизат в работата и Вайганг, и джуджетата? Обърна се и тръгна обратно по необичайно пустата алея. Отпусна се на пейката и дълго седя, слушайки бръмченето на пчелите. Мислеше: само на няколко километра оттук са своите. Там е истински ад от огън и желязо, а тук той слуша бръмченето на пчелите. Скоро войната ще свърши, войниците ще се завърнат по домовете си и ще разказват как са форсирали Днепър, как са щурмували укрепленията на Одер, как са превземали райхстага.

Карл въздъхна и стана. Утре сутринта всичко ще свърши и той пак ще бъде сред своите. А пчелите бръмчат, мирише на мед и ябълките тихичко ронят бяло-розови листенца от булчинската си премяна.